Да ти одерат кожата

Това е битка между човек и мечка. И мечката печели. Всъщност тя ли печели?

Ранните репортажи за преобръщащия вътрешностите, брутален и красив нов уестърн трилър на Алехандро Гонзалес Иняриту „Завръщането“, разбираемо са фокусирани върху една доста необичайна сцена. Траперът, събирач на кожи и покорител на Запада Хю Глас, в изпълнение на Леонардо ди Каприо, се натъква на няколко мечета в зловещо тихата гора. После чува сумтящо-мляскащите звуци на майка им зад себе си – възрастна гризли, чието присъствие променя доста бързо първоначалните му намерения. Последвалата сцена показва ужасяващо, първично насилие, великолепно пресъздадена CGI сцена, по време на която аз с хленч се свих в зародишна поза така стегнато, че после на практика трябваше да ме изтъркулят от залата.

Дълбочината и внезапността на тази конфронтация ми напомнят за един момент от „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, когато героите говорят за секс сцена върху меча кожа в сензорно-подсиленото „емоцино“ и усещат всяко косъмче от мечката. И аз бях така, и аз усещах всяка капчица от слюнката на мечката, всяка нащърбеност по зъба й, разбрах и какво е усещането, когато гръдният ти кош е изложен на свеж въздух и лек дъждец.

Някои описват тази сцена като изнасилване. Не е изнасилване – освен всичко останало, мечката е женска – тя защитава малките си. Но в нея има много страх, ярост и желание за власт, които също както и последвалото човешко лицемерие са движещите сили зад основната тема на филма, по-обичайна в киното, отколкото в истинския живот: отмъщение – отмъщение срещу хора и може би някакъв вид отмъщение срещу природата.

Сценаристът Марк Л. Смит е използвал отчасти романа от 2002 г. на Майкъл Пунке и отчасти действителната история, вдъхновила книгата: приключенията на Хю Глас, планинец от Уайоминг, оцелял след нападение на мечка и преживял необикновена одисея при преследването на двамата мъже, оставили го да умре. Тази история доизмисля и засилва обстоятелствата и неговите лични мотиви за разплата.

Хю Глас се присъединява към група доброволци, поели на военна експедиция, оглавявана от Андрю Хенри (Домнал Глийсън), за изграждане на база за размяна на кожи. В един наелектризиращ и страховит епизод те са нападнати от индианци, а предупредителните викове на съгледвача са заглушени от съскащия звук на стрела в гърлото. Като опитен следотърсач, Глас повежда оцелелите, но е нападнат от мечката. Той уговаря двама мъже да се погрижат за него срещу допълнително заплащане: младият Джим Бридгър (Уил Полтър) и Дгон Фицджералд, въплътен от Том Харди с драскаща злоба и агресивност. След като остават сами с тежко ранения трапер, те го захвърлят да умре в агония, с намерението да излъжат, че са го погребали по християнски, и да приберат парите му от базата. Но забравят да включат в сметките си фанатична воля за оцеляване на Глас.

Потресаваща злоба… Том Харди като Джон Фицджералд в „Завръщането“.

Повечето задълбочени филми потапят зрителя в това, което трябва да изпита. Иняриту и неговият оператор Емануел Лубецки правят обратното: те ви излагат на стихиите. Вие сте навън в пронизващо болезнения студ, под безкрайното, безжалостно небе. Това не е потапянето, което се усеща като чувствена капитулация; това е по-скоро като да ти одерат кожата.

Филмът предлага зашеметяващо, кристално красиви изображения: спиращи дъха пейзажи, блестящо изпипани едри планове. Но в тези образи има и нещо нереално и нездраво, сякаш гладът и болката са довели Глас до секуларнато състояние на средновековен светец, измъчван от видения. Особено, когато имитира стрелба по далечен лос с клон от дърво, вместо с пушка – както и в сцена с пълната с бизони равнина, когато дори за секунда не е ясно дали това е истина или игра на въображението му. А църковните руини изглеждат като чудотворни пещерни рисунки.

„Завръщането“ напомня за „Следотърсачите“ на Джон Форд, като модифицира темите за индианците, сексуалните престъпления и жестокия смисъл на скалпирането. В други моменти Иняриту изглежда вдъхновен от „Агире, гневът на Бога“ на Херцог, с виденията на имперската алчност и огромната пълноводна река – или може би неговия документален филм „Гризли мен“, в който режисьорът слуша с мрачно лице запис, на който мечка убива човек. Вероятно има и нещо от Олтман, когато в зимната погранична пустош Глас сънува жена си. Но най-отличителното в този филм на Иняриту е как независимо от всичко режисьорът през цялата време държи напрегната история с всичките й завои и бравурни моменти под пълен контрол: не много различно в някои отношения от предишния си филм „Бърдмен“. „Завръщането“ е пронизващ и болезнен, като парче лед, притиснато до кожата.

Филмът тръгва по кината в САЩ на 25 декември, а у нас – на 22 януари.