Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Дали Райко Жинзифов би приел да бъде обявен за македонец?

В Северна Македония го почитат като „дводомен писател”

Райко Жинзифов (1839 - 1877) - Дали Райко Жинзифов би приел да бъде обявен за македонец?

Райко Жинзифов (1839 - 1877)

Във Велес, Северна Македония, вчера отбелязваха 183 години от рождението на Райко Жинзифов и 145 години от смъртта му с официална церемония. Поднесоха цветя, припомниха заслугите му… Честваха го като виден „македонски“ писател, който е написал „първия разказ в македонската литература“.

По темата за народностната принадлежност на Райко Жинзифов спорове не може да има. Той безспорно е българин, което е кодирано без съмнение в творчеството му.

В статията за него в македонската версия на Уикипедия пише (македонската езикова норма няма нужда от изричен превод на български):

„Тој ја напишал и поемата „Крвава кошула“, која е издадена во 1870 во Браила, Романија на македонски јазик“.

За тези българи и македонци, които са забравили текста на „Кървава кошуля“, припомняме началото му:

„В българска ми клета земля
има малко градче,
то е легнало в поляна,
име нему Прилеп.
Прилеп — то е име славно,
тамо е живеял
некога си крал ни Марко,
в него е царувал.
Е царувал, е воювал
с власи, каравласи,
българска e бранил земля,
роду си помагал“.

Всъщност македонските историци и литератори нямат голям избор. Ако не твърдят в захлас, че Жинзифов е бил с „македонско“ самосъзнание, ще трябва да се откажат и от братя Миладинови, които са първите му наставници, а той е автор на тяхната биография.

Възрожденската литература, която днес се налага да разкъсваме на две заради политическите обстоятелства през последния век, е била обща за териториите на днешните България, Северна Македония и дори гръцката част на Македония. Събрани по онова време в рамките на Османската империя, българите от тези краища не са изпитвали нужда да се делят, а напротив – поддържали са общото, свързващото ги, за да оцелеят под игото на една чужда и насилствена власт. Днес обаче се налага да си придърпваме и делим светлите личности, защото и без това не са много.

Според македонските убеждения Райко Жинзифов е „дводомен писател“. Ето как Уикипедия обяснява този термин, който е типично и само македонски:

„Во минатото не постоел македонски литературен јазик. Тоа е една од причините поради која многу Македонци пишувале на други јазици. Друг мотив за пишување на други јазици е поделбата на Македонија и присоединувањето на нејзините делови кон Србија, Бугарија и Грција што придонело меѓу македонската интелегенција да се шират разни влијанија.

Многумина писатели одделени од средината во која се зборувало на македонски јазик едноставно можеле да го употребат јазикот на кој се школувале и кој бил присутен околу нив. Други живееле во заблуда дека на македонски говори не може да се создаде посериозна литература. Трети пак го имале предвид фактот дека своите дела на македонски јазик не можеле да ги објават.

Таквите писатели се нарекуваат дводомни писатели. На бугарски јазик пишувале Рајко Жинзифов, Григор Прличев, Симеон Радев, Антон Страшимиров, Димитар Талев, Никола Вапцаров, Антон Попов, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Венко Марковски и други.

На грчки јазик во раниот период на своето творештво пишувал Григор Прличев. На српски јазик пишувале Коста Абраш, Анѓелко Крстиќ, Тома Смилјаниќ-Брадина.

Името на Стојан Христов е значајно зашто пишувал на англиски јазик, опишувајќи го својот печалбарски живот во романот „Мојот американски аџилак“.

Ганчо Хаџи Панзов пишувал на француски јазик без посебни огласи во француската литература.

На германски јазик пишува Саво Костадиновски“.

Спонтанно и нежелано признание – най-много от „дводомните писатели“ пишат на български. При това пишат за България и от позицията на българи. Но е трудно да се признае, че общата литература говори за общо народностно съзнание в миналото.

И макар днес след повече от век сърбизация, югославизация, намеса на външни сили от всякакъв характер, Северна Македония да е родина на съвсем отделна нация, отдалечена от българската в достатъчна степен, за да нямаме право да изискваме общност, в миналото светят имената на българи, родени в района Македония, създали непреходни литературни творби.

И в памет на Райко Жинзифов, българския възрожденец, да си припомним и част от програмната му творба „Гусляр в собор“, в която той пророкува дебългаризацията на Македония, но и защитава българското ѝ бъдеще.

„O, гърци, гърци, чуйте нас,
чуйте наш народен глас!
Знайме ми, разбираме ми
злобна цел, коя криете ви.
Досега не погърчихте нас,
занапред храбро чекаме вас.
Време ет дошло, не ет далеч,
с остро ли перо, с остър ли меч
ке делим, ке ся караме ми
в сегашни дни и в подирни дни,
в широко поле, в планина
за народност и за правина,
за бащина, за майчин язик…
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна,
нема да бидит гърчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба в Вардар река,
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я българка сум, българин сум я,
българе живеят в тая страна!“
Так ся кълнат, гласи вишат
сложно, дружно старци, момци.
И казаха да запишат
тие думи за потомци.
А невинните девойки
заиграха си народно,
накитени глави с вейки,
с цвете полско, домородно.
Из них една македонка,
хубавица милолика,
светлокоса, чърноока,
с снага стройна, белолика,
запеяла, загукала —
— исто славей, малка птица,
запрусала, заиграла
како полска яребица.
„Я сум млада бугарка,
име ми ет Милкана,
я сум чиста славянка,
в Бугария родена
от бугарски род
и бугарски плод.

Майка ми ет бугарка,
керка на чист бугарин,
имам кума бугарка.
вуйко им ет бугарин
от бугарски род
и бугарски плод.

Любам я бугарина,
юнака я милувам,
свършена за Драгана
и ке да ся омажам.
Гърк за мене враг
а бугарин — драг.

На мой род ке придадам
неколку си синчиня,
ке кърстам, ке израстам
вси чисти славянчиня.
от бугарски род
и бугарски плод.

Тежко се закълнувам,
ке ги кърстам бугарски,
с иминя ке назовам
не г-ърчки, не немечки.
Гърк за мен е враг.
а бугарин — драг.

Име нека ет Боян.
Здраве, Драган ил’ Стоян.
а не гърчко Ксенофон
или друго — Демофон.
Чуждо за чужд род,
свое за свой род.

При моя умирачка
клетва я ке оставам,
при земна ми отлъчка
сину си ке зарачам
от бугарски род
да оставит плод.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС