Даря Дугина след началото на войната: Империята се сбъдна!

Загиналата след взрив в колата си Даря Дугина, дъщеря на идеолога на „руския свят“ Александър Дугин, е била вярна съратница на баща си и последовател на неговата философско-политическа теория на евразийството, пише сайтът „Медуза“, който е събрaл някои от нейните изказвания през годините.

Дугина е формулирала кратка версия на бащината си идеология. Според собственото ѝ изложение геополитическата ситуация изглежда така:

„Евразийското пространство, чието ядро е Русия, се противопоставя на „атлантизма“, представен от таласократските (морските) англосаксонски държави – САЩ и Великобритания. „Атлантиците“ периодично нахлуват на територията на „Римланд“ – Европа, притисната между тях и евразийското пространство.

Задачата на „евразийците“ е да създадат и задържат империя, обединяваща цялото евразийско пространство и да се противопоставят на „атлантиците“ в борбата за „Римланд“.“

Дугина е разсъждавала и по въпроса за „смъртта на либерализма“. В сайта „Геополитика.ру“ тя публикува разсъжденията си:

„ХХ век е векът на съперничество на три идеологии. Някои от тях царстват няколко века (либерализмът), други – десетилетия (комунизмът и националсоциализмът). Те вече очевидно са мъртви. И трите идеологии, които пораждат философията на Новото Време, вече са напуснали политическото пространство. Епохата на модернизма приключи.

Ако в класическия либерализъм субект на политиката е индивидът, то днес този индивид вече го няма. Субектът на класическия либерализъм е елиминиран от всички сфери, неговите цели предизвикват недоверие, идентичността му, дори да е зададена негативно, се характеризира като пропуск във функционирането на глобалната виртуална система на съвременността. Светът е преминал в сферата на постполитиката, на постлиберализма.

Появява се ново действащо лице в политиката: постсубект. Той мисли хаотично – слайдовете мълниеносно се променят в главата му, като пречат на класическите логически мисловни стратегии. (…)

Войните придобиват нови контури. Съвременното противопоставяне на системата срещу тероризма Бодрияр нарича Четвърта световна война. За разлика от предишните войни – Първата и Втората в световни мащаби, Третата – Студената война, конфронтацията на ключовите геополитически полюси САЩ и СССР, Четвъртата световна война е война от постмодерен вид, в която и врагът, и приятелят се намират в хитро преплитане, тероризмът става част от политическата система. Четвъртата световна война се заиграва с мащабите, основната ѝ характеристика е безсистемността, хаотичността и произволността в определянето на мащаба на събитията. Микронаративът става събитие, макронаративите се игнорират. Терористичният акт заема малка площ – едно здание, една зала, няколко стаи или тераси (микронаратив). Но значението му е толкова голямо, колкото Сталинградската битка (макронаратив)“.

През 2018 г. в интервю, което я представя като „ярък и интересен представител на национал-консервативното движение в Русия“, Даря Дугина казва:

„Всички си мислят, че тоталитаризмът остава в миналото – фашизмът и комунизмът са разрушени и тоталитаризмът си е отишъл заедно с тях, но това не е така. Той не си е отишъл, но е подчинил целия Запад, цялата Европа. Това, което става там, е либерална диктатура. С всички произтичащи от това последствия: арестуване на неудобни на системата активисти, репресивен апарат, пропаганда. Съответно народите на Европа възприемат Русия като остров на свободата, като антитоталитарен фронт“.

В същото интервю Дугина говори и за идентичността на руснаците и принципните им културни различия от жителите на „атлантиците“ и „Римланд“:

„При нас в Русия всичко изобщо не прилича на Запада, особен тип на живот – археомодерн. Нашите комунисти пътешестват до Атон, а десните могат да бъдат ултраатеисти и да защитават ляволиберални ценности. При нас изобщо няма такова деление на леви и десни. Новата доктрина, около която могат да се обединят всички, е национал-болшевизмът. Той е важен политически модел за Руската империя. Вижте как руският народ е чувствителен към социализма и как го приема. Практически като религия, като вяра. И СССР беше държава от религиозен вид, но вместо Бог беше почитан съветският човек, вижте колко мистика има в ранния комунизъм. И същевременно нашата любов към традициите, нашият консерватизъм. (…)

Вижте приказките ни. Вижте например как нашата култура възприема мъжа! Ако мъжът на Запад е воин или владетел философ, то у нас в приказките и фолклора мъжът не е богатир и добър юнак, а дребосък или Иванушка Глупака, но интересното е, че в крайна сметка този глупак надхитрява всички умни злодеи. Ей такава руска „глупавина“, надвишаваща ума. Ние наистина имаме съвсем различна култура, самобитна, и в много неща тя изпреварва Запада, особено по постмодернистки показатели“.

Даря Дугина, която често се появява в медиите с псевдонима си Даря Платонова, е била и един от основните медийни пропагандисти на путинската система. Като външнополитически коментатор тя изследва процесите във Франция, изразявайки силната си подкрепа за Марин льо Пен, а през 2018 г., по средата на мандата на Тръмп, тя разсъждава и за неговата роля в световната политика, като заявява, че той е единственият шанс на „Римланд“ – Европа, да придобие относителна самостоятелност в близките десетилетия.

Безспорна привърженица на Путин, Дугина обяснява подкрепата си за руската власт с това, че я възприема като имперска.

На 24 февруари, няколко часа след руското нахлуване в Украйна, дъщерята на Дугин пише в Телеграм-канала си:

„Снощи вървях по пуста московска улица и някъде далеч, върху един дом, се вееше руски флаг. И тих шепот, идваха руснаци. Женската интуиция е мощна. Някак обърнах внимание на това затишие и на това знаме. В главата ми се появи лозунг: „Империйо, сбъдни се!“. Събудих се и империята се сбъдна“.

Светът вероятно ще я запомни с участието ѝ в политическо токшоу в „Царград тв“, в което Дугина с арогантна категоричност заяви, че „украинците не са хора“. След началото на войната по време на обсадата на „Азовстал“ дъщерята на Дугин каза в ефир:

„Важно е да се разбере, че „Азовстал“ и нацистите, които стоят там, това е смърт. И сега руснаците се опитват да отвоюват от смъртта мирните жители. Русофобията в Украйна не е създадена през тези 8 години – тя е сътворена още в началото на XX век. (…) Сега битката не е просто на едно оръжие срещу друго оръжие – това е битка на идеи, битка на две цивилизации, битка на два светогледа.

Но трябва да бъде намерен компромис. Започнахме тази операция много деликатно и акуратно, но може би понякога трябва да бъдем по-строги и по-малко да прощаваме. Трябва да бъдат създадени трибунали – Мариуполски трибунал, Донецки трибунал, във всеки град трябва да има трибунал като в Хага, който да разследва престъпленията на тези нехора. Защото това вече не са хора“.