Да ти се изправят косъмчетата по врата

Тази седмица едва ли премиерните филми ще донесат в касите на киносалоните рекордни суми, но има над какво да се посмеем („Ти гониш“), има къде да заведем децата („Невероятното пътешествие на гигантската круша“), има и „Сикарио 2“ – филм, който да ни изправи косъмчетата по врата, както се изразяваше един герой на Реймънд Чандлър. Именно с него и ще започнем.

Сикарио 2: Солдадо

Ако още не сте гледали „Сикарио“ (2015), значи сте изпуснали един от най-добрите екшън-трилъри през последните години. Сега идва продължението „Сикарио 2: Солдадо“, което не е точно продължение, а друга подобна история от почти същите автори (но без режисьора Денис Вилньов) и със същите актьори (но без Емили Блънт).

Някои от главните герои са същите като в първия филм, същото е и мястото (на престъпленията) – безкрайните пустеещи райони в Тексас и Ню Мексико, където за повече драматизъм над покритата с тръни земя са надвиснали тежки облаци, но никога не вали. Виждали сме страхотни и страховити истории точно по тези места в „Няма място за старите кучета“, както и в Breaking Bad (на български „В обувките на Сатаната“). Хора там почти не се срещат, но ако все пак видите някой, по-добре стреляйте пръв – защото (поне във филмите е така) той ще се окаже или мексикански наркотрафикант, или американско корумпирано ченге, или сикарио. Сикарио е испанската дума, с която в Мексико наричат наемните убийци, свързани с наркокартелите.

Историята е следната: войната на мексикано-американска граница ескалира, след като наркокартелите започват да прехвърлят в САЩ ислямски терористи, които се взривяват по оживени обществени места. В това няма нищо лично – затягането на контрола вдига рязко цената на кокаина – просто бизнес. И понеже Тръмп така и не е построил прословутата си стена, някои хора със специални умения влизат в Мексико и се опитват да решат въпроса на място.

Тези хора са познатите от първия филм: Мат Грейвър (Джош Бролин) – агент на ЦРУ с много малко скрупули и Алехандро Гилик (Бенисио дел Торо) – сикарио, убиец (но много по-благороден образ от последните герои, в които се превъплъти Дел Торо, като Ескобар, Колекционера и Че Гевара). Следват смъртоносни опасности и почти непоносимо напражение, периодично освобождаващо се в стрелби, експлозии, катастрофи и други не толкова шумни, но често изненадващи начини за умиране.

Интересно е колко убедителни в ролите на силни и много опасни мъже са Джош Бролин и Бенисио дел Торо, без да са имали никаква нужда да прекарват месеци в диети и физкултурни зали, за да изглеждат като Сталоун и Шварценегер. (С цялото ми уважение към последните двама и останалите от „Непобедимите“, чисто физически те приличат повече на момчетата от Чипъндейлс или от филма „Маджик Майк“ – създадени за любов и еротични танци, а не за бой.)

Освен повечето актьори, същият е и сценаристът Тайлър Шеридан, а режисьор е италианецът Стефано Солима, специалист в брутално реалистичните филми за организираната престъпност, снимал „Гомора“. Сюжетът в първия филм беше доста подобен, но участваше и Емили Блънт в ролята на Кейт Мърсър – агент на ФБР с идеалистична нагласа, опитваща се да играе по правилата. Тя беше красивият контрапункт на морално далеч по-занемарените си партньори Грейвър и Алехандро.

В „Сикарио 2“ подобен конфликт почти няма, тук никой не се интересува от правила. Още в началото Грейвър предупреждава политиците, които му дават задачата:

„Ако искате да свърша работа, ще се наложи да играя мръсно“.

„Действайте!“, е техният отговор.

И те действат, като заедно с Кейт Мърсър си е отишло и минималното желание някой от героите да спазва каквито и да е правила и закони. Заради тези малки, но съществени разлики „Сикарио 2“ не е нивото на „Сикарио“.

Но и не си е поставял подобна цел. Той е просто много добре направен екшън-трилър — 2 часа, изпълнени с много напражение и жестокост, качествен и реалистичен (а не супергероичен) екшън и най-накрая още 2 минути, които носят големи надежди за светло бъдеще.

Ти гониш

Хоган (Ед Хелмс) и приятелите му вече изобщо не са деца, но продължават да играят на гоненица, както преди 30 години. Всяка година прекарват целия месец май в щура надпревара, в която няма нищо забранено и всеки е готов на всичко, за да излезе победител. Но каквито и капани и засади да са му подготвяли, никой досега не е успявал да победи Джери (Джереми Ренър). Но тази година, точно през май Джери се жени и иска да излезе от играта непобеден. Време е за последното, най-яростно „сражение“ в тази откровено глупава, че наистина смешна комедия, в която участват още Рашида Джоунс, Айла Фишер, Джон Хам, Лесли Биб.

Пътешествието на гиганската круша

https://youtu.be/ZaaJ8NF57fY

„Пътешествието на гиганската круша“ е мила, семейна датска анимация по едноименното произведение на известен датски детски писател (който не е Андерсен). Най-голямото достойнство на това приключение с говорещи животинки, хора и плодове е, че макар на външен вид да не го докарва като великолепните холивудски анимации, все пак може да прикове по-малките пред екрана.