Дарвин, Бог и Qanon

На днешния ден, 12 февруари, през 1809 г. е роден Чарлз Дарвин, човекът, създал Теорията за еволюцията и произхода на видовете. Макар трудът му „Произход на видовете“ да е публикуван през 1859 г. и въпреки всички научни аргументи, открити впоследствие, които го потвърждават, и до днес има хора, които не вярват в еволюцията.

„Битката“ между Дарвин и Библията, водена от не особено компетентни хора, е изпъстрена с особено интересни случки през годините. Но най-добре я описва случващото се в образователната система на САЩ.

През 1925 г. в щата Тенеси е приет закон, който забранява в училищата да бъде преподавана теорията на Дарвин за произхода на човека. „Законът Бътлър“ е наречен на неговия автор Джон Уошингтън Бътлър. Целта на акта е да се защити религията и теологичната гледна точка за произхода на човека от „унизителните измислици на науката, която се опитва да намери родствени връзки със същества от по-ниско ниво – маймуните“. Теорията на Дарвин е забранена изцяло във всички държавни училища и университети в Тенеси. Разпространението на „унизителната научна теория“ се наказвало с глоба от 100 до 500 долара – солидна сума по онова време.

Авторът на закона Джон Бътлър, местен конгресмен, бил фермер по професия и имал само приблизителна представа за какво говори Дарвин. Тогавашните издания го цитират:

„Нищо не знаех за еволюцията. Само четях във вестниците как децата се прибират вкъщи и разказват на родителите си, че Библията е пълна с глупости“.

Бътлър решава да се бори за запазване на вярата. За това му помага и лидерът на християнските фундаменталисти в Тенеси Уилям Брайън. По-късно Брайън взима активно участие в така нареченото „Маймунско дело“, съдебен процес по закона на Бътлър. Обвиняем по това дело бил Джон Томас Скоупс – преподавател в прогимназията в град Дейтън, щата Тенеси. Той бил „доброволен“ подсъдим. Американският съюз за защита на гражданските свободи се надявал, че една победа в подобно дело ще създаде прецедент и „Законът Бътлър” ще бъде отменен. Важно било да се даде гласност. Нает бил юристът Сю Хикс. 24-годишният Скоупс бил подготвен, че ще трябва да се „пожертва“ в една битка, много по-значима от така нареченото му провинение. Самият Скоупс, който не бил бунтар по природа, а просто веднъж в клас прочел една глава от Дарвин, се съгласил. Дори казал на учениците си смело да свидетелстват срещу него в съда, за да се получи по-добър ефект.

Джон Скоупс бил обвинен в нарушаване на „Закона Бътлър“ след показания на трима от учениците му. Трябвало да бъде арестуван, но огромната гаранция от 500 долара веднага била платена от местния вестник „Балтимор сън“. Начело на обвинението заставал Том Стюарт, който по-късно се издигнал до сенатор. Помощник му бил Гордън Макензи, а консултант – Уилям Брайън.

Защитата се ръководела от известния адвокат и ръководител на Американския съюз за граждански свободи Кларънс Стюарт Дъроу. В съдебната зала имало журналисти от цял свят. В медиите ключовият процес бил наречен „Маймунското дело“.

Първоначалната стратегия на защитата била да оспори обвинението с аргумента, че законът нарушава свободата на словото. В течение на процеса обаче стратегията се променила и първият аргумент, с който бил защитен Скоупс, е, че Теорията за еволюцията не противоречи на библейската история за създаване на човечеството. По-късно този аргумент става основа на цяло философско течение, наречено „теистичен еволюционизъм”. Осем експерти изложили становища по него.

