Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Далеч ли е Америка от Нобела за литература?

Тази година изборът е по-труден от обикновено – а ден преди обявяването на лауреата прогнозите стават все по-смели

Филип Рот почти всяка година е сред фаворитите за Нобела за литература – но той не е бил в Съединените щати от 1993 г. насам. - Далеч ли е Америка от Нобела за литература?

Филип Рот почти всяка година е сред фаворитите за Нобела за литература – но той не е бил в Съединените щати от 1993 г. насам.

Както всяка друга година, колкото повече наближава датата на обявяването на поредния Нобелов лауреат за литература (сега – на 13 октомври), толкова по-смели стават прогнозите. Но и всяка година виждаме да се обсъждат едни и същи имена… Кой има действителни шансове и какво говори отлагането на анонса за победителя с цяла седмица, разсъждава френският „Фигаро“.

Днес не се говори за Светлана Алексиевич, тъй като тя взе наградата за 2015. Но отново присъства японският романист с донякъде необяснима световна слава Харуки Мураками, абсолютно неизвестният кенийски академик Нгуги Уа Тионго, сирийският поет Адонис (който може и да има сериозни шансове, предвид войната в страната му), американският пенсионер Филип Рот, южнокорейският поет Ко Ун и още десетина повече или по-малко популярни имена. Почти всички континенти са представени сред евентуалните победители. Есеисти, романисти, поети, автори на повести – кандидат-лауреати за всеки вкус.

Наградата често е давана по чисто политически причини. Идеята е да се подкрепи писател, намиращ се в деликатно положение в родината си, да бъде насърчен куражът му, да му се позволи да действа и да бъде защитен. Гао Синджян, Имре Кертеш, Елфриде Йелинек, Орхан Памук и Мо Йен попадат в тази категория, отбелязва Брюно Корти в статията за френското издание.

От време на време журито все пак се опитва да награди и по някой писател без задни мисли, без сметки – просто заради качеството на работата му. Такъв е изборът на брилянтния Джон Кутси през 2003-а. Така стана и с канадската новелистка Алис Мънро (2013).

Тази година изборът изглежда по-труден от обикновено. За наблюдателите неизвестността при отлагането с една седмица на присъждането е знак за напрежение. Изглежда желанието на част от журито да увенчае 86-годишния сириец Адонис, вече носител на наградата „Принц Пиер”, присъждана в Монако, предизвиква у други реакция на енергично отхвърляне. Поетът е обвиняван в публикуването на политически памфлет срещу исляма…

Израел? Малка страна, но с големи писатели. Само че перспективата да бъде награден автор оттам би подлудила определени среди…

Изборът на по-безобиден кандидат като Мураками също би поставил проблем. Медийният и публичен успех на японския писател, неговата повърхностност го правят практически неизбираем.

А какво би станало, ако журито се измъкне с представител на САЩ? От 1993-а и Тони Морисън насам най-популярната, разнообразна и превеждана по света литература, кой знае защо е пренебрегвана от Шведската академия. Произведенията на Филип Рот, Кормак Маккарти, Джойс Каръл Оутс, Дон ДеЛило, Ръсел Банкс, Джоан Дидиън може би не си струват? Или може би в Стокхолм твърде много се боят от ореола на капитализма, долавящ се от самото име на Америка? Все пак има шанс за Дон ДеЛило – за него букмейкърите приемат залози при коефициент 1:36 пункта, т.е. е на седма позиция.

Положението на значимия португалски автор Антониу Лобу Антунеш също се подобри: той премина от 18-о на 13-о място. Испания (без да броим латиноамериканските автори), която рядко е получавала наградата, чака от 1989-а, когато я взе Камило Хосе Села. Тук също има повод за надежди, тъй като Хавиер Мариас се закрепи на осмото място.

След странното награждаване на драматурга Дарио Фо (през 1997-а) Италия също няма с какво да се похвали. Но големият есеист Клаудио Магрис чака сякаш в засада. Същото се отнася и до великолепния холандец Сеес Нотебоом. А Холандия никога досега не е получавала наградата. Ами Израел, все пак? Тази малка страна има прекрасни писатели, при това всички те са критично настроени към израелската политика. Само че това не е достатъчно за непоклатимите университетски левичари в журито.

Единствената страна, която изглежда не може да има мечти по въпроса (след България) е Франция. Взела наградата 15 пъти, тя стои на подиума по-високо от САЩ (11 приза) и Обединеното кралство (10 лауреати). А и Патрик Модиано взе Нобела твърде скоро – преди 2 години. След относително скорошната смърт на Мишел Турние, Хексагонът няма и свой достатъчно достоен кандидат.

Ако шведското жури иска да изсвири малко рокендрол, то винаги може да награди автора, композитор и изпълнител Боб Дилън, който отдавна чака в официалния списък… Нищо не пречи да помечтаем!

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg