Дълго ще се връщаме през „портала“ на времето

Сериалът „Порталът“ за съжаление приключи. За пръв път по българска телевизия се появи продукт, абсолютно адекватен на съвремието. „Порталът“ на БНТ, смело твърдя, е първият наш сериал, който следва успешно западните стандарти. Заснета в рамката на мини сериалите, типични за Би Би Си от години, все по-успешни и в останалите части на света, българската тв поредица успява да съчетае динамичен сюжет, добро кино и важни послания.

Сюжетът разчита на успешната формула „пътуване във времето“. Главният герой, полицейският психолог Крум, преминава през таен портал в сградата на Университета и лъкатуши в продължение на 6 серии между 1979-а и 2019 г., опитвайки се да спаси живота на баща си, като разкрие криминално престъпление. По време на тези ситуационни паралели между минало и настояще се разкриват уродливите страни на социализма, без авторите на сериала да превръщат това в самоцел. Точно както трябва да се разказва за онова време – грозното в системата в равновесие с неувяхващата доброта на хората, живели тогава.

Един от големите капани пред творците у нас по време на целия преход е идеализацията или демонизацията на миналото. И може би най-голямото постижение на авторите на „Порталът“ (режисьор Илиян Джевелеков, сценарий Матей Константинов, Илиан Джевелеков и Нели Димитрова) е категоричната липса на подобни крайности. Тоталитарният режим е показан без украси, похвали и оценки. Има място и за сантимент, и за осъзнаване. Зрителят е изправен пред собствените си спомени, изчистени от мъглата на времето. Което действа отрезвяващо.

Удивително е как в този толкова променен свят 40 години по-късно екипът е успял да представи така живо атмосферата на отминалите дни. Това е уловка за зрителя, който започва да се пита дали пък наистина е толкова глобална промяната. И точно когато този въпрос се роди, дребни детайли успяват да му отговорят – появяват се компютри и смартфони, информацията е леснодостъпна, хората са свободни да се самореализират.

Над всеки детайл в продукцията видимо е работено с прецизност. Подборът на актьори в „Порталът“ е повече от добър. Велислав Павлов и Александър Кънев са се попили изцяло в образите си и това, заедно с относителната им неизвестност (макар Павлов да изгря още с „Вездесъщият“, също режисиран от Илиян Джевелеков), създава атмосфера на достоверност. Зрителят вярва безпрекословно и на Татяна Лолова, блестяща в последната си екранна роля, създадена сякаш специално за нея, тя пасва в този образ идеално, без никакво отклонение. Тя е типичната софийска гранддама, съхранила аристократизма си дори в мракобесни времена и мечтаеща за свободата.

Едно от неустоимите забавления на зрителите, запознати с епохата, е да откриват съответствията между екранните събития и реалните. Така убийството на Жана Янева припомня съмнителното „самоубийство“ на телевизионната говорителка Татяна Титянова. Историята с подменените артефакти от Панагюрското съкровище беше една от най-устойчивите градски легенди през последните две десетилетия на миналия век. Тогава мълвата намесваше в измамата името на Янчо Таков, който дори има физическа прилика със Сава Панайотов – героят на Свежен Младенов в сериала. Естрадните величия, появяващи се в „Порталът“, също са градени върху реални съществуващи хора. Йорданка Христова присъства с името си, изиграна превъзходно от Мария Илиева. Ани Лиянова (Джулия Бочева) е комбинация между Мария Нейкова, чиято песен „Светът е за двама“ изпълнява, позабравената звезда от 60-те Мария Мицева и Силви Вартан на финала на сериала. Изключително забавен е образът на Миодраг Иванов, почти идентичен с оригинала, неизвестен за младата публика днес. В сериала се появява дори Георги Минчев (1943 – 2001), който чува за пръв път собствената си песен „Сам на бара“ в изпълнение на пришълеца от бъдещето.

Играта между реално и невъзможно, прехвърлянето от закачката към сериозното, търсенето на аналогии и типизирането са част от чара на „Порталът“. Сюжетът е разгърнат в атмосфера, която е буквално повторение на онази от 1979 г. Дори внимателното взиране за несъответствия остава безплодно. Същите са магазините – полупразни, със стандартни стоки без избор – кренвирши и бързо разваляща се бира, сухи пасти и лютеница. Такива са отношенията между хората – сърдечни, подкрепящи се насред враждебната към човека сурова система, в която има значение кой си в зависимост от това кого познаваш и дали си „надежден“ според мярката на ДС, там са и доносниците, коварните приспособенци, заради които е невъзможно да бъдеш себе си.

Всичко е каквото го помнят някои от нас, непознато е за новите поколения, които са слушали за социализма през призмата на носталгията или пълното отрицание. „Порталът“ връща нещата на мястото им – нищо и никога не е съвършено зло или съвършено добро, нито тогава, нито сега. Само хората са си все такива – шарени.

И като кино „Порталът“ е на висота. Ритъмът на киноезика е точен, липсват онези протяжни кадри и умозрителни пейзажи, така познати от типичното българско кино. Операторът Мартин Балкански, роден точно във времето, показано в сериала – преди 40 години, е успял да създаде подходяща визуална картина – цветовете на миналото са сиво-кафяви, пастелни и приглушени, докато в съвремието контрастите са по-силни, пъстротата и остротата на образите е видима.

Онова, което все още предстои да се усъвършенства във всички български кинопродукции, е продуктовото позициониране. За съжаление, в „Порталът“ то е също толкова натрапчиво, колкото го познаваме от други филми и сериали. Това всъщност е единствената възможна забележка към този сериал, който сериозно вдига стандартите за български телевизионни поредици.

Изпитах тъга, когато сериалът приключи. Искаше ми се да проследя още сюжетни линии, да видя съдбата и на други герои – като тази на Чичо, блестящо изигран от Герасим Георгиев – Геро. Да разбера какво се случва с „мазния Масларски“ – доносникът, назначен за управител на лъскавия клуб „Яйцето“, който плете мрежи от полезни познанства и съсипва или изгражда кариери. Ще ми се да науча дали доцентът по физика е разбрал, че 20-годишната му студентка няма опита и чара на 60-годишната му любов, вече професор Татяна Барахарска, изиграна от Стефка Янорова. Дали доц. Димо Троянов е създал Фейсбук преди Зукърбърг, както обещава на финала.

„Порталът“ не просто разказа една чудесна история. Сериалът всъщност ни даде възможност да си го довършваме сами, във въображението си. Това е целта на всяко добро изкуство в крайна сметка.

До 20 юни сериалът ще бъде достъпен в сайта на БНТ.