Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да сте видели паметник на милионер?

Риторичен въпрос на писателя Стефан Кисьов

"България е моето слънце. В България въздухът е друг, храната и миризмите са други. Бактериите са други", казва Стефан Кисьов.  - Да сте видели паметник на милионер?

"България е моето слънце. В България въздухът е друг, храната и миризмите са други. Бактериите са други", казва Стефан Кисьов.

„Да сте видели паметник на някой милионер? Дори на Рокфелер? Е, може и да има такъв, но това в крайна сметка ще е пак заради заслугите му към духовното. Духът винаги побеждава…, ако не се потопи в блатото на материята“, заявява писателят Стефан Кисьов в интервю за електронното издание „E-Vestnik“.

Кисьов непрекъснато пътува между България и някоя точка навън, през 1990 г. емигрира в Швейцария, а в момента живее в Прага. „Чужбина“ за него е временно явление, „както и животът на този свят“. А животът в чужбина му се отразява много добре – „като отшелничеството на Христос в пустинята„. Твърди, че книгите не го хранят, винаги работи и нещо друго. Автор е на „Екзекуторът”, „Никъде нищо“ и „Не будете сомнамбула“, „Твоето име е жена”, „Воайорът и квартирантката”, „Тайната на рицаря Капулети”, на пиесата „Гларуси” и на сборници с разкази. „Екзекуторът“ е първият носител на наградата за български роман „Вик“ (2004). 

Казва, че за него високите доходи не са особено важни: „Аз никога не съм се издържал изцяло от книгите си. И Константин Преславски не го е правил. Нито Едгар Алън По… или Христос. С помощта на журналистиката обаче се оправям криво-ляво. Но в това няма нищо срамно. Писателят не може да бъде беден. Както и звездите. Има ли бедни звезди? Има ли бедни залези? Материалното не ме е интересувало никога. Интересуват ме духът, идеите. Творчеството. Да остана верен на себе си. Другото е безсмислица. Опитвам се да живея с малко, най-необходимото, за да не бъда роб на консуматорското общество, на тялото си. Знам, че звучи клиширано, но го вярвам. Част от света винаги е била материална, комерсиална. Друга обаче се е подчинявала на законите на духа. Вие преценете коя е водещата“.

Според Стефан Кисьов за него е много полезно да гледа България отстрани. Покрай емигрантството научава нови неща: „Защото в чужбина се учиш, за да оцелееш. Трябва да се пригодиш към новия живот. Да забравиш стария. Да си създадеш нови контакти и т.н. Не е лесно, но е поучително. А и в известен смисъл задължително за един писател. Обогатяващо. Хоризонтът ти се разширява, продухват се буталата на мотора. Изострят се сетивата, но всичко това е до време. После трябва да се върнеш у дома… във всеки смисъл на тази дума“.

Напоследък писателят изпитва силна носталгия към България. „България е моето слънце, – казва Кисьов. – Преди мислех, че е достатъчно да бъда писател, да бъда свободен, но сега вече не смятам така. В България общувам с приятелите си, които са доста много, но и с всичко останало. В България въздухът е друг, храната и миризмите са други. Бактериите са други. Ние сме уникално място. Лично за себе си бих признал, че на други географски ширини не мога да се чувствам особено комфортно за дълго време. Обичам я тази страна и това е. Много се радвам, че съм се родил българин…, дори когато вали“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах