VivaPay

Държавата, това са хората. Без всичко друго можем

Речта, която не чухме. А заслужаваме

Снимка: Личен архив - Държавата, това са хората. Без всичко друго можем

Снимка: Личен архив

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в разгара на страшна криза. Криза, която засяга не само България, но и целия свят. Криза, която поставя всички ни на изпитание.

Може би на пръв поглед не изглеждаше страшно. Може би изглеждаше като грип. Може би изглеждаше не толкова заразно или смъртоносно като чума или други болести. Но страшното е, че е нова заплаха. Уж познат вирус, но непознат като разновидност. Даже лекарите по света не знаят какво може да стане. Колко може да продължи. Или колко хора може да засегне. Силната способност да заразява, липсата на лекарства, тежките поражения, които оставя в хората, ни дава сериозни основания да сме предпазливи.

Признавам, че по някои параметри не бяхме готови. Не знам някой по света да беше подготвен. Политиците имаме огромен дълг. Дълг към хората, към лекарите, към учените. Приемете извиненията ни за нашата недалновидност. Но сега имаме по-важна и належаща задача. Сега трябва да се преборим с болестта. Изводите сме ги направили и след отминаване на кризата ще се положат усилия за спешни реформи в здравеопазването, социалната сфера и други сектори.

Америка за България

Уважаеми сънародници,

Предприехме драстични мерки, за да опазим хората. С пълното съзнание и отговорност за тежестта им. В обществото има и много предложения за алтернативни подходи. Част от тях включват идеи да продължим да работим и живеем, все едно това е нормален грип. Но как да обречем цели групи хора? Как да изоставим нашите родители? Или да завишим риска за болните и хората с отслабена имунна система?

Държавата, това не са улиците, заводите, театрите или парковете. Държавата, това са хората. Без всичко друго можем, но без хората няма да има държава. Ще бъдем ли държава, ако изоставим и един човек? Ще бъдем ли общество, ако застрашим и един човек? Ще бъдем ли достойни да погледнем децата си след време, ако сега не се погрижим за родителите си? Смятам отговорите за повече от очевидни. Да, ще се борим за всеки един. За всеки един. Ако искаме да бъдем човеци.

Хората са най-важното. Ще възстановим икономиката. Ще възстановим финансовите загуби. Ще възстановим туризма, театрите, кината и всички други сектори, които страдат сега. Но няма да можем да върнем загубените животи. Няма да можем да върнем хората, които болестта ще ни отнеме. Затова трябва да положим всички усилия, да спазваме всички правила, да слушаме съветите на лекарите и учените. Заради хората.

Да, трудно е. Да, неприятно е. Да, кошмарно е. Но карантината е единственият начин, по който можем да намалим удара. Единственият начин, по който да намалим напрежението върху здравната система. И единствения начин, по който да спечелим време.

Уважаеми сънародници,

Изправям се днес пред вас в две роли. Смирен и амбициран.

Смирен пред вашата саможертва и вашите усилия. Смирен, защото вие правите толкова много. Смирен пред общите действия на цялото ни общество. И едновременно амбициран, амбициран да се борим. Зареден с позитивна енергия да преодолеем този труден за всички нас период.

Уважаеми сънародници,

Изправям се пред вас с молба. Молба да продължавате да ни давате доверието си. Да продължавате да вярвате в нас. Да ни подкрепяте в мерките, които взимаме. Ние, политиците, от своя страна поемаме ангажимент да не предадем вашето доверие.

Признавам, ситуацията е тежка, необичайна и невинаги успяваме веднага да вземем най-точните мерки. Но ви уверявам, че чуваме всички предложения. Всяка идея, която може да помогне на повече или по-малко хора се обмисля и преценява. Кризата ни връхлетя, без да имаме възможност да направим каквото и да е. Но за преодоляването можем много да направим заедно. Можем заедно да положим всички усилия и като общество да продължим напред.

Мерките дотук определено дават резултат. Ситуацията в България е много по-лека, отколкото в други държави. Може да сте горди, всеки един от вас, че с жертвите, които правите, спасявате животи. Да, имаме герои като лекари, медицински сестри, полицаи, журналисти, фармацевти, продавачи в хранителните вериги и всички други на предната линия. Но освен тях, всеки един от вас е герой. Защото спасявате животи. Със спазването на правилата вие спасявате живота на съседа, на колегата, на близък, на познат или даже на непознат. Вие сте герои. И това ми дава сериозна надежда, че заедно ще преодолеем кризата максимално бързо.

Уважаеми сънародници,

Благодаря ви! За усилията, за доверието, за разума, с който всички посрещаме и се справяме с кризата! Горд съм, че съм ваш представител и че съм начело на държавата в тези тежки времена. Уверен съм, че заедно ще се справим.

Благодаря за вниманието!

***

Не чухме тази реч. А трябваше. Поне от някого.

Пазете се. Спазвайте правилата. Пазете близките си.

Усмихнат ден!


* Авторът на текста е комуникационен консултант.

Текстът е от профила на Любомир Аламанов във Фейсбук.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg