Софийска филхармония МЕГАБОРД

Датски филм с нови подробности за заподозрения за смъртта на Георги Марков

„Убийството с чадъра“ разказва за хамелеонския характер на Франческо Гулино, агент Пикадили

Гулино (на снимката) е вербуван от Държавна сигурност през 1970 г., 8 години преди убийството на Георги Марков. Снимка: Улрик Скоте - Датски филм с нови подробности за заподозрения за смъртта на Георги Марков

Гулино (на снимката) е вербуван от Държавна сигурност през 1970 г., 8 години преди убийството на Георги Марков. Снимка: Улрик Скоте

Нови подробности около смъртта на Георги Марков, едно от най-дръзките убийства през Студената война, са разказани в датски документален филм. „Убийството с чадъра“ е бил излъчен по телевизията миналата седмица и разказва за мистериозното нападение с чадър на моста „Ватерло“ в Лондон през 1978 г. Четири дни по-късно Марков умира в болницата.

Фокусът на режисьора Улрик Скоте е върху Франческо Гулино, познат като „агент Пикадили“, пише „Гардиън“. Гулино е основният заподозрян за убийството на Марков, но никога не е арестуван. Умира като свободен човек през 2021 г.

Гулино е роден в италианския град Бра през 1945 г., в ранна възраст остава сирак. Описван е като манипулативен хамелеон. Вербуван е от българската Държавна сигурност през 1970 г., малко след като е задържан за контрабанда на коли втора ръка в България, с обичайната дилема: затвор или международна шпионска дейност.

„Той е бил майстор на инфилтрацията, можел е да се впише във всякаква обстановка и да се превърне във всеки един човек – разказва режисьорът, който изследва личността на Гулино от 30 години. – Хората около него умират, но той е като сянка, просто продължава напред.“

У нас са му издадени няколко фалшиви паспорта. Досието му в архивите на ДС съдържа детайлна информация за подготовката и мисиите му, но страниците от периода с убийството на Марков липсват. Тъкмо изчезването на тази информация води до задънена улица в разследването и властите не успяват да докажат, че тъкмо Гулино е човекът с чадъра. Има обаче косвени доказателства: един от фалшивите му паспорти показва, че той е бил в Лондон няколко седмици преди смъртта на Марков. Преди това е имал престой в България за „специално обучение“, а бележка в досието му показва, че се е срещнал с директора на ДС за вечеря, изключителна рядкост за чуждестранен агент, отбелязва „Гардиън“.

След това следите му се губят и агент Пикадили се оказва в Рим, където „установява зрителен контакт“ с български агент на площад „Свети Петър“ и по дадения сигнал служителят на ДС разбира, че мисията на Гулино е имала успешен край.

Марков, по това време на работа в „BBC World Service“ в Лондон, се разболява вечерта, няколко часа след като е нападнат с чадъра на моста. Британските власти първоначално не са склонни да вярват на твърдението му, че е отровен, но след неговата смърт скептицизмът изчезва, тъй като в крака на писателя дисидент е открита миниатюрна сачма с рицин.

Разследването на „Скотланд Ярд“ не води до арест. Британската полиция очертава Гулино като основен заподозрян едва през 1993 г., след като получава нова информация от България. Разпитан е от „Скотланд Ярд“ и от полицията в Дания, където той се установява. Но без резултат.

Горе-долу в този период Скоте се запознава с историята на Пикадили през Джанфранко Инверници, негов познат и филмов режисьор, решен да документира историята. Филмът така и не се осъществява и Скоте забравя за случая. Това се променя през 2018 г., след отравянето на Сергей Скрипал. Режисьорът опитва да се свърже отново с Инверници, но разбира, че той е починал през 2005 г.

„Оказва се, че Инверници е участвал в документален филм за убийството на Марков и там е говорил за Гулино – разказва Скоте, който се е срещнал със семейството на познайника си. – Режисьорите са обещали да не разкриват самоличността му, но не са го скрили достатъчно добре. Когато Гулино разбира, побеснява. Малко по-късно двамата се срещат за вечеря и ден след това Инверници умира.“

Вдовицата на Инверници дава на режисьора на „Убийството с чадъра“ няколко кутии с материали за Гулино, които разкриват, че агент Пикадили е дълбоко болен човек. Намерени са стотици фотографии на голи жени, някои от тях заснети в порнографски пози – част от измама на Гулино, че работи за модна агенция. В аудиозаписи Гулино говори за възхищението си от фашизма, а сред личните му вещи са две копия на „Моята борба“ и календар с лика на Мусолини.

„Има толкова много лична информация, която Гулино е криел дори от българските си работодатели. Човекът е бил първокласен лъжец“, коментира Кристофър Неринг, преподавател от медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и специалист по въпросите на международния шпионаж и тайните служби.

Някои от момичетата Гулино карал да позират в нацистка униформа или със знамето със свастика. Голяма част от тях били проститутки, тъй като той през целия си живот търсил компанията им, вероятно повлиян от бордея на леля си, на който става свидетел след смъртта на родителите си, пише Неринг в „Дойче Веле“.

В документалния филм на Скоте за пръв път се повдига въпроса дали Гулино не е участвал и в друго убийство, този път на проститутка. Момичето умира навръх Нова година през 1989 г., нейни снимки са открити у Гулино. При разпита му от полицията той представя правдоподобно алиби, но едва по-късно става ясно, че е изфабрикувано и посочените лица не могат да потвърдят местонахождението му в нощта на убийството.

Гулино в апартамента си в Австрия. Снимка: Улрик Скоте

Мистерия е защо този човек не е бил задържан, казва режисьорът на филма пред „Гардиън“:

„Имали са достатъчно доказателства, че е бил шпионин. Това е най-големият шпионски случай в историята ни досега, но Гулино е оставен необезпокояван“.

Скоте намира и преписка от разпита на заподозрения от 1993 г. и предполага, че Гулино може би е откупвал свободата си срещу информация по други големи случаи. Тепърва обаче предстои да доказва тази своя теория.

Самият режисьор успява да се срещне с Гулино в „малкия му мръсен апартамент“ в Австрия, където доживява последните си дни. Заподозреният обаче отрича всякаква връзка с убийството на Марков. Агент Пикадили умира малко по-късно през същата година. Тялото му е намерено седмица след неговата смърт, кремиран е и погребан анонимно. Непосредствено преди смъртта си той отново се обадил на екипа на датската телевизия, казва режисьорът. Но от другия край на линията се чувало само тихо хриптене.

„Въпреки че така и не застава пред съда, той е наказан достатъчно да бъде най-самотният човек на света“, казва Скоте.

Документи Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век 2 март – 4 юни 2023

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах