Да си вазварнеме памтерата!

Преячели мои, тъй като ви обештах, че ште следа темата за ваз, ето оште ена новина односно черната памтера, която се опасяван, че ште е и по-следната: ПАМТЕРАТА Е ПРЕПЛУВАЛА ДУНАФ И ВЕЧЕ Е ВАФ РОМЪНИЯ!!1

Това нетрябваше да го допускаме!!1 тя трябваше да си остане завинаги по-нашите шерини, да броди като черем приздрак на сички наши лоши решемия, на немарливоста, на безнаказаноста и на импотентноста на закона и никога, ама никога да не я хванат!!

Или оште по добрия вариамт беше да я хванат, ама да хванат и човекат, който я е даржал ваф кледка и да ги затворят заедно двамата ваф тая кледка да се разберат при затворени врата, не ле!!11!

Вище, преячели мои, проглемат не е, че не оспяхме да хванеме памтерата. знаете какви сме родата – нисак прак на тарпимос, неемпатични, хапеме, тежак характер, абе ваопште тегави сме. и се местиме бързо. трудна ралта е да ни хване човек, ако не искаме да бъдеме заловени.

Истимскияд проглем е, че не хванахме сопственикат ù. сас сигорнос много хора знаяд кой е. тази памтера не е била някаква тайна. тя е служела за да се хвали ас нея и да ходят сас преячелите мо ваф средата на банкета прет кледката ù да се лензят. нека те да излязат и да го по-сочат!!1 иначе са саочасници.
МОЕТО ПРЕДЛОЖЕМИЕ Е ДА СИ Я ВАЗВЪРНЕМЕ!!! омоляват се граждамите од русе, селистра, разграт и другите дунафски градове да оцкочат до саседна ромъния и да разлепат слебната обява:

„ИЗГУБЕНА Е ЧЕРНА КОДКА!!1
скъпи саседи, черното ни коте избяга! запоследно е забелязано ваф општина гюргево и ви молиме за съдействие да си го върнеме одома. то беше незаменима част од општеството ни. котето е едро и своенравно и не ви саветваме да го задаржате за себе си. отличителни белези: памтера“.

И оште нешто, което искан междо наз да си остане. нале сме си родними и поддържаме връска, та фчера по-лучих од памтерата слебното саопштемие:

„Скъпи братофчеде, надявам се, че настояштото ми писмо те заварва ваф добро здраве и храносмилателно благополучие. пиша, за да те осведомя слебното: до мен достигна слоха, че по-неже не оспявате да ме оловите, се каните да се евакоирате цялата даржава ваф западна европа. не искан да се разделяме. тръгван натам и ште ви очакван някаде западно од амстердан.

ваш завинаги,
Михал“