Найден Тодоров и Камий Тома

Да спрем парите за българското кино, да прекратим агонията му!

Комбинатори без талант правят филм след филм в България и ги пробутват като „родна стока“

„В българското кино атмосферата е токсична“, казва Теодор Ушев. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Да спрем парите за българското кино, да прекратим агонията му!

„В българското кино атмосферата е токсична“, казва Теодор Ушев. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Миналата година не са били раздадени 26 милиона лева за игрално кино заради „боричкания“ между кинаджиите. Фактически ’21-а година е била нулева за киното ни. Тази година заради „жалби“ на неуспели проекти, въпреки двете сесии на НФЦ, също ще бъде нулева за българското кино.

Това означава по-малко работа за хиляди професионалисти, осветители, гримьори, художници, оператори, актьори, хора, свързани с киното в България. Кинаджии – безумни професионалисти, които вместо да работят по български филми, работят за треторазредни Off Hollywood продължения и Spin offs. По-малко зрители. Десетки кадърни актьори са принудени да работят в потресаващо евтини и зле направени тв сериали.

Киното е занаят – ако не го упражняваш ежедневно, губиш тренинг. Енергията за създаване на качествено българско кино вече е похабена. А нищожните грантове за създаване на филми (1/4 от сумите, които се дават в останалите постсоц страни) ще бъдат изядени от инфлацията.

Наистина, по-добре да се отреже изцяло държавното финансиране на киното, за да се спре тази агония. Поне за 20 години. Така само тези, които наистина горят в професията си, ще останат.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Както вече няколко пъти споменах – в българското кино атмосферата е токсична. Никакъв смисъл нямат и комисиите за определяне на български предложения за „Оскар“ – защото в българското кино през последните 20 години няма нито един филм, който да има и най-малък шанс да влезе дори в късия списък. Не заради филмите – заради факта, че продуцентите и пиар стратезите хал хабер си нямат как да направят добра кампания за филмите си. Защото дори минималните средства за промотиране и разпространение на филмите се крадат.

Десетки кадърни режисьори бяха отказани да работят. Вместо това десетки „гъвкави“ комбинатори, без капка талант, правят филм след филм и ги пробутват като „родна стока“. Те си и остават родна стока – единствените прожекции на български филми в чужбина са в забутани малки залички, пред носталгични български емигранти, които в екзалтация биха дошли да гледат каквато и да е бг халтура – независимо дали става дума за театрална комедийка с два стола и две мечки, филм с подчертано българска тематика, или просто концерт на чалга звезда на плейбек пред опънат трибагреник.

В българското кино едни кланове се борят с други кланове за запазване на едно посткомунистическо статукво, в което няма значение колко фестивала, награди, успехи, зрители (не само в наше село, а по света) един филм е постигнал.
В тези кланове единственият закон, който цари, е: колко пари могат да откраднат, колко вили и къщи могат да си построят по морето. Тези хора са раково образувание за киното ни. И те водят българското кино само към едно: Exitus Letalis.


Текстът е от профила на режисьора аниматор във Фейсбук.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах