Да целунеш крака на бежанец

Малко ритуали са толкова древни или емоционални, колкото измиването на краката. А когато жестът завършва с любяща целувка, действието се издига отвъд обикновеното смирение в нещо по-силно и интимно. И все пак в заснетите изображения от миналата седмица на папа Франциск, който уми стъпалата на християни и нехристияни в център на бежанци в покрайнините на Рим, вибрира нещо повече от смирение и нежност.

Тези снимки представляват предизвикателство към културните ни предразсъдъци – предизвикателство, което преминава в облекчение, когато видим изображенията редом с интригуваща и малко известна картина, създадена в Палестина през 1925-а…

Обичаят с миенето на краката се извършва от папата всяка година на Велики четвъртък (три дни преди Великден) – като подражание на действията на Христос, който сторил същото с 12-те апостоли на Тайната вечеря. Въпреки че го наблюдаваме редовно, тази година въздействието му беше особено дълбоко.

Събитието не само отбеляза първото официално включване на жена в папска церемония, но и се случи само 48 часа след като т.нар. Ислямска държава пое отговорността за смъртоносните нападения в Брюксел. В светлината на ужасяващата касапница, поканата на папата към 12 мигранти – сред тях трима мюсюлмани от Мали, Пакистан и Сирия, за участие в ритуала е акт на любов и предизвикателство, насочено както към терористите, така и към и онези, които се страхуват от наплива на бежанци в Европа.

Чрез изображението на главата на една от най-големите световни религии, смачкан в краката на бездомни непознати, снимката на седмицата е в конфликт с всичко, което знаем за социалната йерархия. Но тя ни напомня за безброй произведения в историята на изкуството, в които Мария Магдалена помазва краката на Христос с миро и сълзи,  а самият той мие нозете на апостолите.

Всъщност почти всеки – от Джото до Тинторето, от Фра Анджелико до Форд Мадокс Браун и от Рембранд до Блейк се е занимавал с тази тема. Но колкото и красиви да са традиционните изображения на новозаветни сцени (Блейк е особено лиричен), вековете взиране в тях и повторенията на прекалено познатата библейска история са изгладили остротата на възприятията ни така, както вълните изглаждат морските камъни.

Британският художник Дейвид Бомбърг рисува „Умиването на краката“ през 1925 г.

От друга страна, британският художник Дейвид Бомбърг подхожда доста по-различно към темата в платното си „Умиване на краката“ от 1925 г. и разтърсва погледа ни с нова гледна точка. В изображението си той разчита на изнервящия ефект на неразпознаваемостта на двете маскирани фигури, включени в церемонията. Замъглени от предразсъдъци и страх, очите ни могат лесно – и погрешно – да видят в закачулените фигури заподозрени в тероризъм. Всъщност в картината си Бомбърг е пресъздал истинска сцена, на която е станал свидетел в 12-вековна църква в арменския квартал на Йерусалим през 1925 г.: епископът умива краката на патриарха на Йерусалим. Единствената съмнителна фигура тук е художникът, който наднича непоканен в църквата.

Поставени една до друга, снимката на седмицата с папа Франциск и картината на Бомбърг ни призовават да почистим душите си от корозията на предразсъдъците…