Шанс да чуем и непознати, но вече прочути музиканти (не смея да ги нарека световноизвестни – у нас това определение отдавна се използва безкритично и безразборно), които демонстрират не само високо художествено ниво, но и ни въвеждат в света на търсенията, постиженията, модерността на нашето време – ни даде XIX-ият „Европейски музикален фестивал“, завършил на 23 юни с концерта на цигуларя Неманя Радулович в зала 1 на НДК.
Фундаменталната идея на създателите на този форум, развивана от години – амбициозно и успешно – е и да привлича, и да привиква столичани към вълнуващи срещи с прочути изпълнители в разцвета (а не в залеза) на силите си. И както е замислен изначално, всяко издание си има фокус с оглед на характера и предназначението си. Тази година Европейският музикален фестивал бе открит с концерт, посветен на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Да спомена впрочем, че юбилеят действително бе всенационален – възкреси и музиката, и спомена, и делото на патриарха на българската композиторска школа.
Във фестивалната програма особен акцент бе поставен върху музикални изяви на и за деца – свързани с честването на 115 години от създаването на първото българско музикално училище, днес НМУ „Любомир Пипков“, и 40 години на обичания вокален детски състав „Пим-Пам“. „Музикално пътешествие“ на ансамбъл „Paliev ҆s sparkles” и дуо „Mallets” е полезна инициатива за запознаване на детска аудитория с най-привлекателните (за нея) инструменти – ударните, при това с музика, ефектно съчетана с увлекателни истории за животни, етноси, природа. Концертът припомни и за делото на проф. Добри Палиев, създателя на голямата ни школа за ударни инструменти.
Трима забележителни инструменталисти изпълниха и атрактивния „Троен“ концерт на Бетовен – Пламена Мангова – известната вече и у нас пианистка, виолончелистът Кирил Злотников, дълги години първо чело в „Западно-източен оркестър „Диван“ на Баренбойм, и цигуларят Антон Бараховски, който наред с Вадим Репин и Максим Венгеров е една от знаменитостите на Новосибирск. Във фестивалната програма бе и „Месия“ от Хендел, реализация съвместно с Фондация „Бахово общество в България“.
Финалът бе с прочутия цигулар Неманя Радулович и неговия оркестър „Double Sens”. Роден в Ниш, Сърбия, през 1985 г., учил в Белград, Саарбрюкен и в Парижката консерватория, удостояван с награди от няколко много авторитетни международни конкурси, от 2006 г. Радулович концертира много активно с оркестри от най-висок ранг, изнася и самостоятелни рецитали. Освен с класическа музика – Бах, Бетовен, Паганини, Менделсон, Чайковски и др., той амбициозно реализира и своя идея за представяне/популяризиране на балкански, в частност сръбски, фолклор. На 34 години вече е познат и аплодиран в Канада, САЩ, Япония, Австралия и в повечето големи музикални зали на Европа.
Неманя Радулович може да се счита за последовател на Найджъл Кенеди и несъмнено принадлежи към новата генерация западни цигулари – виртуози, които съхраняват класическия изпълнителски стил, но добавят – малка или голяма, доза атракция, като нетрадиционно облекло, много пластика на тялото, движение и свобода на сцената, естественост в общуването с публиката и произтичащата от това неподправена емоционалност на изпълнението.
Радулович изпълни великолепно четирите концерта „Годишните времена“ на Вивалди, прочетени много индивидуално и по днешному – с вихрени темпа, внезапни контрасти и подчертана темпераментност. Разчупвайки отдавна общоприетата интерпретация, родена в романтичната епоха от носталгия по естетическите наслади на спокойно течащото canto, а в XX-и век предпочитана поради присъщата на бароковия стил изисканост, освобождаваща напрежението мелодична протяжност и изобразителност, тя е дълбоко свързана с чувствения свят на тогавашните хора. А днес Радулович придаде на творбите реални съвременни емоции – възбуда, задъханост и зареди музиката на стария майстор със собствената си огромна енергия, която покори публиката в зала 1 на НДК. Концертите на Вивалди той разгърна в много широк динамичен и темпо-ритмичен диапазон (великолепни пианисими!), изсвирени с бистрота, топлота и красота на тона и в най-трудните каскади.
Младият цигулар има удивителна техника, която обуславя неговата сияйна виртуозност. Притежава темперамент, който понякога го отвежда до предела на замисъла и капацитета на творбата. Но точно тогава той обуздава устрема си, показва самообладание и безпогрешен усет за мярка и стил. Да, в някои моменти ми се искаше за малко да ме върне в по-спокойния уют на традицията, да придаде повече нега и чувственост на средните, бавни части, на концертите. Но съзнавам, че това е оригиналното у цигуларя, това е неговата (неимитирана) ясно осъществена концепция – да „преведе“ музиката на майстора на днешен език, да разрови пластовете и да разкаже за днешни бури и пейзажи, за битката на Сироко и Бореас, за празници и Бакхус и т.н., накратко: да проникне дълбоко под нотите на тази гениална музика, за да открие нишката, която я свързва с нашето съвремие, да реализира изразност, дори нервност и импулсивност, присъщи на хората днес. Това е неговият Вивалди.
Искам с възхита да изтъкна и толкова рядко постиганото абсолютно единение на солист и оркестър – в дишане, мислене, изживяване; това бе ансамблово свирене от най-висока класа. Всички инструменталисти (французи и сърби) от неговия камерен оркестър „Double Sens“ са отлични и с много висока култура на звука, свириха вдъхновено и многоцветно – в нюанси, реплики между солиста и tutti. Имах усещането, че присъствам на много смислен и убедителен спектакъл на великолепна барокова опера, че ми се разказва стара история, но с чувствителността и през сетивата на съвременник.

В този концерт видяхме толкова рядко постиганото абсолютно единение на солист и оркестър – в дишане, мислене, изживяване; това бе ансамблово свирене от най-висока класа. Снимка: „Кантус Фирмус“
Във втората част чухме аранжимент на „Шехеразада“ от Римски-Корсаков, включена в най-новия диск на Радулович – „Байка“, „Дойче грамофон“, 2018 г. Александър Седлар видимо е голям майстор на аранжимента, много изобретателен и с богата фантазия композитор. Това пролича в неговите обработки на сръбската песен „Нишка баня“, на „Валс“ и „Животът е чудо“ от Емир Кустурица. С известен страх очаквах тези изпълнения, някак не ми допадна идеята да ги слушам след Вивалди. А и знаем, че музиката на Кустурица е специфична; може би я отъждествявам с филмите и героите, в които има друг, много масов привкус, да го кажа направо – с чалгата, както от години, но всъщност неправилно у нас я идентифицирахме със сръбския фолклор. Но и тук вкусът, интелигентността и на Седлар, който впрочем участваше в състава като изпълнител на ударен инструмент, и на Радулович се откроиха. А нали това е неговата цел – да приобщи публиката по света към балканските ритми, и по-точно към сръбската музика.

Аранжиментите на много от произведенията в този концерт бяха на композитора Александър Седлар – вдясно. Снимка: „Кантус Фирмус“
Накрая беше прекрасното изпълнение на „Шехеразада“, адаптация на Седлар. Отново и много щедро цигуларят разкри душата си, дари ни с живописни, прелестни и майсторски изваяни образи и видения от Изтока – вдъхновението на великия руски композитор. Незабравим финал на Европейския фестивал и на първото – засега – гостуване на Неманя Радулович.

Снимка: „Кантус Фирмус“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение