Да си поговорим на езика фламенко? (видео)

След броени дни българската публика ще влезе в „езиковата“ зона на фламенкото – другият език, на който говорят почти всички в родината на Сервантес. У нас пристига Националният балет на Испания и от 7 до 14 юни ще разказва истории от сцената в София, Русе и Варна. Където и да се намират, за солистите на трупата Естер Йорадо и Серхио Бернал езикова бариера не съществува, защото те говорят на света чрез езика на тялото.

„Танцът е нашият език и колкото повече езици владееш, толкова по-добре можеш да се справиш с различните роли, които трябва да изтанцуваш“, казва Серхио.

Той практикува езика на танца от четиригодишна възраст, на 12 постъпва в Кралската консерваторията в Мадрид, триумфирал е на големи танцови конкурси във Вашингтон и Маями, в Италия. През 2012 г. получава награда на името на хореографа Леонид Масин за най-известен танцьор на международната сцена.

Серхио Бернал

И Естер – също прочута солистка от Националния балет на Испания, която ще видим у нас – са занимава с танц от невръстна детска възраст. По-късно тя завършва Танцовата консерватория във Севиля, работи във фламенко барове и в Андалуското танцово дружество. А от 1998 г. е част от Испанския национален балет, преминавайки през всички позиции в него, докато през 2012 г. не става примабалерина на трупата.

Ежедневието на един артист в Националния балет на Испания е пълен с тежък труд. За Естер Йорадо денят започва рано сутрин с тренировка по пилатес, следва класически балет и „накрая“ шест часа репетиции на спектакъла, който подготвят за турнето в България.

У нас публиката ще види трупата в хипнотичното „Болеро“ на Равел и още в Ritmos, в Solea del Mantón и в Alento. Серхио, който ще танцува в Bolero и Alentо, се надява българската публика да си тръгне от представлението с решението, че следващият ден пак ще отиде да ги види. Това би било трудно, но е възможно, ако след 7 юни, когато танцуват в София, почитателите им ги последват в Русе на 10 юни и след това на 14 юни във Варна.

Естер ще излезе на сцената с танца „Самотата на шала” (Soleá del mantón) – абстрактен диалог между танцьорката и нейния ефирен шал, на който тя вдъхва живот и на финала стават едно цяло.

„Самотата на шала”

Според Естер фламенкото е много повече от национален танц:

„И музиката, и танцът произхождат от народните традиции на Испания, имат андалуски и цигански корени. Но също и елементи от ориенталската, египетска, латиноамериканската култури. Това показва колко е универсален“.

Серхио допълва, че тяхната трупа не танцува само фламенко:

„Тя е единствената в света, която изпълнява и четирите стила – части на испанския танц – фламенко, фолклор, стилизиран танц и болеро-школата. Балетът ни не е нито само класически, нито само фламенко балет“.

Испанският национален балет е единственият в света, който изпълнява фламенко, фолклор, стилизиран танц и болеро.

Естер открива във фламенкото есенцията на човешката емоционална същност. Споделя, че съществуват над 50 вида фламенко танц – някои са весели и освободени, други изразяват болка и тъга и имат по-голям драматизъм, трети са интимни и любовни…

„Онова, което най-много обичам в танца, е че мога да се изразявам чрез него, да изживявам усещания – казва Серхио. – Мога да изтръгна всичките си чувства и да ги предам на всеки един от зрителите, наблюдаващи движенията ми. Балетът е красота, а да създаваш или да се опитваш да създаваш красота всеки път, като се качиш на сцената, е нещо благословено.“