Да си похотлив е второто най-хубаво нещо след това да си пиян

„Да си похотлив е второто най-хубаво нещо след това да си пиян.“
Тирион Ланистър, из „Танц с дракони“

Сещате ли се за онези купчинки малоформатни луксозни книжки по касите на големите вериги книжарници? „100 цитата за приятелството“, „69 истини за зодия близнаци“, „50 велики любовни изречения“ и подобни? Винаги съм им се надсмивал, защото не мога да си представя да подаря нещо така тривиално на някого (а те по същество са предназначени именно за това – подарък в последния момент), а ето че и аз си намерих майстора, въпреки че боговете сигурно са били пияни, когато са се занимавали с него. Това, разбира се, е Тирион Ланистър, малко лаически наречен „Мъдрият шегобиец“ от „Бард“, които паралелно с новия сезон на „Игра на тронове“ пуснаха книжка с цитати на джуджето-алкохолик.

Изданието е с твърди корици, приляга идеално в средно голяма мъжка длан и на вид е много красиво – чудесен подарък за почитател за сериала и книгите на Джордж Р.Р. Мартин. Книжката всъщност събира цитати, изричани от Тирион в петте романа от „Песен за огън и лед“ – в сложни и не чак толкова сложни области на човешкото познание като изкуството на войната, любовта, семейните ценности, храната и виното (и още как), кралете, политиката, религията и какво ли още не.

С по един афоризъм на страница, книгата се изчита забележително бързо (а има и картинки – сред бисерите виждаме Тирион през очите на илюстратора Джонти Кларк, а не като Питър Динклидж, чийто лик подмолно използвам за илюстрация на този текст). До известна степен е проблем обаче, че някои от цитатите са извън контекста си, а в конкретни случаи дори са леко изопачени в сравнение с употребата си от Мартин. Но така или иначе са в стила на малкия Ланистър, смешни са (без да са чак толкова мъдри) и най-общо препращат към кредото:

„Животът е шега. Твоят, моят, на всички“.

Не пропускайте и тънкия момент, че на места Тирион от книгите (включително и тук) е значително по-вулгарен от онзи, който гледаме по телевизията. По НВО например Динклидж не говори така директно за магическите свойства на патоците на джуджетата, не оправдава липсата на носа си (а в сериала той дори си е там!) с розата на нечия съпруга, нито пък споменава курове, цици и сране (простете валирианския ми). А в „Мъдрият шегобиец“ го прави – имайте го предвид.

Вече написах, че книгата би била мил, забавен и притеснително изящен подарък за фен на „Игра на тронове“, но ако я поднесете на бесен поклонник, има два варианта. Той или ще се ядоса доста на текстовете вътре, защото, поставени извън общата рамка на романите, те са лишени от част от Тирионовото обаяние; или ще се възрадва силно и ще се впусне в лутания из книгите, за да си припомни къде и защо точно е изречено „Безполезен е като цици на броня“ или „Отказвам да предавам съобщения, които може да ме убият“. Полезно упражнение между епизодите на седми сезон на сериала, особено на фона на някои интересни препратки, които може да се направят.

Например в един момент Тирион казва:

„Ако отново стана Ръка, най-напред ще избеся всички певци“.

Колко жалко, защото в сериала в момента джуджето отново е Ръка, но не се срещна с Ед Шийрън и вестероското му деспасито…

Или пък когато Тирион заявява към сестра си Церсей:

„Никога не съм те обичал, Церсей, но все пак си моя сестра, затова никога не съм те наранявал. Но ти му сложи края. Затова ще те нараня. Още не знам как, но ми дай време. Ще дойде ден, когато ще си мислиш, че си в пълна безопасност и си щастлива, и изведнъж радостта ти ще се превърне в пепел в устата ти и тогава ще разбереш, че дългът е платен“.

Тирион казва това още в „Сблъсък на крале“, втората книга от поредицата, далеч преди да избяга към Есос и да се съюзи с Денерис. Вярно, в момента Церсей не е най-щастлива на света и определено не смята, че е в безопасност – но със сигурност Тирион вече знае как да я нарани и има капацитета за това.

Не мога да не упрекна „Бард“ за някои пропуски в изданието – при подобна луксозна и подаръчна книжка грешките в текста оставят наистина неприятен привкус. В няколко случая в цитатите е оставено пояснението от оригиналния роман (като „помисли си джуджето“ или „каза Тирион“, по памет), което също съвсем не е в общия тон на книгата. Но, струва ми се, най-важното – не е упоменат преводач, въпреки че са използвани оригиналните български текстове на романите (с леки редакции, където е нужно). Да поправим този пропуск: преводачът е Валерий Русинов.

Но въпреки някои дефекти „Тирион Ланистър. Мъдрият шегобиец“ е прекрасен избор за украшение на библиотеката и настолно четиво  – можете да я почетете в обедната почивка, докато чакате закъсняващ за среща приятел или пък в нужника, който джуджето споменава тук-там с добро. Просто ще се натъкнете на чудни афоризми, весели шегички и открити цинизми.

„Каква радост да си джудже.“

„Аз съм грозен, гърбав, кривокрак, безобразен, дребен, но… Но в леглото, когато угаснат свещите, не съм по-лош от другите мъже. В тъмното аз съм Рицаря на цветята.“

„Само не ми режете езика, че тогава с какво ще задоволявам сладката женичка, която ми дадохте?“

„Ако можех да се моля с патката си, щях да съм много по-религиозен.“

„Отдавна разбрах, че се смята за невежливо да повърнеш на коляното на брат си.“

„Короните вършат шантави неща с главите под тях.“

„И всичко се връща назад и все по-назад – към нашите майки и бащи, и към техните преди това. Ние сме кукли, танцуващи на конците, дърпани от онези, които са дошли на този свят преди нас, а един ден собствените ни деца ни вземат конците и започват да танцуват вместо нас.“