Да влязат Один, Тор и Локи

Всичко, което Геймън напише, бързо става новина. Той е по-малко продуктивен от Пратчет, но също толкова духовит и още по-вдъхновен, когато става дума за нов поглед към истории за богове и герои. Чели ли сте „Момчетата на Ананси”? Ако не сте – сторете го и после си направете удоволствието да сравните книгата със старите „Африкански приказки”, издавани у нас още през осемдесетте. После идете при „Американски богове”, където авторът ни показва първата си среща с пантеона не само на викингите, но и на славяните и балтите. Ако обичате фентъзи, което пренася митовете на съвременна земя, Нийл Геймън ще ви очарова. Сега е решил да опита преразказ на историите за семейството на асите, разказани в двете староисландски Еди и в „Скалдскапармал”, наръчника на някогашните северни поети.

„Скандинавска митология” се появи бързо на български и преводът можеше да бъде лош. За щастие Надя Златкова се е справила прекрасно. Дори англицизираното „Balder” от оригиналния текст на Геймън е предадено с по-близкото до скандинавските източници „Балдур” в българската версия. Имената на нордическите богове, великани и джуджета могат да бъдат предадени по различни начини и е повод за облекчение, че в случая са избегнати излишно усложнените, хиперкоректни версии като „Мидгардсормур”, които трудно се четат и не са популярни. „Фрея” звучи по-добре от „Фраюя” и е чудесно, че интуитивно вярното за българското ухо звучене е запазено тук.

Сама по себе си книгата е увлекателна и достъпна – каквито са и оригиналните текстове на Младата Еда и на „Скалдскапармал”. Част от Младата Еда съществува у нас в томчето „Староисландски саги и митове”, издадено още през 1989 г. и любопитният читател може да намери голяма близост между изложението на Геймън и автентичния материал от ХІІІ в. В случая авторът на „Коралайн” и „Океанът в края на пътя” не пише роман, а просто предлага поредния преразказ на големите сюжети от древния северен свят. Ако сте харесали гръцката митология на Кун, новото томче с приключенията и предсказанията на Один и божественото му семейство определено ще ви допаднат.

Атмосферата на скандинавските митове комбинира комизъм с чувство за неизбежност. Геймън е запазил това усещане и е останал верен на забележителната амалгама от настроения, които всеки читател може сам да открие в тези истории. Один е едновременно мъдър, тайнствен и способен на страшни низости; Тор е силен, простоват и обича гощавките, тупаниците и златната коса на жена си Сиф, в този ред; а Локи… Локи е непредсказуем, макар че от стотици години знаем всичко за него.

Всеки преразказ на старите сюжети добавя по нещо ново. Геймън преоткрива един от добре забравените иронични кенинги за лоша поезия, който ще ви накара да се разсмеете искрено. Хрумването му за края и началото на вечен цикъл е също нов нюанс към иначе познатото пророчество на вьолвата или Ясновидката от Старата Еда. Новаторството е в детайлите, когато човек изпитва уважение към класическите литературни източници. Тук ги има и новаторството, и уважението, така че книгата е достатъчно добра. А ако изпитате любопитство към звученето на поетичните извори, потърсете си антологията „Съдба не се сменя”, за да се срещнете направо със суровата хубост на оригиналите. Ако попаднете и на „Легенда за Сигурд и Гудрун” от Толкин, ще си дадете сметка, че Геймън се включва в много дълга редица автори, отдаващи почит пред студения, чист поток на северноевропейската традиция.

„Скандинавска митология” от Нийл Геймън в превод на Надя Златкова е издание на „Сиела”.