Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Експресионизъм от Средните векове, емоционален като картините на Ван Гог

Цветове: за изкуството и науката на илюстрираните ръкописи разказва Джонатан Джоунс от „Гардиън“

Илюстрация в часослов, Западна Франция, около 1490-1510 г. Снимки и репродукции: Музей „Фицуилям“ - Експресионизъм от Средните векове, емоционален като картините на Ван Гог

Илюстрация в часослов, Западна Франция, около 1490-1510 г. Снимки и репродукции: Музей „Фицуилям“

Представете си как бихте се чувствали, ако бяхте един от последните илюстратори на ръкописи, обучен миниатюрист, все още рисуващ изящни изображения в синьо и златно, ползващ гърненца цинобър и антимон за скъпоценни ръкописни книги, докато печатната преса революционизира Европа преди 500 години. Занаятът ви е излишен – сега когато германските печатари могат да изкарат стотици гравюри на Албрехт Дюрер или брошури на Мартин Лутер за времето, в което вие ще нарисувате една-едничка буква А.

Но може и да не е било толкова зле. Някъде между 1525 и 1530 г. майсторът от Доени рисува изящни цветни илюстрации във френски часослов, които включват красиво изображение на възкръсналия Христос на фона на розова, виолетова и сива зора. След всички тези векове, деликатните и все пак психеделични цветове все още съблазняват окото. Кой не би искал книга с картинки като тази? Нищо чудно, че аристократи, монарси и прелати все още продължават да харчат огромни суми за илюстрирани ръкописи – предимно часослови, псалтири и други религиозни справочници – дълго след раждането на печатната преса.

Завладяващата изложба на средновековни ръкописи в музея „Фицуилям” е предупреждение срещу изкушенията на технологичния детерминизъм. Живеем във време на промени в комуникационните технологии, за които често се казва, че са дори по-големи от „Гутенберговата революция“, когато Йоханес Гутенберг представя печатарската преса с подвижен набор в Европа през 1439 г. И все пак почти век по-късно, скриптори все още преписват псалми и художници все още ги илюстрират. Културната промяна не става за една нощ; това се случва по сложни нюансирани начини, които отнемат време. Тази изложба показва – наред с други неща – колко дълго угасва Средновековието.

Тя взривява клишетата за ръчно илюстрираните книги и средновековния свят, който ги е създал. Смята се, че книгопечатането трансформира европейското съзнание, защото оповестява науката и откритията, и освобождава въображението от непрестанното повторение на религиозните истини.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Илюстрация на Св. Лоренцо, ок. 1390

Илюстрация на Св. Лоренцо, ок. 1390

Въпреки че много ръкописи тук са посветени на молитвата, средновековните художници също са работили с писари, за да направят науката (както те са я разбирали) достъпна. Около 1408-а, шокиращо изображение на гол меланхоличен мъж илюстрира „Космографията“ на Джон де Фокстън. Нездравословно синьо-зелената кожа на меланхолика показва обърканото състояние на ума му, също както неподдържаната брада и фактът, че сам се е намушкал в гърдите.

В епохата на Хенри VIII, когато ръкописите са все още популярни в Англия, в ефектен свитък, илюстриращ „науката“ алхимия, пръстта се трансформира в още по-прекрасни вещества, докато разгъваме хартията. Със своите закачулени алхимици, дракони, жаби и жени, материализиращи се в стъкленици, това завладяващо произведение на изкуството прилича на реквизит от филм за Хари Потър. И все пак то отразява един вид научно познание.

Най-голямото клише, което тази изложба иска да разруши,  е убеждението, че миналото е тъмно и че когато Матис рисува „Червеното ателие“ през 1911 г., се измъкваме от векове на мрак, в енергичния нов свят. Средновековието е наситено с цвят, твърдят кураторите на „Фицуилям“. Цветът е натоварен със смисъл: хората са носели ярки хералдически облекла и са веели лъчисти флагове.

Истинските багри на Средните векове са оцелели само на две места: в стъклописите на църквата Сент Шапел в Париж и в страниците на илюстрираните ръкописи. Музеят „Фицуилям“ и различни колежи в Кеймбридж притежават много от най-добре запазените ръкописи и благодарение на тази разкошна изложба манускриптите показват художествения си блясък в най-добрата светлина.

Луи XII изцелява болните, ок. 1500

Луи XII изцелява болните, ок. 1500

Ето и последното разбито клише – а то е представата, че хората на изкуството в Средновековието са били скромни, анонимни майстори, които не влагат лични чувства и идеи в работата си. Невъзможно е да се отрече интензивно личната визия на английски художник от XIII век, който между 1270 до 1280 г. допълва страница на псалтир с вълнуващо изображение на Христос на кръста. Мършавото, бледо тяло на Христос е приковано и той е свел глава със странно и милостиво примирение сред елементи в синьо и златно. На съседната страница, в сцена, която е известна най-вече от средновековните мистерии, виждаме мъките на Ада: след смъртта Си, триумфиращият Христос освобождава шествие от признателни души от лапите на Сатаната. Те са изобразени с вълнуващ реализъм и гледат умолително към величествения воин Христос.

Това е експресионистично изкуство – толкова емоционално, колкото и картините на Ван Гог. Рисувано е в Средновековието, където художниците може и да не са били знаменитости, но са изливали душите си. Това не са само красиви цветове, от които трудно можем да откъснем поглед, но и агонията и екстаза на в илюстрации от миналото.

Изложбата „Цветове: Изкуството и науката на илюстрираните ръкописи“ ще бъде в музея „Фицуилям“, Кеймбридж, от 30 юли до 30 декември.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах