Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

„Дамски гамбит“ – шахът като метафора за зависимостта

Критика и публика с еднакво високи възторжени отзиви за сериала на „Нетфликс“

Аня Тейлър-Джой и Томас Броуди-Сангстър в кадър от „Дамски гамбит“. Снимка: „Нетфликс“ - „Дамски гамбит“ – шахът като метафора за зависимостта

Аня Тейлър-Джой и Томас Броуди-Сангстър в кадър от „Дамски гамбит“. Снимка: „Нетфликс“

Да се твърди, че сериалът „Дамски гамбит “ на „Нетфликс“ е за шах, е като да обобщим, че „Хамлет“ е за наследяването на датския престол, а „Магьосникът от Оз“ – за метеорологията, отбелязват критиците. Седем часа отнема на зрителя да изгледа всички 7 епизода на лимитираната продукция, излязла още на 23 октомври 2020 г., но дори месец по-късно сериалът остава под номер 2 в Топ 10 на най-гледаните продукции в „Нетфликс“ за България, изпреварен само от най-новия сезон на „Короната“.

Освен че прикова за почти пълна работна смяна зрителите пред малкия екран, сериалът събра и 100% позитивни ревюта в специализирания сайт „Ротън томатоус“ и забележителните 8,8/10 според зрителския рейтинг в IMDb.

Създател на сериала е режисьорът Скот Франк. Сценарист е Алън Скот, който използва за опора едноименна книга на Уолтър Тевис. Името на Тевис вероятно е познато на киноманите от други негови адаптации за екрана като „Цветът на парите“, „Играчът на билярд“ и „Човекът, който падна на Земята“.

В седемте епизода се разказва историята на осиротялата Бет Хармон (Аня Тейлър-Джой)– след пътен инцидент, при който майка ѝ загива на място, но тя оцелява без драскотина, 9-годишната Бет се озовава в пансион. Действието се развива през 50-те, когато успокоителните за деца са легални и се раздават като бонбони под претекст, че са „витамини“. Бет бързо се пристрастява към ефекта им, но скоро се обсебва и от шахмата. Развива неочаквана, но силна връзка с чистача господин Шайбел, който първи я въвежда в света на играта и забелязва изключителната ѝ вродена дарба. Животът ѝ като че ли предстои да се подреди съвсем, когато местна двойка решава да я осинови, но семейната идилия се оказва само илюзия, когато съпругът изоставя алкохолизираната си жена. Крехката връзка между Бет и новата ѝ майка се затвърждава, когато Алма (Мариел Хелър) установява, че печеленето на турнири носи вкъщи повече пари от бившия ѝ съпруг. Скоро двете обикалят страната и света заедно, Бет печели турнир след турнир и мечтата ѝ да стане гросмайстор се сбъдва, но заедно с това на плещите ѝ се стоварват и задълженията на пропагандата по време на Студената война.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Дамски гамбит “ е новаторски във всяко едно отношение, отбелязва Джон Андерсън в „Уол Стрийт Джърнъл“. Шахматът наистина е основна тема, но с развитието на сюжета се отваря като метафорично швейцарско ножче, за да добави към наратива проблеми като обсебване, зависимост, осиновяване и самотата на гения.

Въпреки че като жанр може би трябва да спадне към категорията „фикционална биография“ и представя един добър портрет на 50-те и 60-те, „Дамски гамбит “ е един истински трилър, който въвлича зрителя в царството на шахматните състезания от световно ниво. Същевременно остава интересен дори и за човек, който не прави разлика между офицер и топ, смята критикът.

Но за разлика от шахмата, животът на Бет е изцяло зависим от късмета – какво ли би се случило с 9-годишното осиротяло момиче, таящо в себе си предимно гняв, ако чистачът не ѝ бе показал няколко основни комбинации от играта? Той вижда, че пуска на бял свят едно „шахматно чудовище“, както го определя Андерсън. След това тя попада в живота на приемната си майка Алма, чиито мотиви в началото не са съвсем ясни. Алкохолизирана, талантлива пианистка, ужасена от сцената и с дом, декориран с биещи се помежду си шарени тапети, тя се оказва най-добрата подкрепа за Бет.

„Алма първо се превръща в нейна приятелка, след това в нейна майка и навигира дъщеря си в света на турнирите без да спира да я подкрепя – отбелязва критикът. – Тяхната връзка е толкова запомняща се, колкото и лицето на самата Тейлър-Джой. Тя наистина е началото и краят на „Дамски гамбит “ и предлага актьорско изпълнение, което е прецизно във физическо и емоционално отношение.

Луси Манган, телевизионният критик на „Гардиън“ дава 3/5 точки на продукцията с аргумента, че сериалът оставя усещане за приказка, а не прилича на повечето биографични или спортни филми в жанра.

„Сериалът изглежда великолепно, изпълненията на главните актьори са превъзходни, внимателно е подчертана жизненоважната роля на шаха и е изяснено истинското значение на всяка партия за Бет, независимо дали тя е духовна битка, поука, вътрешна самооценка, случайни флиртове или отстъпление от света. Въпреки това, без опорната точка на истинска история зад всичко това, „Дамски гамбит “ оставя усещането за приказка, а не за спортен или биографичен филм, както траекторията на наратива и тропите продължават да насочват зрителя“, отбелязва тя.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах