Да, живеем в кочина, но с надежда

Клипът за европредседателството е реклама. Всяка реклама би следвало да съдържа предимствата на продукта, за да убеди потенциалния клиент да си я купи. Та е нормално в този клип да има някакви положителни неща, които обективно няма как да отречем.

Във видеото като положителни са отбелязани все неща, за които нямаме кой знае каква заслуга – природата (която съществува въпреки всички опити да бъде позатрита), завещаните от предците ни традиции (които, без съмнение, пазим доста калпаво), особено богатото археологическо наследство (съсипвано от иманяри и разни ДС-ченгета, дето го управляваха десетилетия) и естествената красота на двамата млади актьори, която според мен е присъща за младите българи изобщо.

В този клип, за разлика от всички досегашни, обаче, за пръв път се споменава и нещо негативно, което е пряко свързано с нас, със съвременните живи българи от всички поколения – хаосът („тя е разхвърляна“, „закъснява понякога“ и т.н.). Но, както се казва в клипа към чужденците (перифразирам):

– И такава ще я обикнете, бе! Ейш каква е палава!

Че кой не се е влюбвал така, че да не вижда някои недостатъци?!

И е факт – търпим много. Понякога дори в повече.

Клипът ми харесва. Хубаво е да не спираме да се стремим към онова, което не сме. И е хубаво да даваме заявка за това публично.

В крайна сметка много от нас сме останали тук с тая надежда:

– че някой ден у нас ще важи силата на правото, а не правото на силния;
– че частната собственост ще бъде наистина неприкосновена;
– че инициативният български дух, приспан от комунистите, ще бъде възроден и няма да бъде мачкан от Държавата;
– че България ще се равнява по най-развитите европейски народи, както икономически, така и по свобода на гражданите си…

Тая надежда личи в този клип.

Да, клипът не отразява много аспекти на кочината, която сами сме реализирали, но дава някаква надежда.

А днес надеждата е най-дефицитната стока.

Няма как да не се влюбиш в нея от пръв поглед from EU2018BG on Vimeo.

Бел. ред. – коментарът е от Фейсбук, заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“.