Дан Браун, най-четеният автор на конспирации

След „Шифърът на Леонардо” всички романи на Дан Браун, дори написаните преди това, стават бестселъри. Тайната е в простичката формула – омесват се тайни и загадки с популярен исторически фон, включва се мистериозен контекст, отекващ далеч извън границите на романа, добавя се политика и се оставя читателят да задоволи естествения си стремеж към конспиративно обяснение на света. Някои харесват интелектуалното предизвикателство да разгадават тайни символи, други – стремителния сюжет, а критиците обожават да търсят сюжетни проблеми и грешки, докато сравняват Робърт Лангдън с Хари Потър.

На фона на това авторът на тези книги, самият Дан Браун, който днес навършва 56 години, твърди, че се е впуснал в духовно търсене и по-скоро иска да опровергае собствените си теории, вместо да вярва в тях.

Първите му три романа – „Цифрова крепост”, „Метеоритът” и  „Шестото клеймо” – нямат сериозен успех, когато се появяват на пазара. Продават се в няколко хиляди екземпляра – равно на провал на американския пазар. „Шифърът на Леонардо” за Браун е последният шанс да пробие. И успява – само за един ден през 2003 г. книжарниците продават 6 хиляди екземпляра от първия тираж от 230 хиляди. По-късно общият брой на книжните копия става 81 милиона. Преведен е на 44 езика. Заедно с експлозивния успех на „Шифъра…” започват да растат и продажбите на предходните му книги. Само за една година приходите на Дан Браун са 260 млн. долара – 4 пъти повече, отколкото Джоан Роулинг с продажбата на книгите за Хари Потър.

Творческият подход на Дан Браун има корени в детството му. Семейството му се забавлявало с игри на отгатване и си устройвало приключения със загадки. Дан, брат му Грегъри и сестра му Валъри никога не намирали подаръците си под елхата на Коледа. Вместо това ги чакала карта за скрито съкровище или стихчета с кодирано послание. Родителите им били преподаватели в елитен колеж. Майката на Дан Браун свирела на църковния орган. Баща му преподавал математика. През цялото време в дома им религията и науката съществували заедно без конфликти.

Самият Дан Браун завършва образованието си в гимназия „Филипс” в Екситър – изключително елитно затворено учебно заведение, което само по себе си напомня тайно общество. Учениците имали особен вкус към мистериозни вътрешни организации. Едно от най-популярните било обществото „Усъвършенстван орден на червенокожите”. На събиранията му всички се обличали като индианци. В най-силните времена членовете на това общество наброявали половин милион души. В Екситър имало голяма масонска ложа още от XIX век, а по-късно се формирали „Орден на чудаците”, „Кралски аркан на Сен Олбан”, „Рицарите на Пития” и „Добрите тамплиери”. В „Шифърът на Леонардо” Дан Браун включил много от ритуалите, които научил в тези екситърски общества.

След това писателят постъпил в колежа „Армхърст“, а последната година заминал в Севиля, Испания, за да завърши образованието си в тамошния университет. Тогава 21-годишният Браун възнамерявал да се занимава с музика. В Севиля се записал на лекции по история на изкуството. На една от тях се случва нещо, което променя живота му – по време на изложението си, посветено на Леонардо да Винчи, преподавател показва слайдове с репродукции и обръща на студентите внимание върху детайлите, кодираните послания и неточните тълкувания. Именно тогава Дан Браун забелязва, че в „Тайната вечеря” на масата няма чаша с вино, а седящият до Исус Йоан прилича на жена. Това за него е грандиозно откритие – преди това дори не се е замислял, че може да има подобни потайности в произведенията на изкуството. Оттогава Дан Браун не спира да изучава и търси тайни знаци, шифри и послания в старите шедьоври.

До 1993 г. Дан Браун се занимава само и изключително с музика, дори е записал няколко албума. Отказва се, защото никак не обича концертите на живо, а без тях успехът е невъзможен. Започва да преподава английски език и литература в старата си гимназия в Екситър. Две години по-късно на пазара излиза първата му книга – сатирична новела, наречена „187 мъже, от които да стоим настрани: справочник по оцеляване за романтично настроени жени”. Продават се няколко хиляди екземпляра от нея. И до днес Дан Браун твърди, че се срамува от тази книга и не позволява да бъде преиздадена. Паралелно с това излиза и последният му музикален диск, наречен „Ангели и демони” (по-късно Браун ще използва същото заглавие за една от книгите си, излязла в България под името „Шестото клеймо”). Това бил непрофесионален албум, с аматьорска обложка и без професионални музиканти. В ролята на беквокал се изявявала съпругата на Браун – Блайт. Албумът по музика и текстове на Дан Браун бил изпълнен и записан на домашна апаратура.

Някъде по това време се ражда и идеята за романа „Цифрова крепост”. През пролетта на 1995-а в колежа идват агенти от тайни служби, които съобщават на директора, че един от учениците е заплаха за националната сигурност. Причината – момчето изпратило имейл до свой приятел, в който се оплаквало от политическата ситуация и казвало, че е готово „да убие Бил Клинтън”. Агенцията за национална сигурност прихванала тази фраза в огромния поток от електронни съобщения. Всичко се разминало, но фактът, че подобно проследяване е възможно, развълнувал Браун. Той започнал да изучава принципа на електронно проследяване, работата на търсачките, криптографията и начина, по който работи разузнаването. Колкото повече разследвал, толкова повече променял отношението си към проблема. Първоначално бил възмутен от вмешателството в личния живот на хората, но към края на проучването вече вярвал, че това е грижа за тяхната безопасност. Започнал да пише романа си, заради което ставал всяка сутрин в 4 и пишел по няколко страници, преди да отиде да преподава.

Навиците на писателя се отличават с ексцентричността, присъща на много от известните му колеги. На бюрото му винаги стои старинен пясъчен часовник. Когато дойде време да бъде обърнат, Дан Браун става, разкършва се, прави няколко приклякания. Ако това не подейства съживително, той се качва на стойката на фитнес тренажора, който държи в стаята си, и увисва с главата надолу за поне 5-10 минути. Твърди, че това му помага да види света под различен ъгъл и в тази поза е решавал сериозни проблеми.

Идеята за „Шестото клеймо” също идва случайно. Писателят и съпругата му пътуват из Европа, събирайки материал за нов роман. По време на разходка из Ватикана им показват таен коридор, по който папата може да избяга, ако над Светия престол надвисне опасност. Екскурзоводът споменава, че най-големият враг на Ватикана за цялата история е тайното общество на илюминатите – група учени, които искат да отмъстят за Галилей, Коперник и други мъченици на науката. Тогава Дан Браун за пръв път чува думата „илюминати”, но вече е сигурен, че това ще бъде темата на следващия му роман.

Така започва историята на успеха на един от най-популярните световни автори, продал огромни тиражи и с множеството екранизации на романите му.

Романите на Дан Браун са преведени на 57 езика, включително и на български. Три от тях са екранизирани – „Шифърът на Леонардо“, „Ангели и демони“ и „Ад“. Състоянието на писателя възлиза на 178 млн. долара. През 2005 г. списание „Тайм” включва Дан Браун в списъка на най-влиятелните хора в света.