Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Дарението Зукърбърг – един добре оформен финансов жест

Дай Боже и нашите милионери и милиардери да правят подобни благодеяния, пък дори и само с един процент от легалното си богатство!

С това щедро дарение г-н Фейсбук ще избегне 40-те процента данък наследство, който съществува в САЩ. - Дарението Зукърбърг – един добре оформен финансов жест

С това щедро дарение г-н Фейсбук ще избегне 40-те процента данък наследство, който съществува в САЩ.

Съвсем лично и по конкретни причини симпатизирам на Марк Зукърбърг. Първо, защото харесвам хора, които имат идея, осъществяват я и тя се оказва необходима и полезна за всички. Второ, защото благодарение на Фейсбук, чийто съавтор е и той, не просто си поднових забравени познанства, открих нови приятелства, социалният ми живот престана да зависи от физическото ми присъствие някъде, но и стана така, че се омъжих. Трето, мисля, че Зукърбърг е човек с мисия, който не се втурна в изтощаваща популярност и екстравагантност, а тихо и кротко си гледа живота, семейството и новороденото бебе, без публично да се изхвърля.

Така че моля това, което смятам да кажа за огромното финансово дарение, анонсирано от него веднага след раждането на първородната му дъщеря (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА), да не се приема в типичен български стил като принципно хейтване. Браво на човека – направил си е парите с гениална идея и добре си ги менажира – нито е крал, нито е убивал, нито е продавал наркотици или плът! Браво и за това, че се решава да дари – ясно ни е, че спокойно можеше и да не го направи!

В случая обаче гледната точка към това така масово анонсирано у нас като мегафилантропично начинание е друга. И тя е, че всъщност с подобно дарение г-н Фейсбук ще избегне 40-те процента данък наследство, който съществува в САЩ. В неговия случай става дума за милиарди, които един ден следва да отидат в бездънния джоб на държавата, пък дори и тя да е така добре организирана, каквато е САЩ. Всички знаем, че държавата принципно последна се грижи за интереса на отделния гражданин и всичко, от което се нуждае, е неговите труд и пари. В нашата малка и доста зле стопанисвана държава например си беше активна практика родители приживе да прехвърлят имоти на имената на децата си, за да не могат един ден те, заедно с евентуалното наследството, да получат и добре набъбнал данък към него. На наша почва тази „врътка“ се прави като дарение с онова уточнение „с доживотно право на ползване“. То всъщност означава, че наследниците ти притежават имота, но ти го ползваш до живот, пък ако решат да го продадат, си вървиш заедно с него. Т.е. досадната стогодишна баба, дето си е дарила гарсиониерата „с доживотно право на ползване“ си е нещо като мебел в нея и никой не може да я помръдне оттам, ако тя сама не реши.
Така е у нас.

На Зукърбърг обаче парите са му ужасно много и грижата те да си останат в семейството е толкова сериозна, че трябва да се разглежда като социална политика. Точно затова и той разиграва вече утъпканата схема – прави се нон профит тръст, а детето е управляващ фонда, докато е живо. Сега, понеже е пеленаче, за парите ще се грижат тези, които са отговорни за детето. Сещаме се кои. Междувременно фондът ще се използва, разбира се, за добри каузи, за проекти, за смислени начинания – в това не се съмняваме. Друг е въпросът какви точно ще са тези каузи и на чии интереси ще служат, но това е тема, която сега би стояла като впрягане на каруцата пред коня. Това, което е важно да видим е, че Зукърбърг действа умно, по най-добре оформената схема за менажиране на подобни несметни богатства, която така или иначе си е създадена от държавата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

За да не дразни доверието и на данъчните и да не ги кара да се съмняват в искреността на намеренията си да благотворява, Зукърбърг подкрепя цялото нещо и с добър пиар. Всички сме гледали двеминутното филмче, което се върти в мрежата и в което той се разхожда заедно с бременната си съпруга, а после, седнали един до друг и с озарени лица двамата разпалено говорят за равноправие и желанието си да работят в тази насока. Вярвам им – те наистина го правят. Но нека не изпадаме в умилителни възторзи на тема филантропия, защото това си е чисто и просто един добър, полезен и често приложим механизъм за финансиране на благотворителност. И избягване на данъци. Защото така наследството реално си остава на разположение на наследниците (респективно на семейството), без да е олекнало с въпросния данък от няколко стройни милиарда долара.

Не просто умно, бих казала, а гениално!

В този смисъл раждането на малката Макс, освен че е семейна радост, в която едва ли някой се съмнява, е и един добре огледан ход, който е подкрепен от всички легални форми на защита на богатството. Пък и е съвсем логично – с въпросните милиарди, които иначе биха отишли директно в щатската хазна, сега, от името на фондация или нон профит тръста могат наистина да се извършат истински чудеса за какво ли не – хора в неравностойно положение, медицински открития, полети в космоса, откриване на енергийни източници, изкуство и т.н. И слава богу! По някакъв начин държавата е генерирала тази схема и няма механизми, с които да я нарече „данъчно престъпление“. За да се подсигури от всички страни обаче, защото те и данъчните в Америка не ядат доматите с колците, едни такъв ход се нуждае и от добър пиар. И семейство Зукърбърг го направи като по учебник – писмо, клипче, снимки, медии. Ако бях на тяхно място, щях да направя същото. Както с милиардите си, така и с публичното огласяне на намерението да ги превърна в благотворителен капитал.

Всъщност Марк Цукърбърг направи наистина едно добро дело – добро както за света, който все пак ще се облагодетелства по един или друг начин от неговите милиарди, така и за себе си и семейството си, което няма да плаща гигантския данък на държавата. И държавата в крайна сметка ще е доволна, защото с въпросните пари ще могат да се финансират нужни проекти, които не могат да стигнат до държавния бюджет. Въпреки че ще й е малко кисел вкусът от факта, че не разполага с правото да ползва средствата по свое усмотрение.

Аз, като човек и данъкоплатец, нямам никакъв проблем с подобни финансови филантропични жестове. Както се казва, дай Боже и нашите милионери и милиардери да правят подобни дарения, пък дори и само с един процент от легалното си богатство! Проблемът е, че у нас и най-добрите каузи в крайна сметка се оказват употребени за нечии нечисти интереси и пустата лакомия изяжда и малкото, наистина дарено за благотворителност. Схемите са много – знаем си ги, ама си мълчим. Иначе във възторзите за това какъв добър човек е Зукърбърг сме много добри. И той сигурно е, не го познавам. Но в случая подобно умиление е твърде наивно. Още повече, когато (както написа и „Гардиън“ в материалите по темата с дарението) говориш за равни права, а в собствената ти компания от 10 000 служители тъмнокожите са малко повече от 50, а 68% от всички работещи в нея са мъже. Така де, да имаш съпруга американка с азиатски корени и да превърнеш 99% от авоарите си в благотворителен фонд със сигурност означава, че не си расист и че се грижиш добре за парите си. Не е никак малко, но е толкова.

Иначе, както хубаво посочват още в „Гардиън“, остава ни да се надяваме семейство Зукърбърг в близките години да ни дари с още наследници. И с прилежащите към тях благотворителни фондове.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах