Държавата не им е майка, за да ги шамаросва

Пореден случай на бито и тормозено дете в ясла, микрофони, скандали. Този път директорката и лелките във въпросната градина нанасят изпреварващ удар. Сигнализират ДАНС (?!?!), обаждат се на социалните, заплашват родителите, че ще им вземат детето, намесват полиция, вечният синдикален лидер Янка Такева внезапно се намесва и заплашва със стачка, ако продължава шпионирането на учители и възпитатели… Всичко това става на фона на невероятните мерки за сигурност, които държавата взима, за да няма преписване на матурите. Видеокамери, блокади, проверки за електронни устройства…

Каква е тази държава, която допуска подобно третиране на децата? Когато ги шамарят в яслата, вместо да защитят малките, тя се опитва да потули и да брани биячките. А когато най-сетне са на път да напуснат образователните институции, това става с такива мерки за сигурност, сякаш няма да взимат диплома за образование, а ще бягат от затвор като престъпници.

Това е последователна нагледна демонстрация на пълна липса на уважение към уж най-свидното ни – децата. Която нерядко се връща и с пълна липса на уважение от тяхна страна към учителите. Децата твърде често се третират като животни в яслата, като маса идиоти в училището и като престъпници при завършването му. Разбира се, има прекрасни ясли с прекрасни възпитателки, добри учители, училища, които влизат направо в световните класации по качеството на образованието, което дават. Безспорно. Какво говори обаче това? Ами че явно не става дума само за „системата“, „чипа“, за парите, квалификацията и световната конспирация, която ни кара да сме лоши и незаинтересовани. Не, явно има хора, които си вършат съвестно работата и такива, които не я вършат. И явно имаме Министерство на образованието, което не знае как да се справи с този проблем и предпочита да заравя глава в пясъка.

Давам пример: почти всяка българска майка, давала дете в детска градина, знае, че едно от зловещите изисквания е най-милото й да не се напишква в гащите и да не носи памперс. Откъде накъде учителки ще сменят гащи и ще бършат детските дупета, няма време за това! Бърз преглед не на учебници по педагогика, медицина, детска психология или друга сложна литература, а дори на вече поостарелия доктор Спок ни казва, че мозъкът може да започне да контролира отделителната система от втората година нататък, като нататък може да се проточи дори до училищната възраст в не чак толкова редки случаи. Ако на втората година детето вече може да ходи в гърне, то пак е съвсем нормално от време на време да се изпуска. Унесено в игри или пък стресирано от крясъци, срамежливо да си каже, уплашено от отделянето от майка си – причини много.

Тоест имаме един съвсем нормален процес на развитие на човешкото тяло, който може и да е познат и признат в медицината, биологията, психологията, педагогиката и прочие досадни науки, но на изнервените лелички в детската градина не е познат. Експертите в Министерството на образованието също не са чували за него. Затова и не смятат, че трябва да се вземат мерки срещу подобни издевателства над децата. Защо да се взимат, айде сега лигавщини. Едно време като нямаше памперси и валяха шамари, та да не би да не сме станали хора?

Едно време може и да е било нормално. Сега не е. Не е за поколението родители, които в момента имат деца на възраст за ясли и детска градина. Те са 23-38-годишни и в голямата си част са родени след или не си спомнят въобще тези прехвалени стари времена. И съответно нямат проблем да защитят правата на децата си, защото то това да им викат си е нормално. Обзалагам се, че същите тези родители ще правят скандали до дупка и когато днешните мъничета от градината стигнат до матурата. Нищо, че сега искат видеонаблюдение в градината. Съмнявам се, че шпионажът им се струва идеалната мярка, по-скоро в очите им тя е единствената. При непрекъснатия отказ да се промени концепцията на възпитание в градината, отказът родителите да бъдат ангажирани с възпитанието на родителите, отказът да се приеме, че децата – дори и най-непослушните, напикани, нахални и агресивни деца, не са подопечни на яслата и на държавата, а на родителите си и всяка намеса във възпитанието им може да става само чрез допитване и одобрение от тяхна страна.

А шамари и обиди не може да се допускат дори и ако родителите не ги смятат за отживелица. От друга страна, ако има ясни правила и прозрачни отношения, то и за възпитателите и учителите ще е по-лесно да си вършат работата. На тях им е забранено да унижават и пляскат децата, но и децата не може да бият и ругаят учителите си. Ако го сторят, следва наказание.

За създаването именно на нормални условия на работа трябва да се грижи и министерството, и синдикатът. А не да настройват родители срещу учители, докато над децата летят дронове с видеокамери и полицаи претърсват плюшените им мечета на входа на яслата.