Съдията Джон Ролстън бил религиозен човек. Делото започнало с цитат от Библията, прочетен от него. Върху Библия се заклевали всички свидетели, дори тези, които отричали креационизма – т. е. библейската версия за създаването на човека. След шест дни, в които свидетелите на защитата излагали аргументите си, съдията обявил всички показания за невалидни, защото решил, че са оскърбителни за Библията. Тогава адвокатът на защитата Дъроу направил неочакван ход. Той поискал като експертен свидетел на скамейката да застане фундаменталистът Уилям Брайън. Обвинението се съгласило, при условие, че адвокатът на защитата също стане свидетел на обвинението.

На седмия ден Уилям Брайън се изправил пред съда като свидетел на защитата. Адвокатът му задавал въпроси за библейските притчи, разпитвал Брайън за собствените му възгледи. Използвал доста детайли от книгата „Битие”:

„Ако Бог е създал Ева от реброто на Адам, откъде се е появила жена за Каин? Колко души са живели в Древен Египет?“.

Дъроу започнал да обяснява, че Библията не може да се възприема като източник на точни знания, отрекъл буквалното тълкуване на библейските послания. Съдебните заседатели обаче не разбрали как Брайън си противоречи. На осмия ден Скоупс бил признат за виновен и осъден да заплати 100 долара.

На следващо съдебно ниво еволюционистите отново изгубили. Но делото си свършило работата и разделило вярващите на два лагера – тези, които вярвали сляпо на Библията, и онези, които били склонни на компромис с науката. През 20-те години на ХХ век преобладавали първите. Проблемът бил, че успехът на креационистите довел до предлагане на подобни закони в още 13 щата през следващите 2 години.

Едва през 1967 г. в щата Тенеси се появила възможност за отмяна на „Закона Бътлър”. Тогава заради нарушение по този закон бил уволнен учителят Хари Скот от Джаксбъроу. Той подал жалба, че са нарушени конституционните му права и след известно време целият закон за забрана на науката за произхода на човека бил отменен от Федералния съд.

До този момент в учебниците в САЩ Дарвин или не присъствал, или бил споменаван бегло. След отмяната на „Закона Бътлър“ Върховният съд на САЩ обявил, че всички антиеволюционни закони нарушават Конституцията и ги отменил. Но не забранил учителите и училищата сами да избират какво да преподават – креационизъм или еволюция.

Едва 20 години по-късно, през 1987 г., Върховният съд на САЩ постановил, че преподаването на креационизъм нарушава Конституцията. Аргументите за това обаче не били научни. Просто Върховният съд решил, че теорията за Адам, Ева и реброто поставя една религия в привилегировано отношение спрямо останалите.

През 1996 г. папа Йоан Павел ІІ потвърждава папската енциклика от 1955 г., че Теорията за еволюцията е съвместима с доктрината на Католическата църква, тъй като говори само за физически изменения и не засяга въпроса за душата.
През 2004 г. училищен комитет в Довър, Пенсилвания, постановява, че преди всеки урок по Теория на еволюцията трябва да бъде разказана теорията за „разумния замисъл“, според която в основата на мирозданието стои разумно начало. Бог не се споменава, но се подразбира.

Анкета, проведена през 2013 г. от правителствената агенция YouGov, показва, че 40% от американците държат в училище да се преподава библейската теория за произхода на човека. 32% са против. Останалите не са сигурни. 57% от републиканците се придържат към креационизма. Една трета от демократите – също. Оказва се, че мнозинството от жителите на САЩ все още вярват в религиозната версия за произхода на хората. Само 21% не вярват, че Бог има отношение към създаването на човека, макар че четвърт от тях твърдят, че човекът е минал по пътя на еволюцията, но по този път го е водил Бог.

През последните години креационизмът изживява своя разцвет, особено благодарение на свързваното с Тръмп движение „QAnon“. Неговите привърженици смятат, че научните среди, които говорят за еволюция, са част от високомерния и морално корумпиран елит. Според тях научните работници се опитват на монополизират академичните среди и да вземат грантове за научни изследвания, като изпълняват и конспиративната функция да отричат силата на Бог.