Да вдигнем шум, за да има класическа музика

Моят апел е всички да се включим в една кауза, да се ангажираме с нея – както се казва, да вдигнем малко шум. Не само прах, но и шум. За това призова пианистът проф. Людмил Ангелов на пресконференция, на която Класик ФМ радио обяви началото на инициативата си за създаване на нова концертна зала на мястото на Царските конюшни в София.

Васил Димитров, изпълнителният директор на радиото, обясни, че единствената акустична концертна зала в момента в столицата е зала „България“, открита през 1937 г., когато градът е бил обитаван от около 300 хиляди души. Днес населението е 2 милиона, но нова зала няма.

Димитров изтъкна, че мястото на Царските конюшни е изключително подходящо, освен заради историческата си натовареност и заради локацията – намира се на 100 метра от Националния музикален театър и на около 300-400 метра от Националната опера.

„София никога няма да има по-подходящо място за концертна зала – отбеляза Димитров. – Ако се изпусне случая, най-вероятно зала с такава хубава локация няма как да има.“

Димитров обясни, че историята на идеята не е от вчера, а поне от десетилетие. Проф. Пламен Джуров напомни, че всъщност и идеята за зала „България“ е била от 1923-а, т.е. повече от десет години преди откриването ѝ.

Диригентът очерта и разликите между реална акустична концертна зала и многофункционална зала, която просто не е подходяща за изпълнение на класическа музика (като зала 1 на НДК, според него). Дори зала „България“ няма достатъчно качества, за да се приеме за близка до съвременните стандарти, смята Джуров.

В момента в част от сградата се провеждат лекции на студенти от Художествената академия.

В момента „България“, която е дадена на Софийската филхармония, е единственото достатъчно приемливо място за концерти на симфоничните оркестри у нас, което създава и неприятна среда между тях – тъй като „буквално се избиват за нея“, посочи Васил Димитров.

Теодосий Спасов, част от инициативния комитет зад идеята, обясни, че само в рамките на година преди време му се е случвало да свири в три световноизвестни акустични зали – Мюзикферайн, Концертхаус и Болшой Театър. Музикантът ги даде за пример, за да изтъкне, че е важна не само музиката, която достига до слушателите, но също и аплаузите от тях, които стигат до солистите и оркестъра и галят душата им.

„Сега е момент управниците ни да покажат справедливост, хармония и далновидност за бъдещите поколения“, обясни Спасов.

За момента идеята не е подплатена с нищо повече от добри намерения и оптимизъм. Творците в инициативния комитет обаче се надяват на подкрепа от държавата, която да си прибере скандално купения на безценица имотен комплекс, а след това евентуално сама и чрез прехвърляне на Общината да се започне работа по проект за издигане на концертна зала.

Идеята засега не е подплатена с нищо повече от добри намерения и оптимизъм.

Първоначалните намерения, засега чисто пожелателни, са за голяма зала (1500-2000 места) и камерна (около 500), каквато в България в момента не съществува. Комплексът трябва да съдържа още и всички необходими студиа, репетиционни, паркинги, включително ресторант, кафене и т.н.

Особен проблем сега са гримьорните в зала „България“ – такива практически няма и се ползват офиси на административни служители, което е принуждавало чуждестранни музиканти да отказват участия. Затова ндеждите покрай евентуалната нова зала е в нея да има наличие на тези задължителни за подготовката на всеки съвременен артист помещения.