Да си поиграем на Бузлуджа

Артистичен пърформанс ще преосмисля стойността на комунистическата Чиния на върха. Можеш да участваш!

Идеологически паметници като този на Бузлуджа са загубили своята първородна стойност и вече не са монументи - те са НОнументи. Снимка: Димитър Караниколов - Да си поиграем на Бузлуджа

Идеологически паметници като този на Бузлуджа са загубили своята първородна стойност и вече не са монументи - те са НОнументи. Снимка: Димитър Караниколов

Този уикенд може да преживеете нещо, което със сигурност не се случва всеки ден – да участвате в пърформанс, като влезете в ролята на активно реагираща публика, която създава представление. Предизвикателството ще се случи на едно от най-атрактивните места в страната – връх Бузлуджа. Там, около и в пространството на комунистическия паметник, построен през 1981-а в чест на 13 века от създаването на България, в последните години не се случва кой знае какво, освен традиционните сборове на социалистите. Спорадично интерес към замиращия монумент, днес познат като Чинията, проявяват артистични групи, които се опитват да съживяват пространството и да променят чрез изкуство контекста, в който то би могло да съществува.

На 14 септември тази година обаче монументът на връх Бузлуджа ще оживее по нов начин, чрез пърформанс. Той е втората част от общ артистичен проект, наречен „Нонументи“, който започва с изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово предния ден. Пърформансът е дело на група ЛИГНА (Германия), актьора Стефан А. Щерев и композитора Емилиян Гацов-Елби. Проектът е част от 24-ото Габровско биенале на хумора и сатирата.

Какво е Нонумент?

Тази година биеналето е посветено на темата „Измерения на публичното“. Изложбата и пърформансът имат за цел да представят „нонументи“ – монументи, които заради промени в политиката и идеологията вече са загубили или променили символната си стойност, но все още са част от публичния пейзаж. Тези своеобразни „храмове“ на някакво обществено-политическо статукво са създавани като „свещени“ места, където да се пази паметта и да се възхваляват прокламираните от времето ценности. Днес обаче тези паметници са загубили онази своя първородна стойност, те не са монументи – те са НОнументи. Някои от тях са потънали в забрава, оставени да се рушат от естествените сили на времето. Други вече не съществуват (като мавзолея на Георги Димитров, например) и споменът за тях постепенно се губи. Трети все още се крепят и устояват на агресията на времето, хората и новите идеи. Докато още под една или друга форма присъстват в общественото око, те носят исторически уроци за утопии, невъзможни подвизи, принуда, насилствено съучастие и дори форми на масово умопомрачение, определяни като ритуали. Затова е важно да търсим както историята, която стои зад тях, така и промененото им значение и функция в съвременния контекст.

Америка за България

Днес залата в монумента на Бузлуджа е като космическо гробище. Снимка: Стефан А. Щерев

Изложбата в Габрово представя подобни нонументи от Централна и Източна Европа, събрани в платформата Nonument.org. Експозицията акцентира върху паметника на връх Бузлуджа, като показва интересни факти около създаването и функционирането му като дом на Българската комунистическа партия. Построен в центъра на страната, върху балкански връх, той умишлено е позициониран така, че да се вижда от север и юг, от Дунав до Бяло море. Изборът на мястото не е и само географски, нито пък е свързан единствено с Димитър Благоев и учредената от него там през 1891 година Българската работническа социал-демократическа партия, която БСП приема за свой прародител. Върхът е легендарното място, където през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър, затова и в по-ново време той носи името на героя.

Тодор Живков на официално посещение на Бузлуджа. Снимка: Бедрос Азинян

Като средищна точка на много важни исторически факти и митологии, Бузлуджа остава празна и необследвана яма в по-новата ни история. Благодарение на документални материали, фотографии и филми от проектирането, планирането, строежа, функционирането, затварянето, разграбването и разрухата на монумента – както и карикатури и вицове около това, можем да осъзнаем стойността на този нонумент и да се опитаме да го преоценим от гледна точка на съвремието и историчността.

