Даваме милиони за БГ Лувър, ще хартисат ли и за тоалетна хартия в него?

Преди няколко години реших да заведа моя гостенка в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Билетчето струва само 4 лв., а вътре все още мирише на соц и на Людмила Живкова…

Единствените посетители сме ние. Във всяка зала дреме по един пазач в пенсионна възраст, който се събужда, за да реши някоя кръстословица. Подът скърца оглушително, силен шум издава и неоновото осветление – имаш чувството, че всеки момент ще гръмне, а с него и целият музей.

Вградените улуци на сградата отдавна са изгнили и водата от дъждовете се разлива директно по стените в галерията. По пода в залите на третия етаж са разпръснати поцинковани кофи и пластмасови легени, тъй като от покрива тече екзотичен водопад…

Нищо ново. Свикнал съм. Дори с учудване установявам, че вече съм спрял да се възмущавам от родната действителност.

Изненадата, която преля чашата обаче, “мениджърите” на музея бяха оставили за финала. След като за пореден път си стигнал до извода, че единственото ценно нещо в този музей е сградата, която е изоставена на произвола, ти се приисква да се облекчиш, преди да продължиш из мизерните столични музеи, чиито имена иначе започват с помпозното “Национален”…

На пръв поглед, тоалетната прави добро впечатление. Това е единственото ремонтирано, при това луксозно, помещение в цялата сграда. Красив облицовъчен камък, новичко, та и чак по европейски тертип, с тоалетна за инвалиди. Дотук всичко е ок. Казваш си, поне с тоалетната ще се отсрамим пред гостенката. Да, да, ама не…

Приятелката влиза в женската тоалетна и излиза след 5 сек., оглежда се и влиза в мъжката, откъдето също излиза след 5 сек. и почти на бегом се вмъква в тоалетната за инвалиди, но и там не се задържа дълго… Накрая излиза и с отчаян поглед казва: „Забравили са да сложат тоалетна хартия!”.

Тичам веднага до портиерната и моля две женици от персонала да поправят този пропуск, а те ме гледат като извънземен и ми отговарят: “Ама господине, на нас не ни отпускат средства за такива работи…”. За какви работи, питам аз. „Ами за тоалетна хартия“, ми отговаря мургава чистачка, която в същото време бърка в джоба на престилката си и вади оттам руло тоалетна хартия, увита в найлоново пликче (явно от личните й запаси) и ми го подава със сконфузен поглед.

Пак питам: “Кой и за какво не ви отпуска средства?”. Отговорът ме срина: “Ами от Министерството на културата ни отпускат средства за сапун и тоалетна хартия само за мероприятия (разбирай откриване на изложби)…“

Само няколко дни след тази трагикомична случка, тогавашният министър на културата (Веждичката) обяви, че започва ремонт на галерията и изграждането на българския Лувър за… 40 милиона лева. Онемях. Значи пари за тоалетна хартия и сапун няма, ама Лувър ще градим…!

Сега, когато това чудо БГ Лувърът е готов и най-вероятно скоро някой пак ще реже лентички, ми е много любопитно дали от тези 40 милиона ще са хартисали за тоалетна хартия? Или пак ще се налага да си носим от къщи и да ставаме за резил пред чужденците!