Държавата призна: културното наследство е в опасност

Тревожни констатации в доклад на Сметната палата

Къщата на Иван Гешов на бул. „Патриарх Евтимий“ № 7 е в окаяно състояние. Гешов е политик със значителна роля преди и след Освобождението на България, лидер е на Народната партия, министър-председател (1911 – 1913), народен представител, председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), на Българската академия на науките (1911 – 1924) и на Българския червен кръст (1899 – 1924). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Държавата призна: културното наследство е в опасност

Къщата на Иван Гешов на бул. „Патриарх Евтимий“ № 7 е в окаяно състояние. Гешов е политик със значителна роля преди и след Освобождението на България, лидер е на Народната партия, министър-председател (1911 – 1913), народен представител, председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), на Българската академия на науките (1911 – 1924) и на Българския червен кръст (1899 – 1924). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Архитектурното културно наследство в България е в изключителен риск, заявява Сметната палата в доклад, публикуван в сайта на държавното ведомство.

Одит за периода 01.01.2015 – 30.06.2018 г. сочи нарушения, много по-сериозни от обикновено неглижиране на проблема.

„Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация“, констатира одитът.

Повод за проверката са многобройни публикации в медиите и социалните мрежи, които привличат вниманието на Сметната палата. Изводите са категорични: Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство не си вършат работата и ако предприемат някакви действия, те са неефективни и неефикасни.

Проблемите се оказват много и съществени. Започва се с това, че не е приета Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Оказва се, че за изследвания период не са събирани данни за състоянието на културните паметници, липсват данни за тях, а ¾ от декларираните недвижими културни ценности не са изучени подробно и не е направена оценка на качествата им.

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. 3000 обекта се падат годишно на един експерт от Националния институт за недвижимо културно наследство. Това е една от причините повече от 3 години да не е извършван никакъв мониторинг върху сградите с национално значение, с малки изключения за тези, които са от световно значение като старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.

Не са подготвени стратегии и режими за опазването на 93 на сто от обявените за културни ценности. 98 на сто от декларираните за регистрация обекти все още не са получили оценка. Проверяват се между 0,07 на сто и 0,54 на сто от всички обекти на година.

Bookshop 300×250 3

Има проблем и с поддържането на национален архив за културните обекти към Националния институт за недвижимо културно наследство. Практически липсват досиета за повечето от тях.

Сметната палата е издала 15 препоръки към министъра на културата и 6 препоръки към директора на Националния институт за недвижимо културно наследство.

В Конституцията е записано, че всеки български гражданин има право да се ползва от националните културни ценности. България има традиции в законодателството в тази сфера – още през 1888 г. са издадени първите правила за опазване на културното наследство, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места. От 2009-а действа Законът за културното наследство. Но днес интересите на бизнеса и безхаберието на чиновниците са по-сериозна опасност за културните ни ценности от времето, ерозията и бедността.

ДС