Да скъсаш паяжината с размах

Понякога е много добре да се сблъскаш с призраци. На премиерата на „Веселата вдовица“ в Националния музикален театър витаеха усмихнатите сенки на легендите на оперетата Видин Даскалов и Лиляна Кисьова.

Успокоително е да се наслаждаваш на класическа постановка, която не прави задължителния в последно време реверанс съм съвременността, а връща усещането за нещо познато, изпитано, успешно в класическия смисъл.

Музикалният театър в последно време възражда упорито старата си слава. Някога оперетата, създадена у нас преди 117 години, е била едно от любимите забавления на софиянци. Създадена като алтернатива на операта, поставила си задачата да разсмива, да остроумничи и да забавлява, оперетата обичайно набира скорост в трудни времена. У нас навлиза след края на Първата световна война, а по-късно става място за отдушник от дидактично-политизираното изкуство на социализма. Това са двата най-сериозни пика в оперетната традиция в България, белязани и от големи имена – Мими Балканска, Надя Ножарова, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова и много други.

После за дълго оперетата се сви в себе си, загуби блясъка си, кабаретното ù веселие някак не подхождаше на трудния преход. Междувременно западните зрители повече от половин век възприемаха мюзикъла като равноправна форма на театъра и дори му отдаваха предпочитания. България изостана от тази тенденция, и, макар това да не е непременно негативно, някак бяхме лишени от пищността и забавата, която той предлага.

Сега Националният музикален театър сериозно е разчистил паяжините и вече втори път в рамките на два месеца заварвам пълна зала без нито едно свободно място и виждам съобщения за разпродадени билети месеци преди представленията. Свършили са и местата за следващото представление на „Веселата вдовица“ в края на март. Трупата пък е пълна с млади хора, които играят с въодушевление, всеотдайно и с обич към това така специфично изкуство. Е, публиката определено има нужда от подмладяване, но и това ще се случи скоро, ако тенденцията на екстремно развитие в Оперетата продължи.

„Веселата вдовица“ показва още една интересна нова практика на Музикалния театър. Вече няколко постановки в Оперетата са дело на театрални режисьори – като „Криворазбраната цивилизация“ на Николай Гундеров например. Оперетата на Лехар, която имаше премиера на 8 и 9 март, е режисирана от Валентин Ганев. Когато режисьорът има опит в класическия театър, резултатът на сцената е още по-многопластов. Освен уважението към традиционната почти кабаретна атмосфера на оперетната форма, се намесва ненатрапчиво и стремежът за задълбочаване на посланието, за оформяне на образите по не толкова трафаретен начин. За това помага и дискретният мултимедиен фон с редуващи се картини на Рене Магрит и Алфонс Муха.

Илона Иванова (Валансиен) и Теменужка Трифонова (Хана Главари) в сцена от спектакъла. Снимка: Георги Илиев/Национален музикален театър

Щях да пожелая да се оформи постоянна и лоялна публика в Музикалния театър, но съм закъсняла – тя вече е налице. И точно тази публика скоро ще стане причина да се чуят по-силно имената на хората от трупата на театъра. Защото усещането ми, базирано на няколко постановки през последната година, е, че това са най-отдадените на собствения си театър артисти. Много отдавна не бях виждала такъв блясък в очите на актьорите, такава радост от пълната зала, толкова чисто въодушевление от това, което правят на сцената. Това е точно онази театрална енергия, която понякога чувстваме като липса, като нещото, което не достига на една технически добра постановка да предизвика емоционална реакция.

„Заради жените, заради жените ние сме готови всичко да забравим“, пеят кавалерите във второ действие на „Веселата вдовица“. Снимка: Георги Илиев/Национален музикален театър

В сценичния вариант на Валентин Ганев, дори диригентът има театрална роля в рамките на един от най-забавните скечове, изпълнени от сопраното Мадлен Цанков като Прасковия и Георги-Маноел Димитров като Нийегуш. (Между другото, наблюдавайте в бъдеще този млад артист – потенциалът му е огромен.) В тази роля Димитров се редува с Герасим Георгиев – Геро и вероятно ще гледам още веднъж спектакъла, за да сравня изпълненията им. Интересно е, защото ролята на простоватия Нийегуш е почти шутовска. Геро със сигурност има опит в това амплоа покрай телевизионните си изяви, но артистичната задача в случая е на различно ниво.

И като споменах забавни скечове, не мога да не подчертая – в постановката „Веселата вдовица“ хуморът носи оня позабравен вече привкус на освежаващо остроумие – непретенциозно, но не и блудкаво, пошло и вулгарно. Абсолютно съм убедена – повечето постановки в Националния музикален театър са отлична алтернатива на Сатирата. Време беше да имаме две сцени, на които се играят истински смешни неща.