Даряват пари за „Нотр Дам“, а не за децата в Африка? Това не е вярно

За културни паметници даренията са между 2 и 3% от сумите, които се дават за помощ

Малцина в Европа не са ангажирани лично с „Нотр Дам“ – дали с посещение на живо, или чрез литературата или киното. А когато хората се чувстват пряко засегнати, даряват по-лесно. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Даряват пари за „Нотр Дам“, а не за децата в Африка? Това не е вярно

Малцина в Европа не са ангажирани лично с „Нотр Дам“ – дали с посещение на живо, или чрез литературата или киното. А когато хората се чувстват пряко засегнати, даряват по-лесно. Снимка: ЕПА/БГНЕС

880 милиона евро за по-малко от 48 часа. Това бе изумителната равносметка от доброволните дарения, които бяха събрани за отрицателно време, докато пожарът още бушуваше в катедралата „Нотр Дам“ в Париж. Почти половината от тази сума идва от най-богатите французи, които освен, че отвориха широко портмонетата си, се отказаха от данъчните облекчения, които иначе се полагат на дарители.

Този жест обаче не бе приет еднозначно. Мнозина си зададоха въпроса защо дарителите са готови да се разделят със сериозни суми, за да спасят една сграда, пък била тя и културен паметник, вместо да дадат тези пари за гладуващите деца в Африка. Или за бедни и мизерстващи където и да е по света? Стигна се до заклеймяване на Запада, за когото Африка никога не е била приоритет.

Всъщност подобни твърдения са неоснователни. За Африка се даряват много по-големи суми и ангажиментът не само на богаташите, но и на обикновените хора, на първо място е помощта за пострадали в бедствия или от глад. Според статистиката на Германския дарителски съвет – това е германският съюз на всички дарителски организации в страната, 75% от дадените от немците дарения са за хуманитарни акции. От януари до септември 2018 година германците са дарили 3,3 милиарда евро за най-различни каузи.

Най-често пари отиват при организации като „Световната помощ за гладуващите“, Червения кръст и „Лекари без граници“. При всички тях парите стигат директно до целта, която е обявена. 92,8% от даренията пък се правят директно за различни проекти. При даренията за Африка Германия е на четвърто място по суми, преди нея са САЩ, Великобритания и Франция.

Германците обаче са на първо място по дарения, когато става дума за други региони. Абсолютен рекорд те поставиха през 2004 година след цунамито в Тайланд, при което загинаха 230 000 души. Общо 670 милиона евро бяха събрани само от германците, като според статистиката за жертвите е дарил всеки втори германец. 330,8 милиона са дадени на Червения кръст, УНИЦЕФ, „Каритас интернешънъл“ за помощ след бедствието. Другите средства са отишли за подкрепа на местни болници, спасители и организации. През 2014 година все още с тези пари се издържаха и лекуваха или подслоняваха пострадали от катастрофата преди 10 години.

Това е много по-голяма помощ, отколкото 800-те милиона, събрани за „Нотр Дам“ в Париж. Пак според статистиките, за културни паметници даренията са между 2 и 3% от сумите, които хората дават за помощ.

Но не само обикновените хора или френските милиардери се чувстват призвани да помогнат в катастрофа. През 2010 година Бил и Мелинда Гейтс основаха заедно с Уорън Бъфет инициативата „The Giving Pledge“. В нея членуват милиардери от цял свят, които се ангажират да дарят 50% от парите си за обществено полезни или хуманитарни цели. До днес към нея са се присъединили 168 милиардери от 21 държави на възраст между 31 и 93 години.

Самият Бил Гейтс, например, даде 600 милиона на фондацията си за борба със смъртоносните болести. След раждането на дъщеря си пък основателят на Фейсбук Марк Зукърбърг обяви, че ще даде 91% от акциите си за благотворителност.

Доза Щастие

Защо за тези случаи няма такъв отзвук в социалните медии?

Отговорът е прост – пожарът в една от най-прочутите катедрали в света придоби медийно-политическо измерение. Катедралата е символ на Париж, културен паметник и малцина в Европа (а може би и по света) не са се докосвали лично до него – независимо дали чрез посещение в катедралата, прочитайки романа на Виктор Юго или гледайки филма с Джина Лолобриджида или пък анимационния му вариант на „Уолт Дисни“. А когато хората се чувстват пряко засегнати, даряват по-лесно. Улеснение за каузата е и видимостта ѝ – при възстановяването на една катедрала всеки може да види крайния резултат. Докато при акции за спасяване на пострадали или бедни парите далеч не са единственото необходимо, за да се преодолее проблемът. Често става дума за обществен напредък, инфраструктурно развитие, преодоляване на корупцията, омиротворяване.

И в крайна сметка важното при дарителските акции е хората да даряват, а не за кого или какво даряват.

ДС