Публиката като основен герой

Пърформансът, който ще се случи на 14 септември около и в Чинията, представлява първо пиеса за слушане. Всеки един от заявилите участие в него ще слуша текст, записан с гласовете на известни актьори (сред които Илка Зафирова и Ирмена Чичикова), благодарение на личните си слушалки и мобилни устройства. Публиката преживява архитектурата и историята на мястото и става свидетел на сцени от неговия живот, като следва инструкции за изпълнение.

ДНК

Не си представяйте флашмоб! Става дума за ежедневни, обичайни жестове, в които няма да има нищо атрактивно за останалите, които не са част от акцията. Всъщност, в очите на другите посетители на върха в този ден това ще е просто група от хора, които се движат в относителен синхрон наоколо, без да правят нищо смущаващо. Жестовете ще са дискретни и ще напомнят протестните пърформанси на Ердем Гюндюз в парка Гези в Истанбул през 2013 г. (застиналите в пози хора) и този на Иржи Кованда в Прага през 1976-а (неподвижният мъж на площада с разтворените встрани ръце).

„Пърформансът  следва донякъде създадения преди двайсет години от група артисти жанр, наречен радиобалет – разказва актьорът и организатор Стефан А. Щерев. – Той няма нищо общо с танца, но е наречен така поради факта, че в онова време артистите използват именно радиото, за да призоват хората на публични места, където заедно да преминат през колективни жестове.”

Стефан А. Щерев, един от организаторите на пърформанса. Снимка: Личен архив

Днес, във времето на високите технологии, разпространяването на информацията става по много и различни канали. Затова и участниците в пърформанса „Нонумент“ ще разчитат на специален файл, който ще си инсталират, благодарение на изпратен им от организаторите линк. Освен от пиесата, те ще получават команди и в реално време. Всички те ще са лесноизпълними и няма да изискват подготовка – например:

„Тръгнете бавно към паметника, сякаш се колебаете…“.

По думите на Стефан А.Щерев, това е артистичен проект, колективна работа, която цели да възбуди мислене за това какво да направим с тази руина и как да подходим към противоречивата ѝ история.

„Ние като артисти предлагаме друг подход – чрез колективни жестове и движения да намерим нова връзка с тази условно казано „летяща чиния” и да помислим и преосмислим фантазиите, които провокира, и възможностите, които отнема. Това ще е първото реално театрално представление там, въпреки че преди това и Азарян е режисирал такива масови събития”, казва той.

Вижте още: КАК ЧИНИЯТА НА БУЗЛУДЖА ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ СПАСЕНА ОТ АЗАРЯН И ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ

Логистика

Представлението „Нонумент“ ще се случи единствено на 14 септември следобяд, затова и е предвидена организация за желаещите да участват. Има специален транспорт до върха от Габрово, Казанлък и Велико Търново (вижте сайта на Биеналето и събитието във Фейсбук). Разбира се, може да се стигне до паркинга на Чинията и с лични превозни средства.

Изложбата „Нонументи“ ще остане в Музея на хумора и сатирата до края на януари 2020 година, а Биеналето може да бъде разгледано до края на септември 2019-а. За тръгващите от Габрово към Бузлуджа се предлага и тур в Биеналето, който ще бъде воден от директорката на Музея на хумора и сатирата Маргарита Доровска. Началото е в 10,30 ч. на 14 септември.

Проектът, включващ изложбата и пърформанса, се реализира с подкрепата на Програма „Творческа Европа” на Европейската комисия и Национален фонд „Култура”. От важно значение за осъществяването му е и съдействието на Областна управа в Стара Загора.

Вижте още: ТРЪСТЪТ „ДЖ. ПОЛ ГЕТИ“ ПЛАЩА ЗА ЧИНИЯТА НА БУЗЛУДЖА

ДС