Давате ли 3000 лв. за кулите на Кремъл?

Ще отстъпи ли шумното русофобство пред тихата лудост на колекционерството? Този въпрос се прокрадва покрай най-новата изложба в столичния арт антиквариат „Виктория”. От днес до 3 октомври там са подредени картините на големия маринист Христо Каварналиев. Освен морските пейзажи, които са запазена територия на четката му, обаче има и доста творби, родени от взирането в кулите на Кремъл и паветата на Червения площад в Москва. Галерията ги предлага на „народни“ цени – 2000-3000 лева и малко отгоре.

С днешна дата рубинената петолъчка и манифестации с червени знамена бодат очите на някои зрители. Христо Каварналиев обаче трудно може да бъде обвинен в пропаганда. Първо, защото рисува Москва доста преди преврата от 9.9.1944. Второ, понеже умира твърде рано – на 18 май 1951-а, само на 59 години. Или пък на 57? Годината на рождението е една от многото въпросителни около този несъмнено голям живописец.

За него в специализираната литература няма почти нищо. От края на 90-те години насам негови картини редовно са предлагани на аукциони, радват се на откупки, но липсва сериозно изследване на творчеството му. Към момента никой изкуствовед не е издал монография за Каварналиев. В енциклопедията като година на раждане е отбелязана 1892 г., но съществуват податки и за 1894 г.. Затова и от „Виктория” са нарекли изложбата „120/122 години от рождението на Христо Каварналиев”.

„Манифестация”, Христо Каварналиев, маслени бои върху картон с рамери 65/50 см.

В живота му има всякакви краски, защото познава и триумфите на човешкия дух, и неговото падение. По време на Първата световна война е художник – военен кореспондент при флота. В архивите са пазят 75 негови скици от Северния флот, правени на 5 март 1917 г., има и 18 недовършени скици и 2 портрета на ген.-майор Николаев.

Приживе наричат Каварналиев „Певец на морската стихия”, но след смъртта му неговото име потъва в забрава. Пейзажите му са далеч от социалистическия реализъм, а житейски подробности като тази, че Фердинанд I и Борис III са харесвали живописта му, са меко казано неудобни.

Именно двамата монарси обаче „дават билет” на живописеца за Европа. През 1917 г. Фердинанд го препоръчва за представителна изложба на българското изкуство в Берлин. А през 1924 г. цар Борис III откупува доста картини на Каварналиев от изложбата му в Морската градина във Варна.

Две години по-късно българският художник показва свои графични произведения в самостоятелна изложба в Третяковската галерия в Москва – подобна чест е сполетявала малцина! Там останали така впечатлени от новаторството и експресионизма в тях, че откупуват абсолютно всички! В тези години Каварналиев рисува и своите впечатления от столицата на Русия. Как е изглеждала Москва през зимата на 1926-1927? Вижте я в картините на Христо Каварналиев.

Хубаво е, че галерия „Виктория” обръща внимание на този период в творчеството на художника. Още по-хубаво е, че показва и лицата на морето – през нощта, по време на буря, когато е спокойно. Сред предлаганите творби има и такива със заглавия „Бежанци”, „Самуиловата крепост в Охрид”, „Охридското езеро”, „Улица в Охрид”.

Морето хипнотизира Каварналиев през целия му живот. Картината „Бурно море” е рисувана с маслени бои върху платно с размери 48/36 см.