Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Да убиеш изкуствоведа

Реакция от изказванията на колекционера Красимир Дачев по адрес на специалистите от Националната галерия

Колекционерът Красимир Дачев определи изкуствоведите в Националната галерия, които са иднтифицирали картини от личната му сбирка с „неизвестен автор“, като хора, „формално да подписват“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Да убиеш изкуствоведа

Колекционерът Красимир Дачев определи изкуствоведите в Националната галерия, които са иднтифицирали картини от личната му сбирка с „неизвестен автор“, като хора, „формално да подписват“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Осъдителното нехайство към важните детайли в общественото ни поведение напоследък се превърна в норма. В резултат на това пряко бе засегната чувствителността ни към полярността етично-неетично, законно-незаконно, допустимо-недопустимо. По-лошо атрофира способността ни за преценка на това що е нормално и правилно.

Обзор на всички социални неволи не мога да направя. Ще насоча вниманието ви към унищожаването на занятия и професии от особено важно значене за правилното функциониране на обществото. Подчертавам правилното, а не нормалното функциониране, защото нормалността вече предадохме в обхвата на субективната преценка. Всеки защитава собствената си нормалност, без аргументи и с оглед на личния си културен обхват. И само доколкото все още сме под нормите на Обществения договор, можем да говорим обективно за правилност в някакво изражение на общоприети цивилизационни норми.

Противно на очакванията, няма да насоча вниманието към лекари, адвокати, съдии, учители и прочие регулирани професии с обществено влияние. Твърдя, че историците на изкуството, изкуствоведите и познавачите на изкуството имат изключителната роля на охранители, които ни пазят от ежедневното изкушение да превърнем паметта и историята си в бунище, във вехтошарница, в second hand, от който да се изравя нещо за всеки повод. Работата им е невидима, отговорна, самотна, често ниско платена, за тях не се говори, не дават интервюта, защото говорят твърде сложно, а медиите не обичат това. Това, което вършат, се цени от тесен кръг хора, често пряко заинтересовани от крайния резултат – колекционери, собственици на скъпи произведения, галеристи, аукциони къщи, търговци и т.н. И често именно тази заинтересована група най-безразсъдно „хвърля“ камъни по тях.

Поредният повод да се замисля за важното значение на тази професия, но и за безогледното ѝ маргинализиране, са думите на колекционера КД в интервю на Диляна Димитрова, част от публикацията „Картини от изложбата на Никола Танев с автор „неизвестен“ („Площад Славейков“,17.10.2019). В текста са поместени още две интервюта, хвърлящи светлина около новооткрита изложба в столична галерия. Без да навлизам в основната тема на материала, намирам, че отговорите на колекционера издават позиция, уронваща престижа на професията. Бих добавила: по недопустим начин. В един от тях изкуствоведите в Националната галерия са приравнени до изпълнители на някакви ненужни административни функции, намеква се за тяхна перманентна некомпетентност, а трудът им се игнорира, най-вероятно като неотговарящ на изискванията (или очакванията) на възложителя/колекционера. Тълкуват се с лекота нормативни текстове, за да се изведе заключението, че изкуствоведите (уредниците в Националната галерия) са „формално хора да подписват“. Идентификацията по реда на НАРЕДБА № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности се определя като обикновено административно действие, което няма нищо общо с определяне на автентичността. Тук задължително трябва да посоча, че идентификацията по реда на наредбата, за която става дума в материала, най-вероятно е поискана на основание чл.4, ал.5, който дава възможност на собствениците на движими вещи или колекции от движими вещи да поискат идентификация с цел да се удостовери дали те (вещите) могат да се определят като културна ценност или национално богатство. Разпоредбата дава възможност за верификация, а не въвежда административно задължение. Освен това идентификацията може да посочи, че вещите имат културна стойност по смисъла на Закона за културното наследство, но може да установи, че нямат такава. Когато се установи, че вещите имат културна стойност, задължително в идентификацията се посочва авторство, съгласно чл.17, ал.5 от същата наредба. С други думи, идентифицирането на определен обект като културна ценност зависи от наличието на достатъчно данни за творбата или обратно – от неизясненост или спор относно нейния произход и авторство.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Така процедурата по идентификация често се превръща в сложен процес по установяване на авторството, изискващ специфични и тясно специализирани експертни умения и знания. Ето защо не може да се приеме, че идентификацията е механично административно действие без връзка с удостоверяване на автентичността. И тук е същината на проблема! Ако заключението по наредбата, изготвено от специалистите на музея не отговаря на очакванията на възложителя/колекционера, то не може – и е недопустимо да се твърди, че експертите не са компетентни. Освен некоректно, това е доста опасно и за т. нар. общо състояние на пазара на изкуство. И ако последният е „мръсен и разкалян“, то това е пряк резултат от „убиването“ авторитета на изкуствоведите и познавачите и създаването на „пишман“ специалисти. Кой ще остане „целия в бяло“ при тази ситуация, за да може да потвърди или отхвърли произволно твърдение за авторство? Нали всеки може да бъде определен като грънчар или заинтересовано лице, което иска да провали чужда сделка?

Мисля, че ако искаме коректен пазар, трябва да пазим авторитета на изкуствоведите и познавачите. Иначе няма кой да следи за калта по пазара. А калта на пазара на изкуство е кал в градината на паметта ни.

Да не уволняваме без време градинарите.

МОЦАРТ – РЕКВИЕМ

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3