Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Дарина Такова: Ново поколение експерти да влязат в Министерството

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Снимка: Личен архив - Дарина Такова: Ново поколение експерти да влязат в Министерството

Снимка: Личен архив

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Дарина Такова е една от знаменитите български оперни певици, чиято кариера се е развивала на международните сцени – Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера. Работила е с някои от най-големите оперни певци и диригенти на своето време като Рикардо Мути, Алберто Зеда, Хуан Диего Флорес, Ренато Брузон и много други. В момента преподава и подпомага млади таланти в областта на оперното изкуство.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Защото културата не е лукс, а необходимост. Културата не е „проблемното дете“ в семейството на държавата. Тя е основата, върху която е редно да стъпва осъзнатото разбиране на всички аспекти на живота.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– На първо място – грижа за младите. Веднага след това – Закон за меценатството, излизане от порочния кръг на делегирания бюджет, дигитализиране на продукциите на сценичните изкуства, формиране на експертни екипи, които да работят с подходяща техника за заснемане, озвучаване, стриймване на тези продукции – нещото, което ще спаси културните институции в този период на ограничен достъп до залите. Необходимо е ново поколение експерти в министерството.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– Няма сектор, който да заслужава повече грижа и внимание за сметка на другите. Всеки аспект на културата играе фундаментална роля в изграждането и съхранението на дух и светоглед в човека. Да не се грижиш за музеите и библиотеките за сметка на театрите и оперите, или обратното, е проява на немарливост.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– Вярвам, че биха могли да се допълват взаимно. Почти навсякъде, където моето изкуство ме е отвеждало в годините на моята кариера, единият принцип не изключва другия. И в държавните, и в регионалните, и в общинските оперни театри винаги на последните страници на програмата има дълъг списък с имена на корпоративни спонсори и частни донори. Пазарният принцип е работещ в много страни по света и вярвам, че с адекватен закон за меценатство, донорски и спонсорски програми и корпоративно участие във финансирането на културните институции, възможностите за по-качествени продукции и богат на разнообразие културен календар ще бъдат далеч по-големи.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– От всеки опит, който работи за съхранението на високото ниво в културата.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Смятам, че всеки, посветил живота си на културата, заслужава специално отношение, независимо от възрастта и статуса. Редно е нивото на обгрижване на културните дейци да достигне измерение, в което да не се налага повдигането на подобен въпрос. Не смятам, че трябва да делим пенсионерите на базата на сферата им на дейност. Всички хора, дали труда и живота си на даден сектор, заслужават достойни старини.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– С ясна стратегия и програма. По отношение на оперното изкуство, в чиято обаст е моята експертиза, е необходимо качествено образование, програми за млади артисти в оперните театри, стриктна репертоарна политика, и още по-точно – репертоарна хигиена. Важно е не просто да се даде шанс на млад човек да излезе на сцената, а да се направи с грижа и внимание за неговото творческо здраве и дълголетие и то след подготовка под ръководството на експерти, в резултат на която младият талант да се превърне в млад професионалист в изкуството.

– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Да има внимателно наблюдение на ежегодната културна продукция и най-доброто да бъде показвано на важни форуми и фестивали. Това може да се случи само с повишаване на общото ниво на експертност в културния сектор и Министерството на културата.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Медиите са четвъртата власт, но и осмото изкуство. Смятам, че те трябва да бъдат независими. Осъзнавам, че в България това е екзотична идея, но е добро пожелание.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– В крайна сметка, министърът на културата е лицето на една администрация, в която в най-добрия случай би трябвало да има изключителни експерти и съветници. В по-прозаичен аспект е необходима личност, която умее да защитава нуждите и интересите на културата на административно ниво, на базата на дипломация и добра комуникация с Министерството на финансите и Комисията по култура в парламента. Но в действителност на културата ѝ трябва ЛИЧНОСТ – едновременно достолепна и мъдра, но и модерна и космополитна. Надпартийна фигура. Добър дипломат. Човек с експертиза и опит, които позволяват да вникне в действителните нужди на културния сектор. Културата не се нуждае само от пари. Да, пари са нужни. Много повече, отколкото има в момента, ако искаме да създаваме стойностен и конвертируем на световния културен пазар продукт, който гордо и достойно да застане до продуктите на други държави, НО с правилното комуникиране и менажиране на нуждите на културата отвъд финансовия аспект.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах