Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Да вземеш на босия цървулите

Налагането на данък върху малките частни градини и ниви ще разтърси самите основи на националната ни култура

Нашата стара национална култура е тази на земеделски собственици, на притежатели на малък двор, частна градина, стопани и господари на труда на ръцете си. Снимка: Площад Славейков - Да вземеш на босия цървулите

Нашата стара национална култура е тази на земеделски собственици, на притежатели на малък двор, частна градина, стопани и господари на труда на ръцете си. Снимка: Площад Славейков

Съзнавам колко необичайно е в сайта за културни новини да се появи чисто политическа тема. Но нека си спомним, че България е традиционно земеделска страна, колкото и да сме се отдалечили от земята си. Въпросът за положението на дребните селски собственици засяга не просто известен брой предимно възрастни хора – той се отнася пряко до самите основи на националната ни култура.

Фактът

Министърът на финансите Владислав Горанов предлага изменение на Закона за местните данъци и такси, според което с данък върху земята ще бъдат обложени всички зеленчукови градини и малки ниви в рамките на селищата в страната. Едрата земеделска собственост извън селата и градовете, както и горите, остават необложени. Целта на законопроекта е да се се вземат дължимите суми от собственици, които строят в рамките на селища, но продължават да твърдят, че земята им е със земеделско предназначение. Ефектът обаче би бил съвсем различен.

На село

В българските села живеят главно възрастни хора. Почти всеки селски жител притежава къща с двор. Дворът най-често е зеленчукова градина, която помага на собственика да се изхрани, защото тези хора като правило никак не са богати. През годините на късния хепи-соц и през деветдесетте, когато храната беше кът, много градски жители разчитаха на бурканите от село, щедро пратени от някоя милозлива баба, за да сложат нещо прилично на масата си. Всеки е виждал възрастните хора с по няколко бутилки мляко, връзка магданоз, пликче ябълки и няколко тиквички, появяващи се по градските кръстовища и опитващи се (често неуспешно) да продадат по нещо на ниски цени – и неразбиращи защо никой не иска всъщност нелошите им, макар и непретенциозни продукти, изместени в потребителските ни навици от стоки с по-добър маркетинг и опаковка. Ако законопроектът на министър Горанов бъде приет в Народното събрание, точно тези хора ще бъдат обложени с още един данък.

Припомням, че това не е първият социален гаф на министъра. Читателите ще си спомнят лошата идея за прехвърлянето на пенсионните фондове. Г-н Горанов явно няма леви или десни идеи за попълване на хазната, а просто отчаяно се стреми към всеки лев, който евентуално би могъл да попълни дефицитите в държавната хазна. Отделен въпрос е, че това е дилемата на всеки български финансов министър и че винаги дефицитите са налице в ресорите, които и бездруго страдат от нисък бюджет, докато привилегировани държавни пера като вътрешните работи получават огромни средства. Това е парадоксална ситуация.

Парадокс е и че законопроекти като този за малките градини и ниви в рамките на селищата представляват точно „да вземеш на босия цървулите“ – докато данъчните недобори са предизвикани най-вече от умелото покриване на едрите платци и голямата собственост остава необлагаема, финансовото бреме ляга върху хора с нищожни доходи.

Не, това всъщност не е парадокс – то е или абсурд, или цинизъм. Изберете сами.

Дясна политика?

Правителството твърди, че провежда дясна финансова политика. Добре, така да бъде. Дясната финансова политика по дефиниция означава ниски данъци, никакви регулации и ниски социални разходи с цел гражданите да забогатяват и държавата да пести пари. Звучи чудесно и когато се прави добре, наистина е полезно. Затова имаме плосък данък, а не стъпаловиден – тоест България се е отказала да взима повече проценти от богатите граждани, за да позволява именно забогатяването на всички и развитието на бизнеса.

Но ако говорим за регулации – всъщност нашият бизнес е изправен пред огромно количество от тях. Тежестта на регулационния режим и на администрацията, тоест на бюрокрацията, не са тема на този текст. Само че несправедливото допълнително облагане на дребните собственици не може да бъде подминато.

Предложенията на министър Горанов изобщо не са десни. Както и в случая с бързото прехвърляне на пенсионните вноски, така и сега облагането на малките ниви и градини – по същество нарушават равното данъчно бреме в страната. Сиреч – нарушение на плоския, десен данъчен принцип, което означава, че колкото по-малка е собствеността ви, толкова по-голям процент данък върху земята ще плащате. Това вече не е плосък данък, а именно стъпаловиден данък, само че обратно стъпаловиден – по-бедните дължат на хазната повече проценти от доходите си в сравнение с едрите собственици.

На практика това е завръщане към феодализма. Така е било в дореволюционна Франция, където едрите собственици като манастирите и феодалите са били освободени от задължения към хазната, а селяните, притежаващи само по една градинка, са носели на гърба си все по-голяма финансова тежест.

Толкова по въпроса за изграждането на независима средна класа и за насърчението на дребната собственост, дребния бизнес и обикновения гражданин. Министър Горанов, както изглежда, няма против да създаде нова порода данъчни крепостници – и то от възрастните хора, вадещи по някоя тиквичка от дворовете си.

Против българската интуиция

Селският собственик някога е бил гръбнакът на нацията. Захари Стоянов и Георги Марков имат недвусмислени страници по този въпрос. България е била страна на дребни и средни притежатели на земеделски парцели. Всеки българин ще намери на тавана цървулите на дядо си, както казва Марков. Отнемането на частната селска собственост и целенасоченото преселване на хората от села в градове е част от историческите нещастия на България. Днешното тревожно състояние на малките частни ферми и неуспехът на българските правителства да създадат климат, изгоден за дребните производители, са продължение на тази трагедия – и също част от краха на българската средна класа.

Днес селата ни са практически оставени на доизживяване. Гледката на десетки напуснати къщи около буренясал площад е станала обичайна, но не е спряла да бъде потискаща. Нашата стара национална култура е тази на земеделски собственици, на притежатели на малък двор, частна градина, стопани и господари на труда на ръцете си. Продължаващото съсипване на селата е шок за все още живите селяни и несъзнавана травма дори за жителите на бетонните жилищни комплекси, второ поколение с обувки, продължаващо да вари традиционни лютеници в междублоковите пространства.

Знам, че това звучи вулгарно за част от читателите. От това то не става по-малко вярно.

Финансови неволи

Министър-председателят и съветниците му явно не разбират, че простото отдаване на заповед в стил „намери пари, но не от нашите хора“ не решава проблеми. Всеки финансов министър на мястото на Горанов може лесно да роди идеята за обикновен стъпаловиден данък – но тя хем е левичарска, хем засяга именно „нашите хора“ (второто тревожи правителствения шеф доста повече, защото и той не се интересува от абстрактни принципи). Друга възможност е равното повишаване на вече съществуващите данъци за всички, но отново „нашите хора“ ще лобират за себе си, тоест ще напомнят на правителството кому дължи парите за относително успешната си предизборна кампания. Остава безумната възможност парите да се вземат от тези, за които няма кой да лобира, тоест от бабите в дворовете. Това е логичен, но и неморален изход, който ще има единствения резултат да съкрати живота на задъхващото се село и неговите не особено щастливи обитатели. В някакъв извратен смисъл министър-председателят и финансовият министър уж вече отдавна са самостоятелни хора, но продължават да пишат до село:

„Мила бабо, прати два килограма тиквички, че я закъсах“.

Дори в психологически план това е много, много тревожно.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg