Дълго ще се връщаме през „портала“ на времето

„Порталът“ на БНТ - първият наш сериал, който следва успешно западните стандарти

Успехът на сериала до голяма степен се дължи на пестеливата игра и елегантно излъчване на актьора Велислав Павлов. Снимка: Стопкадър от „Порталът“ - Дълго ще се връщаме през „портала“ на времето

Успехът на сериала до голяма степен се дължи на пестеливата игра и елегантно излъчване на актьора Велислав Павлов. Снимка: Стопкадър от „Порталът“

Сериалът „Порталът“ за съжаление приключи. За пръв път по българска телевизия се появи продукт, абсолютно адекватен на съвремието. „Порталът“ на БНТ, смело твърдя, е първият наш сериал, който следва успешно западните стандарти. Заснета в рамката на мини сериалите, типични за Би Би Си от години, все по-успешни и в останалите части на света, българската тв поредица успява да съчетае динамичен сюжет, добро кино и важни послания.

Сюжетът разчита на успешната формула „пътуване във времето“. Главният герой, полицейският психолог Крум, преминава през таен портал в сградата на Университета и лъкатуши в продължение на 6 серии между 1979-а и 2019 г., опитвайки се да спаси живота на баща си, като разкрие криминално престъпление. По време на тези ситуационни паралели между минало и настояще се разкриват уродливите страни на социализма, без авторите на сериала да превръщат това в самоцел. Точно както трябва да се разказва за онова време – грозното в системата в равновесие с неувяхващата доброта на хората, живели тогава.

Един от големите капани пред творците у нас по време на целия преход е идеализацията или демонизацията на миналото. И може би най-голямото постижение на авторите на „Порталът“ (режисьор Илиян Джевелеков, сценарий Матей Константинов, Илиан Джевелеков и Нели Димитрова) е категоричната липса на подобни крайности. Тоталитарният режим е показан без украси, похвали и оценки. Има място и за сантимент, и за осъзнаване. Зрителят е изправен пред собствените си спомени, изчистени от мъглата на времето. Което действа отрезвяващо.

Удивително е как в този толкова променен свят 40 години по-късно екипът е успял да представи така живо атмосферата на отминалите дни. Това е уловка за зрителя, който започва да се пита дали пък наистина е толкова глобална промяната. И точно когато този въпрос се роди, дребни детайли успяват да му отговорят – появяват се компютри и смартфони, информацията е леснодостъпна, хората са свободни да се самореализират.

Над всеки детайл в продукцията видимо е работено с прецизност. Подборът на актьори в „Порталът“ е повече от добър. Велислав Павлов и Александър Кънев са се попили изцяло в образите си и това, заедно с относителната им неизвестност (макар Павлов да изгря още с „Вездесъщият“, също режисиран от Илиян Джевелеков), създава атмосфера на достоверност. Зрителят вярва безпрекословно и на Татяна Лолова, блестяща в последната си екранна роля, създадена сякаш специално за нея, тя пасва в този образ идеално, без никакво отклонение. Тя е типичната софийска гранддама, съхранила аристократизма си дори в мракобесни времена и мечтаеща за свободата.

Едно от неустоимите забавления на зрителите, запознати с епохата, е да откриват съответствията между екранните събития и реалните. Така убийството на Жана Янева припомня съмнителното „самоубийство“ на телевизионната говорителка Татяна Титянова. Историята с подменените артефакти от Панагюрското съкровище беше една от най-устойчивите градски легенди през последните две десетилетия на миналия век. Тогава мълвата намесваше в измамата името на Янчо Таков, който дори има физическа прилика със Сава Панайотов – героят на Свежен Младенов в сериала. Естрадните величия, появяващи се в „Порталът“, също са градени върху реални съществуващи хора. Йорданка Христова присъства с името си, изиграна превъзходно от Мария Илиева. Ани Лиянова (Джулия Бочева) е комбинация между Мария Нейкова, чиято песен „Светът е за двама“ изпълнява, позабравената звезда от 60-те Мария Мицева и Силви Вартан на финала на сериала. Изключително забавен е образът на Миодраг Иванов, почти идентичен с оригинала, неизвестен за младата публика днес. В сериала се появява дори Георги Минчев (1943 – 2001), който чува за пръв път собствената си песен „Сам на бара“ в изпълнение на пришълеца от бъдещето.

Играта между реално и невъзможно, прехвърлянето от закачката към сериозното, търсенето на аналогии и типизирането са част от чара на „Порталът“. Сюжетът е разгърнат в атмосфера, която е буквално повторение на онази от 1979 г. Дори внимателното взиране за несъответствия остава безплодно. Същите са магазините – полупразни, със стандартни стоки без избор – кренвирши и бързо разваляща се бира, сухи пасти и лютеница. Такива са отношенията между хората – сърдечни, подкрепящи се насред враждебната към човека сурова система, в която има значение кой си в зависимост от това кого познаваш и дали си „надежден“ според мярката на ДС, там са и доносниците, коварните приспособенци, заради които е невъзможно да бъдеш себе си.

Всичко е каквото го помнят някои от нас, непознато е за новите поколения, които са слушали за социализма през призмата на носталгията или пълното отрицание. „Порталът“ връща нещата на мястото им – нищо и никога не е съвършено зло или съвършено добро, нито тогава, нито сега. Само хората са си все такива – шарени.

И като кино „Порталът“ е на висота. Ритъмът на киноезика е точен, липсват онези протяжни кадри и умозрителни пейзажи, така познати от типичното българско кино. Операторът Мартин Балкански, роден точно във времето, показано в сериала – преди 40 години, е успял да създаде подходяща визуална картина – цветовете на миналото са сиво-кафяви, пастелни и приглушени, докато в съвремието контрастите са по-силни, пъстротата и остротата на образите е видима.

Онова, което все още предстои да се усъвършенства във всички български кинопродукции, е продуктовото позициониране. За съжаление, в „Порталът“ то е също толкова натрапчиво, колкото го познаваме от други филми и сериали. Това всъщност е единствената възможна забележка към този сериал, който сериозно вдига стандартите за български телевизионни поредици.

Изпитах тъга, когато сериалът приключи. Искаше ми се да проследя още сюжетни линии, да видя съдбата и на други герои – като тази на Чичо, блестящо изигран от Герасим Георгиев – Геро. Да разбера какво се случва с „мазния Масларски“ – доносникът, назначен за управител на лъскавия клуб „Яйцето“, който плете мрежи от полезни познанства и съсипва или изгражда кариери. Ще ми се да науча дали доцентът по физика е разбрал, че 20-годишната му студентка няма опита и чара на 60-годишната му любов, вече професор Татяна Барахарска, изиграна от Стефка Янорова. Дали доц. Димо Троянов е създал Фейсбук преди Зукърбърг, както обещава на финала.

„Порталът“ не просто разказа една чудесна история. Сериалът всъщност ни даде възможност да си го довършваме сами, във въображението си. Това е целта на всяко добро изкуство в крайна сметка.

До 20 юни сериалът ще бъде достъпен в сайта на БНТ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах