Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Дария Симеонова, подчиняваща обстоятелствата

Станах по-луда в Театър „София“, казва изгряващата звезда

Дария Симеонова иска да се лута, да ѝ е трудно, да не спи, да сънува кошмари, да премисля всяка роля хиляда пъти... Снимки: Румен Добрев - Дария Симеонова, подчиняваща обстоятелствата

Дария Симеонова иска да се лута, да ѝ е трудно, да не спи, да сънува кошмари, да премисля всяка роля хиляда пъти... Снимки: Румен Добрев

Когато си гледал „Антигона“ на Иван Добчев и все още си под влиянието на зловещо гримирания до неузнаваемост Хор, бавно приплъзващ се по сцената, тегнещ над действието и героите, шептящ вселенски истини на себе си и на публиката, ужасяващ и вдъхновяващ – някак не ти се вярва, че спокойното усмихнато момиче под дебелия слой грим е същият човек. Но да, това е тя, Дария Симеонова, разминала се на косъм с „Аскеер“ за изгряваща звезда за ролята, готова за нагнетено от репетиции лято и още по-динамичен следващ театрален сезон.

Срещаме се с младата актриса, обречена да е сред най-активните фигури на столичната театрална арена, в края на сезона. Представления на „Антигона“ ще има чак наесен, но текат трескави репетиции за спектакъла по дебютната пиеса на Кирил Буховски „Ние сме вечни“. Как се пренася от древна Тива в днешна София, как е стигнала до Театър „София“, защо тя и публиката се вълнуват от „Антигона“ и кое е най-важното, научено в класа на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ – разказва Дария Симеонова.

Ролята на Хор в „Антигона“ на Добчев всъщност първоначално е била за Цветана Манева, разказва Дария, но заради нейната заетост и невъзможност да присъства на всяка репетиция, директорът на театъра Ириней Константинов предложил образа на Симеонова. В началото професорът се дърпал, но след няколко репетиции отсякъл – „ще стане“.

И наистина станало – Дария Симеонова описва цялата работа по спектакъла като невероятен процес, добавя, че искрено харесва спектакъла, защото вкарва зрителя в друго време, свят, нрави и ценности, които – за беда – са вече поизгубени, но не и забравени.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Публиката много се вълнува. Дали ще бъде крайно позитивна, или крайно негативна, няма никакво значение, тя реагира. Дори учениците някакси замлъкват, много е странно“, разказва актрисата.

Иван Добчев напълно опровергал онова, което актрисата чувала за работата с него. Сблъскала се с доброто му чувство за хумор, с приятни моменти на силни емоции, учил я например на трагедиен тембър със слушане на рецитали на Йосиф Бродски…

„Беше изключителната възможност да работя с Иван Добчев, той по невероятен начин успя да потопи всички ни в тази драматургия, в този свят – казва актрисата. – Проф. Добчев от самото начало имаше идеята какво ще представлява това същество, пътя за раждането на моя образ… Успя да ме спечели, да ме убеди, да ми предаде логиката на Хор. Започнах да обичам трагедията, да се ядосвам на дребнавостите в драмата, да се забавлявам в това да присъствам през цялото време, да наблюдавам. Да знам, че аз не мога да променя нещата, но да искам в един момент да го направя.“

В момента Дария репетира усилено новия спектакъл на Театър „София“ – „Ние сме вечни“ на победителя от тазгодишния драматургичен конкурс на театъра Кирил Буховски и режисьора Василена Радева. Признава, че пиесата е много любопитна, радва се, че се връща в начина на мислене на 19-годишните, които са героите в пиесата.

Уютно ми е в Седемвратна Тива, казва Дария Симеонова – Хор в спектакъла

Уютно ми е в Седемвратна Тива, казва Дария Симеонова – Хор в спектакъла „Антигона“.

„Ние сме вечни“, твърди актрисата, е с млад дух, младо отношение към заобикалящата ни страна, към протестите, към цялата софийска среда, към прекрачването на прага към следващия период в живота ти, с неговите страхове, изненади и опасности. Смее се на въпрос как се прехвърля от тежките одежди на Хор в „Антигона“ към образа на софийска тийнейджърка край Паметника на Съветската армия.

„Ако трябва да съм честна, светът на Тива повече ми харесва – обяснява. – По-уютно се чувствам в Седемвратна Тива. Сега се замислям, че днес може би са ни се смалили ценностите, проблемите, мотивите, битките, всичко като че ли става по-повърхностно. Тогава хората са седели зад думите си, зад действията си, правили са го наистина, до крайност, със замах, в пълния смисъл на думата – правиш нещо и заставаш зад него. Сега можем повече като че ли да плаваме из пространството. Има нещо хубаво, че репетираме „Ние сме вечни“ в края на сезона, когато вече няма представления на „Антигона“. Успях да си поживея в Седемвратна Тива и сега се прехвърлям в нов образ…“

През новия сезон освен „Ние сме вечни“, Дария Симеонова ще играе и в новия спектакъл на Театрална работилница „Сфумато“ „Любовта на Анатол“ по Артур Шницлер. Работи и в още един проект, чиято премиера ще е през ноември, но все още не се огласяват подробности. Освен трите нови представления, актрисата ще продължи да играе и в „Антигона“, „Тирамису“, „Покана за вечеря“, „Госпожа Министершата“, „Скачай“, навярно „Хоровод на любовта“ в „Сфумато“ също ще остане на сцена.

„Много шизофренна професия, много шантава“, усмихва се актрисата след спонтанен въпрос как се прехвърля в цели десет образа за толкова кратки срокове.

Дария Симеонова – от НАТФИЗ до Театър „София“

Актрисата завършва театралната академия през май 2011 г., а през февруари 2012 започва работа в Театър „София“. Признава на шега, че за тези първи около девет месеца първо е отишла на море. След това отказала предложение от Бургаския театър, но пък приела да се включи в театралната школа за деца на Малин Кръстев.

Била на косъм да стане щатна актриса в Старозагорския театър – приела предложението и вече събирала багажа си, когато буквално часове преди заминаването към града на липите, ѝ се обадила Богдана Костуркова от Театър „София“ с въпроса: „Дария, би ли дошла на среща с директора“.

След като завършва НАТФИЗ Дария отказва предложение от Бургаския театър и е на косъм да влезе в трупата на Старозагорския. Тогава идва и предложението от Театър „София“.

След като завършва НАТФИЗ Дария отказва предложение от Бургаския театър и е на косъм да влезе в трупата на Старозагорския. Тогава идва и предложението от Театър „София“.

Актрисата е категорично против щатовете и смята, че трябва да бъдат премахнати.

„Канят те просто защото имат бройка, евентуално някой те е гледал, казал е една-две добри думи за теб – няма роля, няма конкретно предложение, няма идея за след това ти, попадайки в този театър, как ще се развиваш и какво ще ти се случва – казва Дария. – И това не е никак приятно, защото обикновено един млад актьор попада в такава въртележка, изиграва пет-шест мънички неща и с това си остава. Тези хора на втория етаж не се грижат този човек да има роли.“

В нейния случая обаче нещата се стичат добре – предложението ѝ за работа идва с конкретна роля, с визия какво ще ѝ се случва в трупата. И сега, три години по-късно, получава добри роли и играе, не потъва.

„Това е много ценно, защото трябва да трупаш опит, да се срещаш с хора, да се сблъскваш с трудности, проблеми“, обобщава актрисата.

За времето в трупата тя усеща, че е станала по-смела в нещата, които прави. Някога изключително плаха (колкото и, както казва самата тя, да се смята, че това противоречи на актьорската професия), сега е по-луда, но все още перфекционист и критична към себе си.

„Мисля, че ми се отразява добре“, твърди.

Александър Морфов, Явор Гърдев, Маргарита Младенова са сред режисьорите, с които иска да работи, интересни са ѝ Диана Добрева, Марий Росен, Веселка Кунчева.

Александър Морфов, Явор Гърдев, Маргарита Младенова са сред режисьорите, с които иска да работи, интересни са ѝ Диана Добрева, Марий Росен, Веселка Кунчева.

Надява се и в бъдеще да се занимава с театър, да се сблъсква с текстове и автори, които не са ѝ безразлични, да се лута, да ѝ е трудно, да не спи, да сънува кошмари, да премисля една роля по хиляда пъти. С радост би работила отново с Иван Добчев, иска ѝ се да бъде режисирана още от Александър Морфов, Явор Гърдев, Маргарита Младенова, интересни са ѝ Диана Добрева, Марий Росен и Веселка Кунчева.

Да бъдеш или не подчинен на обстоятелствата

Пътят на Дария Симеонова към НАТФИЗ не е като на повече млади артисти, които от деца искат да играят и се готвят за прословутия изпит. Тя се захваща с актьорството като на шега. В гимназията учи в художественото училище (специалност „детски играчки“), когато в някакъв момент се записва в театрална школа. Първоначално е плаха, стои в ъгъла, впоследствие започва да взема по-дейно участие.

Приближайки момента на дипломирането, тя предизвиква ступор у родителите си, заявявайки, че актьорството е пътят, който е избрала.

„Като казах, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, беше много смешно, защото майка ми и баща ми бяха в пълен шок, дойде им като гръм от ясно небе – разказва Дария. – Мама каза, че това е абсурд, че ще стана алкохоличка, че в НАТФИЗ се влиза или с пари, или с връзки, ние нямаме нито пари, нито връзки; баща ми каза – аз съм зад тебе, каквото решиш.“

Започва да се готви сама, събира материали, наваксва пропуснатото. При една от последните си среща с първия ѝ ментор в актьорството, Пепи Върбанов от школата, той ѝ казва, че ще бъде крайно изненадан, ако я приемат; че това би било чудо, че е абсолютно неподготвена.

Това усещане на Дария Симеонова се затвърждава, когато на първия кръг на изпита в НАТФИЗ я прекъсват след второто изречение с „Благодаря, довиждане“. Днес с ведър смях разказва за „четирите кръга на ада“ – как е говорила срещу стената на човек зад себе си; как в паниката си не се е сетила за нито една пиеса на Шекспир; как, подведена от друга кандидат-студентка, е запяла с безумна артикулация Луис Армстронг, но това само е предизвикало лют спор у комисията, раздвоена дали да продължи спектакъла, или не.

За времето в трупата тя усеща, че е станала по-смела в нещата, които прави

За времето в трупата Дария усеща, че е станала по-смела.

Симеонова в крайна сметка е приета в класа на Атанас Атанасов. Спомня си за годините обучение с известна носталгия и отказва категорично да степенува по важност нещата, на които професорът я е научил.

„Той никога не ни казваше как да направим нещо, не ни го показваше, никога не ни оставяше да ни е лесно – спомня си актрисата. – Примерно казваше „Не е това, потърси го“. И в тази битка, в това да намериш вярното нещо (той ти дава насоки, но те никога не са толкова конкретни, за да си кажеш „Оха, окей“, или той да ти го изиграе), той ни пускаше да се лутаме в даден текст, да ни види кое ни е любопитно, кое ни вълнува, кое ни задвижва, какво сме си харесали. Това учи наистина да търсиш, да се заровиш в текст, в роля, в персонаж, да му търсиш логиката, да му търсиш биография, поведение. И защо героят прави това, което прави.“

Когато проф. Атанасов дошъл да я гледа в „Антигона“, я изчакал близо час, докато тя свали целия си грим.

„Той въпреки всичко ме изчака. Това беше първият път, не знам какво е гледал от нещата, които бях правила дотогава, но тогава ме погледна и каза: „Браво, моето момиче“. След това си говорихме за самата роля, но това признание беше много голямо, хубаво е, когато учителят ти, човек, който ти е и кумир, и приятел, ти каже „браво“. А той рядко си позволява да прави такъв тип коментари.“

И си спомня съвета, който Атанасов им дава на дипломирането и тя се опитва да следва до днес:

„Не се подчинявайте на обстоятелствата, вие подчинявайте обстоятелствата“.

Не ни позволи да ни е лесно, казва за проф. Атанас Атанасов актрисата

Проф. Атанас Атанасов не ни позволи да ни е лесно, казва актрисата.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах