Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Държавата в миг на необикновена смелост в културата

„Ромео и Жулиета“ в 50-ия юбилеен сезон на „Арабеск“ - създаден от Прокофиев за голяма балетна трупа, изпълнен у нас от камерен състав

В „Ромео и Жуиета“ Виктория Петрова и Филип Миланов танцуват с отдаденост, нежност, страст и темперамент. Снимка: Балет „Арабеск“ - Държавата в миг на необикновена смелост в културата

В „Ромео и Жуиета“ Виктория Петрова и Филип Миланов танцуват с отдаденост, нежност, страст и темперамент. Снимка: Балет „Арабеск“

Създаден е през 1967 г. не само като камерна формация за модерен танц, но и като специален арабеск, украшение, в битието на българския балет. Рождението на балетно студио „Арабеск“ означава, че по това време у нас има личности, които осъзнават необходимостта от развитие и на малките танцувални форми, които познават не само европейския предвоенен модерен танц, но иноваторството на Морис Бежар с неговия „Балет на XX век“, художествените постижения на Баланчин и трупата му в Ню Йорк и др.

Необикновено и смело за епохата решение е да се направи експериментална трупа, при това на държавен бюджет. Подобни формации са типични за първите следвоенни десетилетия – но на Запад. Малките форми винаги са свързани и с по-елитна публика, склонна да приема нови опитности, търсения, неконвенционални изяви.

По онова време българската балетна историяе едва 40-годишна, но вече е създаден и има стремителен старт единствен в епохата Международен балетен конкурс – Варна, събитие, предизвикващо огромен интерес в световен мащаб. Важна предпоставка за това много динамично развитие на танцовото изкуство е възходът на трупата на Софийската опера, разнообразният й репертоар, в който вече има знакови постановки на балетната класика и, разбира се, връзката с голямата руска балетна класическа школа (в Русия учат почти всички известни през тези десетилетия балетни артисти и хореографи). Тоест, има сериозна художествено-творческа база, има неспирен възход на класическия балет. И това отваря път и към модерното хореографско и танцово изкуство.

Началото е поставено от големи майстори на класическия танц като Красимира Колдамова, Вера Кирова, Маргарита Траянова, Емилия Кирова, Ичко Лазаров, Иван Майдачевски, Петър Парисов, Иван Трифонов – поведени от идеята да овладяват нови модерни техники и форми. Те бяха и звездите на Софийската опера от 60-те и 70-те години. Твърде скоро „Арабеск“ формира индивидуален лик и се нареди до лидерите в българския културен живот. Благодарение на великолепната работа на Маргарита Арнаудова (1941-1994), която от 1974 г. и до смъртта си не само го ръководи, но е автор на много постановки. Тя утвърждава българския репертоар в трупата, по-късно поведена от прочутата балерина и педагог Калина Богоева, а от 2000 г. и до днес художествен ръководител е талантливата Боряна Сечанова, също възпитаничка на голямата руска школа. В нейната творческа биография има вече над 40 хореографски реализации – танцови, в оперни и театрални спектакли, в мюзикъла „Коса“ и др. През изминалия половин век историята на „Арабеск“ е сътворена и от други българскии не-български хореографи, между които Алберто Алонсо и Иржи Немечек – имена със световно признание.

В юбилейния сезон втората авторска хореография в „Арабеск“ на танцовата драма „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев (по запис на сюитата с диригент Лорин Маазел и Оркестъра на Кливланд, както сподели балетмайсторката) е на Боряна Сечанова. Амбициозно, талантливо и сполучливо. По-лесно е да си измислиш сюжет и да му пригодиш музика, отколкото да посегнеш към една от свещените икони в световния балет. Най-малкото, защото неизбежно постановката ще се сравнява с познатите и прочути реализации, което означава, че не е голям шансът новата да бъде оценена по-високо. Има и още един важен момент – едно е да правиш „Ромео…“ с голяма трупа, друго – с камерен състав (18 души).

Поначало творбата си Прокофиев композира за големия балет на Кировския (сега Мариински) театър, което предполага и друг тип драматургично изграждане, друг вид визуализиране. Но абстрахирайки се от всичко, което съм гледала и знам, считам премиерния спектакъл на „Арабеск“ за постижение на трупата и на Боряна Сечанова. Защото в този тип творчески лаборатории се появяват интересни идеи, правят се плодотворни експерименти.

Вторият спектакъл на „Ромео и Жулиета“ беше емоционален, със спазена драматургическата логика на фабула и партитура. Вярно, Боряна Сечанова е направила редица промени – главно заради малкия състав, който не разрешава масови сцени, каквито има в оригинала, но това е компенсирано с успешно градиране на напрежението, изведено до няколко ярки кулминации. И с много ясна характеристика на четирите основни образа. Освен протагонистите Ромео и Жулиета, хореограф-режисьорът откроява и развива в танц образите и на Бавачката, и на Отец Лоренцо; прави ги активни съучастници в действието, а на финала са разкъсвани от угризения на съвестта, самообвинение и огромно страдание. Всъщност, в нейната интерпретация мотивът за съдбовната вражда между двата рода е почти маргинален, изместен от мотива за божията промисъл в живота на човека, за житейските лутаници, избори, срещи и орис. Така хореографът поставя тезиса: дали пък божият служител и бавачката на Жулиета, водени от най-добри намерения, не са причинителите на смъртта на двамата влюбени?

В текста за програмата Боряна Сечанова споделя вълнуващите я въпроси:

„Дали за трагедията на младите са отговорни влиянието на висшите сили и действието на случайността, или други причини, които зависят от самите тях? Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки и не трябва ли да се откажем от всички претенции за невинност, ако искаме да живеем с дълбините си?“.

В това изместване на оригиналната проблематика в друга посока няма нищо странно, нито осъдително, ще спомена само, че има десетки варианти и вариации например върху антични сюжети – в опери, драми, балети, филми и т.н. Любопитен ефактът, че Прокофиев и либретистите му Радлов и Пьотровский са правили един първи вариант на „Ромео…“ с щастлив край, съществена редакция прави и Л. Лавровски, и т.н. Така че закономерно е Боряна Сечанова да създаде концепция, измислена за малък ансамбъл, консеквентно – да представя различен, индивидуален прочит на старата история за двамата влюбени от Верона. Добро решение, което не се контрира – това е най-важното! – с музиката на Прокофиев, но още разнообразие в лексиката, и в конструирането на отделните танци, биха придали повече блясък и яркост на спектакъла.

Впечатление прави хореографското решение на „балконската“ сцена, изведена като светла лирична кулминация на първата част, в която Виктория Петрова и Филип Миланов танцуват с отдаденост, нежност, страст и темперамент. Открояват се наситеният с енергия и функционалност квартет на Ромео, Жулиета, Отец Лоренцо (Асен Наков) и Дойката (Даниела Иванова), където се оплитат решения и съдби, както и финалът: убедителен режисьорски и танцувално, с релефния си пластичен изказ. И четиримата (макар да си представях един физически по-различен Ромео), бяха артистични, технични и добре обединиха танц, пантомима и музика. Все пак ще споделя, че Виктория Петрова ме плени с непосредствена емоционалност, изразителност и финеса на героинята си. Като фигура, и в танц Васил Дипчиков не постигна ярката същност на Меркуцио, въплътена в забележителна музика, а Тибалд на Ервин Есен си остана безинтересен в големия родов конфликт в боя с Меркуцио. Запомняща се е Ангелина Гаврилова (майката на Жулиета), с властно присъствие и синтеза на танц и актьорска игра.

Функционален е декорът на Иван Токаджиев, подсказващ с няколко елемента, но красноречиво, мястото на действието, и много ефирни, балетни, с намек за епохата, с оригинални кройки и находки са костюмите на Николина Костова-Богданова.

Стартът на юбилейния сезон е чудесен, постановката на „Ромео и Жулиета“ отново доказа значимостта и ценността на балет „Арабеск“. Предстои вълнуващ сезон, в който ще има спектакли и на хореографа Мила Искренова, и на чуждестранни, и на млади творци от трупата, и почит към Маргарита Арнаудова, и национално турне. Бих пожелала по-дълбока връзка с българското музикално творчество и съвременни наши композитори. И нека 50-годишният балет „Арабеск“ да продължава славния си път и да „пише“ все така талантливо, модерно и амбициозно историята си. Неотменна част от всеобщата българска културна история.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg