Леонардо, Микеланджело и Рафаело заедно в изложба

Историческа за света среща се случва във Флоренция на 25 януари 1504 г., когато трима от най-големите художници в историята се събират за консултация. Микеланджело Буонароти, Леонардо да Винчи и Рафаело Санцио трябва да решат къде е най-подходящото място за „Давид“ на Микеланджело.

Този паметен момент е в центъра на изложбата „Микеланджело, Леонардо, Рафаело“, която ще се открие на 9 ноември тази година в Кралската академия на изкуствата в Лондон. Специално внимание ще се обърне на съперничеството между тримата талантливи мъже за вниманието – и финансовата подкрепа – на най-влиятелните меценати във Флоренция. По-ясно изразена е надпреварата между Микеланджело и Да Винчи, но ще се проследи и как двамата вдъхновяват младия Рафаело.

Ключ към наратива на експозицията е т. нар. релеф „Тадей Тондо“ на Микеланджело, който изобразява Мадоната, Младенеца и Свети Йоан и за малко да бъде продаден от Кралската академия през 2020 г., когато институцията бе изправена пред трудности заради Ковид-19. Ще бъдат показани още множество рисунки и скиците на Леонардо и Микеланджело за стенописите, поръчани за „Палацо Векио“ и други обществени сгради във Флоренция.

Микеланджело Буонароти, „Мадоната, Младенеца и Свети Йоан“, ок. 1504-1505 г. Снимка: Кралска академия по изкуствата

Не са останали много писмени доказателства за надпреварата между големите умове на изкуството от този период, но историческият контекст е ясен – ренесансова Флоренция е в ръцете на Чезаре Борджия, готов на големи отстъпки в морала си в името на властта. В периода 1502-1503 г. пряк свидетел на спорните му управленски методи е големият дипломат Николо Макиавели. В тази напрегната обстановка Микеланджело, Леонардо и Рафаело са се посветили на красотата.

Тъкмо този дисонанс между картините и обтегнатите им отношения ще бъде тема на изследване на документален филм от три части на Би Би Си. Британската телевизия продължава тематиката на изложбата и след края ù ще покаже малкото исторически документи от периода, които се занимават със случая, съобщава „Гардиън“. Ще има и артистични възстановки на някои по-интригуващи сцени, като в ролята на Микеланджело ще влезе Чарлз Данс (Тивин Ланистър от „Игра на тронове“).

Скица на кон от Да Винчи. Репродукция: Кралска академия на изкуствата в Лондон

Голяма част от сюжета на изложбата е построена на базата на разкази от съвременници на художниците, използвани са най-вече думите на колегата им Джорджо Вазари.

„Малко са запазените текстове, но изводите ние правим и когато сравняваме творбите им – казва Пер Румбърг, който работи по подредбата на изложбата в Лондон, пред „Гардиън“. – Вазари казва, че Микеланджело и Леонардо не са се харесвали, но той слабо познава първия, а втория – изобщо. Затова приемаме думите му с едно наум. Но всичко се изяснява в произведенията им, където можем да видим как взаимно са се учили един от друг. За първи път събираме творбите им в една изложбена зала.“

Да Винчи е роден през 1452 г., прекарва младежките си години във Флоренция и се завръща там, когато вече наближава 50-тата си година. По това време вече е разпознаваем художник заради „Тайната вечеря“ в Милано. През 1503 г. той започва работа по друг шедьовър – „Мона Лиза“, и междувременно е поканен да изрисува голямата зала на „Палацо Векио“. Едва в начална фаза на новия стенопис, той е извикан обратно в Милано. Тогава за работата в двореца във Флоренция е поканен Микеланджело, но той също не довършва стенописите, защото през 1508 г. е извикан в Рим да работи по Сикстинската капела. Доста по-късно – през 1563 г., Вазари е този, който довършва стенописа в „Палацо Векио“, като се допуска, че може би е рисувал върху някои елементи на Леонардо.

Микеланджело е роден през 1475 г. и е бил едва на 7, когато по-възрастният от него Да Винчи напуска Флоренция. Още на младини той също получава задачи извън града и се връща в него в края на 20-те си години. Печели поръчка за голяма мраморна статуя, планирана за пиедестал точно срещу „Палацо Векио“ през 1504 г. – „Давид“.

„Микеланджело е бил целеустремен и амбициозен, а Леонардо е имал множество интереси и рядко е довършвал започнатото – казва още Румбърг. – Това е в основата на изложбата. Виждаме съперничеството между двамата в творбите им.“

Най-младият от тримата е Рафаело, който се установява във Флоренция, защото знае, че там е центърът на изкуството. Той черпи вдъхновение и от двамата художници.

„Той е видял, че се случва нещо ново и без срам е копирал първо „Давид“ и „Тадей Тондо“ на Микеланджело, а после и „Мона Лиза“ на Леонардо. Активно е изучавал баталните сцени на художника и очевидно е имал достъп до скиците му, за да изучава композициите. Имаме скиците, за да го докажем.“

„Микеланджело, Леонардо, Рафаело“ може да бъде разгледана в Кралската академия по изкуствата в Лондон от 9 ноември 2024 г. до 16 февруари 2025 г.