Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Срещнах Сачмо на 10 г. и хванах пътя на джаза

Пианистът Монти Алекзандър в Банско: Какво ще свиря тази вечер ли? Нямам никаква представа. Ще разчитам на момента и на чудото

„Целият ми репертоар е в главата ми. Разчитам на момента и на чудото. Не ме интересува как се случва това чудо, но вярвам, че джазът носи радост“, твърди Монти Алекзандър. - Срещнах Сачмо на 10 г. и хванах пътя на джаза

„Целият ми репертоар е в главата ми. Разчитам на момента и на чудото. Не ме интересува как се случва това чудо, но вярвам, че джазът носи радост“, твърди Монти Алекзандър.

Американският пианист Монти Алекзандър – един от най-големите в джаза, работил с Франк Синатра, Тони Бенет, Рей Браун, Дизи Гилеспи, Кларк Куинси Джоунс, Боби Макферин…, направи впечатляващ разказ пред журналисти днес следобед за срещите си с музикалните колоси през годините. Излиза тази вечер на сцената на джазфестивала в Банско.

Монти Алекзандър е един от големите живи американски джаз пианисти – който и пее, със силно карибско и блус влияние в музиката си. Роден в Кингстън, Ямайка през 1944 г. От 1962-ра живее и работи в САЩ. Има съвместни проекти с почти всички от най-големите имена в джаза и е записал над 100 албума като лидер на група. За първи път е в България.

За началото на кариерата си

Аз съм от Ямайка, там открих музиката, когато бях 3-годишен. Започнах с едно пиано вкъщи, на което се свиреше всичко. Но най-важна беше срещата ми с други, по-големи музиканти, което обичаха джаза. А когато бях на 10, се срещнах с Луис Армстронг! Видях го! И веднага започнах да го имитирам. Баща ми ми купи и тромпет, но от него много ме болеше устата и се отказах.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Моят инструмент стана пианото. Свирех на много места, докато един ден един човек ми плати. Не можех да повярвам, че ми дадоха пари, за да свиря. И майка ми не повярва, реши, че съм откраднал парите.

Малко по-късно заминах за Америка и започнах да свиря професионално. През 1965-а записах първия си албум. Компанията го нарече „Александър Велики“ – голям срам брах. Но оттогава правя музика, записвам, свиря, пътувам и това е моят много щастлив живот.

За Франк Синатра

Синатра го няма, но музиката му е тук. Той ме чу да свиря в един клуб през 1962-ра и ме препоръча на Джили – негов приятел в Ню Йорк. Джили ме нае да свиря в клуба му „Джилис“ и останах там 3 години с прекъсвания. Така г-н Синатра ми помогна да премина на друго ниво в кариерата си. И разбира се и музиката му. Наред с тази на Тони Бенет, Нат Кинг Коул, които също бяха много важна за мен. Все пак Синатра направи много повече от всеки друг за американската песен. С гласа си, с вкуса си, с избора си и с изключителните си изпълнения.

За Нат Кинг Коул

Аз съм музикант-гъба. Попивам всичко. Видях на живо Нат Кинг Коул същата година, когато видях Луис Армстронг. Знаех всичките му песни наизуст. И никога не съм знаел нотите. Свиря всичко по слух. Нат беше голямо вдъхновение за мен, особено свиренето му на пиано. Оскар Питърсън и Джордж Шиъринг са се учили от него.

Когото Натали Коул реши да запише дуетен албум с песни на баща си, тя търсеше пианист, който разбира неговата музика – и някой я посъветвал да се обади на мен. Продуцентът й ми звънна, аз му казах, че не знам нотите, но той не мислеше, това има някакво значение. Направихме заедно 25 песни. Имам чудесни спомени от работата си с Натали, прекрасна жена.

За програма си

Какво ще свиря тази вечер ли? Нямам никаква представа. Щом седна зад пианото, ще се опитам да се фокусирам и да уловя вибрациите на публиката. Целият ми репертоар е в главата ми. Ще разчитам на момента и на чудото. Не ме интересува как се случва това чудо, но вярвам, че джазът носи радост и въодушевление. Ще свиря за себе си, за колегите си и за публиката.

За мен най-важното не е какво ще свиря, а как. Няма значение дали е класика, поп или кънтри. Аз импровизирам и го свиря по моя начин. И често използвам реге, защото това на първата музика, която съм чул в Ямайка като дете.

За двама колеги, с които свири в Банско

С мен има двама чудесни музиканти. Басистът ми се казва Хасан Шакур и свири с мен от 35 години с кратки прекъсвания. На барабаните е Обет Калвер – чувствителен и с невероятен усет за ритъм.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах