Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да ви… на градските мечти!

Пловдив трябва да бъде лишен от привилегията и достойнството да се нарича „Европейска столица на културата” за 2019 г.

Останките от стария тютюнев склад, който бе част от проекта на Пловдив за Европейска столица на културата. Снимка: Пловдив глас - Да ви… на градските мечти!

Останките от стария тютюнев склад, който бе част от проекта на Пловдив за Европейска столица на културата. Снимка: Пловдив глас

„Жив няма, няма ни един с дух бодър и свободен.”
Петко Р. Славейков

Да, сигурно ще ме нарекат новия Поп Кръстьо, Ненко Балдьовеца и Хаджи Иванчо Хаджипенчович, взети заедно, и като синоним на „българското предателство” – но това, което ще напиша, просто трябва да се случи. Пловдив трябва да бъде лишен от привилегията и достойнството да се нарича „Европейска столица на културата” за 2019 година.

Причината изглежда ясна и видима – цяла България гледаше в последния от почивните дни след националния празник как в небитието отива една сграда, която през годините бе успяла да съхрани единствено красотата си.

Причината изглежда логична – няма как град, който невъзмутимо руши и се разделя с най-видимата част на културната си памет, каквото е архитектурното наследство, да претендира за „културност”.

Но причината е друга – Пловдив излъга Европа. Излъга я по новобългарски – уверено и нагло. А даже не се опитва да скрие лъжата си. И в този момент на сайта на община Пловдив с разширени от възмущение очи може да прочетете следното нахалство:

„Проектът „Тютюневият град“, съсредоточен именно в зоната на Тютюневите складове около ул. „Иван Вазов“ е част от програмата, с която Пловдив спечели престижната европейска титла преди точно една година. „Тютюневият град“, както и „Капана- квартал на творческите индустрии“ са включени в клъстера „Градски мечти“ (програмна платформа „Трансформиране“), чиято цел е чрез средствата на културата и обществени дебат да оживи и обнови проблеми пространства, сгради и квартали в града. Първа стъпка в реализацията на проекта, така както той е планиран в програмата на Европейската столица на културата, е именно поощряването на гражданската инициатива.”

Как хубаво са го наредили, нали! Градски мечти, трансформации, гражданска инициатива, творчески индустрии… Дрън-дрън-проекто-чиновнически-пръц-новоговор!!!

Не знам как ви се вижда случилото се, но за мен рухващата в прах достолепна постройка на един от тютюневите складове в Пловдив бе потресаваща метафора на следното:

– Прекъснатата за половин век през времето на тоталитаризма сила на българското частно предприемачество изчезна заедно с родова приемственост и чувство за отговорност пред фамилната памет. Днешните наследници на някогашните индустриалци притежават единствено законните основания да се разпореждат с материалните остатъци от славното минало на предците си. За съжаление, нищо друго не притежават, макар вината за това да не е тяхна…

– Управленският капацитет на общинските администрации е на ужасяващо ниско равнище. Щом подобно безумие може да се случи в Пловдив, то мислете си за какви форми на чиновническа дебилност става дума в посока към по-малките градове и села. Ето какво казва кметът на Пловдив инж. Иван Тотев преди по-малко от година:

„Тютюневите складове ще бъдат следващия ярък пример за това, че имаме ясна визия какво искаме да постигнем и необходимите компетенции, за да го направим.“

Ами, каквото можаха, направиха! Да видим както са я подкарали, докъде ще стигнат с ясната визия в прахоляка от сринатата сграда!

– Проектното финансиране в областта на културата и културнисторическото наследство формира токсична икономическа, политическа и социална среда. Зомбиращото фиксиране в практиката „усвояването на европейски средства” води до печални резултати – от една страна местата на високата историческа памет все повече се превръщат в увеселителни паркове за панаирджийски туристически атракции, а от друга завинаги се губят (както в случая с Тютюневия склад в Пловдив) безценни архитектурни паметници, а други (като мостът на Кольо Фичето край Бяла) са на път да изчезнат пред очите ни.

– Гражданско общество няма и скоро няма да има. В България има население, материал, ЕГН-та и какво ли не още… Ако имаше гражданско общество, тютюневият склад още щеше да е на мястото си.

Тогава какво остава?! Ами засега остават само измислените от разните пишещи проекти въодушевяващи имена и слогани от типа на „Градски мечти”. Единствената им цел е да бъде привлечено вниманието на оценяващи комисии от други бюрократи и да бъде спечелен проектът и финансирането. А какво става с мечтите ли?! Е, прочетете пак заглавието!

П.С. Друг е въпросът какво трябва да направи кмет на голям град, в центъра на който е срината огромна сграда, за която той е казал, че „ще бъде ярък пример за ясна визия какво ще постигне”. Аз се сещам, той едва ли…


Източник: reduta.bg

Bookshop 728×90