Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Дългото пътуване към смъртта, наречено живот

„Стрела от тръстика“, Любомир Канов

Д-р Любомир Канов - Дългото пътуване към смъртта, наречено живот

Д-р Любомир Канов

Отделих си няколко дни за да си препрочета д-р Любомир Канов. Чували ли сте за този мъдрец?

За съжаление, имам само неговата „Стрела от тръстика“, издадена преди 5 години. (Пренесох си я от град в град, вече на три места). Нямам нищо друго, въпреки че знам, че той има 5-6 книги на български език.
Казвам „на български език“, защото д-р Канов има неописуема съдба. Той е един от живите паметници, човек-документ на епохата ни (чудя се как самият той, скептичният мъдрец би реагирал на тази дефиниция?)

strela-ot-trystika

Не знам всичко в подробности. Но и главният рисунък е много впечатляващ. Д-р Канов завършва медицина в България, работи като психиатър в Лом, Курило, Карлуково. През 70-те е арестуван, съден и осъден по политически причини (за подривна дейност срещу строя). Лежи седем години в старозагорския затвор. След това успява да емигрира в Канада, където на чужд език, който не владее, работи какво ли не, учи и отново полага изпитите си по медицина, които му дават право да упражнява професията си.

После работи успешно като психиатър в Ню Йорк дълги години, но през последните десетилетия започва да се връща в България. Прави две неща, които всеки мъж трябва да стори: отглежда син и прави собствено вино (мисля, че има свои лозя и винарна някъде в Ломско).

Открих тази невероятна личност случайно, чрез документалната поредица на Георги Тошев „Другата България“. Влюбих се в него (в образа на този мислител-мъченик, който не беше загубил мъжкарството и харизмата си) тутакси и категорично. Животът направи така, че успях да го открия веднъж при идванията в България и той дори участва в един организиран от нас разговор за българската и европейската идентичност. Присъствието му и размислите му „на живо“ само потвърдиха това, което книгата му ми каза.

Д-р Канов е парадоксален, скептичен, понякога саркастичен, почти винаги тъжен и неописуемо умен човек, който знае, че най-голямата му сила е слабостта му. Много от неговите фрагменти обръщат стомаха ти. (Умее ли сърцето на емигранта да плаче на английски?) Други дълбаят мозъка ти. (Най-много си жив, когато се родиш, а най-малко си жив, когато си стар и близко до умирането; Правило за най-доброто вино и за най-добрата любов: минимална манипулация). Трети те изхвърлят от коловоза. (Ефикасността на злото и капацитетът на негодното да проваля годното в България са ненадминати; Защо ли толкова често бракът днес става синоним на абсолютната самота?) Малки аксиоми. (Изяж края на изречението, от чиято дължина смисълът се е загубил.) Големи. (Проблемът с несправедливостта започва с моя собствен морален мързел; Злочеста или милостива е съдбата да живееш посредствено?) Има цели кратки истории. (Майка ни умря… Човек умира няколко пъти, след като умре физически, и това става, когато умрат тези, в чиято памет покойният е бил най-скъп…; Оказа се, че за да практикувам психиатрия, трябваше да се науча да забравям. Това се налагаше, за да не изгоря най-деликатните бушони на вътрешната си памет… В резултат започнах да не помня собствения си живот, освен онзи – отпреди психиатрията, и то приблизително). Притчи. (Защото птиците – това са всъщност влечуги, на които са пораснали крила…) 

Няма какво да крия, в текста му има скандални обобщения. Д-р Канов е разбираемо десен, никак не си пада по сталинисти, нюйоркска левица и източноевропейски популисти. Някои могат да открият следи от хомофобия и други не много политически коректни „анти“ пристрастия тук-там. При всички случаи д-р Канов третира индивидуализма и личното усилие като истинските прояви на човешкия талант (да, Айн Ранд щеше да се гордее с него).

По някакъв странен, наистина абсурден начин неговите фрагменти ме карат да мисля за него като за един български Халил Джубран (моля за извинение, ако е някак си прекомерно), който горчиво и стоически размишлява за любовта, смисъла, младостта и как да се подготвиш за дългото пътуване към смъртта, наречено живот.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич може да прочетете ТУК.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах