Трийсет и пет години са имали институциите и хората, които подкрепят паметника „1300 години България“, да работят за решаване на проблема, обектът да бъде довършен и ремонтиран. Проблем, който не е художествен или ценностен, а изцяло строителен. Паметникът е построен от държавата, но набързо и некачествено, с грешки и недостатъци.
Ако днес тя реши да го ремонтира, има това право. Ако е толкова ценен и важен за обществото, нека да бъдат намерени средствата за реставрация, които ще са няколко милиона, съпоставими с петте милиона за построяването му. Но дали е редно столичните данъкоплатци да плащат за строителни грешки от 1981 г.? При това пряко волята на мнозинството граждани… Имаше още през 2007-а предложение от Стефан Данаилов да осигури пари за ремонт. Както виждате, не са осигурени и до днес, а през тези години състоянието на конструкцията се влошаваше. Имаше инциденти, слава Богу, не фатални.
Генезисът на проблема е, че паметникът е построен набързо между 1 април и ноември 1981 г. Разполагаме със строителната документация, че още комисията по приемането е констатирала множество неизвършени, недовършени и неправилно извършени дейности и е препоръчала те да бъдат отстранени, забележете – с близо едногодишна програма за ремонт, която не е изпълнявана. Той се е срутвал още в деня на неговото откриване. Всъщност това е сърцевината на проблема. Не дали е красив, или не. Държавата е имала достатъчно много време да предприеме нужните действия да се погрижи за паметника.
Но и до днес той е реално в руини. Това не е оригиналният паметник, който Старчев е проектирал навремето и е изграждал като творец. Държавата не е намерила сили, воля да го ремонтира. В този смисъл няма как общината до безкрайност да чака този проблем да се реши от само себе си.
Ние сме изчерпали всички възможни механизми за намиране на работещо решение. А факт е, че на стария, войнишкия паметник навремето не му е даден шанс. Той е бил демонтиран без всякакъв дебат. Извършена е една историческа несправедливост. Сега живеем в други времена, при други правила. Както е казал Уинстън Чърчил, демокрацията е нещо ужасно, но по-хубаво от нея не е измислено. В този смисъл при спазване на всички демократични процедури и правила може да се търсят различни решения. Нашата позиция е, че решението на общинския съвет ще се изпълнява, а ако държавата междувременно прецени, да предприеме съответните действия. Не оспорваме художествените достойнства на монумента такъв, какъвто е замислен, защото той в настоящия си вид е далеч от авторовия замисъл.
Колкото до обвинението, че общината не се е погрижила за него, то е несериозно, защото той стана общински окончателно от 2007 г., вече значително саморазрушен, а същата година общината е потърсила държавата за реакция, каквато на практика не е последвала. Стриктно спазваме всички закони и процедури. Същевременно държим на местното самоуправление и на ясната отговорност на институциите. Столичната община в 2015 г. няма как да поправя строителни грешки на комунистическа България от 1981 г., против волята на своите граждани, при това с техните средства.
Източник: „Преса“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение