Дебатът за културна политика: Да махнем политиката от културата

Единодушие, че бюджетът за култура трябва да е поне 1% от БВП

Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“, разказа за срещата си с Кристо в Харвард и гениалната бизнес идея на българския художник за самофинансиране, но политикът все пак отбеляза, че не всички може да се финансират по този начин. - Дебатът за културна политика: Да махнем политиката от културата

Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“, разказа за срещата си с Кристо в Харвард и гениалната бизнес идея на българския художник за самофинансиране, но политикът все пак отбеляза, че не всички може да се финансират по този начин.

„Ако помогнем на всички театри в малките градове, това ще струва колкото километър асфалт“, заяви Ицо Хазарта на дебата за политиките в областта на културата между четирите партии – ПП, ДБ, ИТН и БСП – които преговарят за коалиция в предстоящия парламент. Обсъждането започна с час и половина закъснение. Това обаче не се отрази на активността и детайлността, с която експертите поставиха основните теми в културните аспекти на предстоящото коалиционно споразумение.

От страна на „Продължаваме промяната“ участваха: съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, досегашният зам.-министър на културата в служебния кабинет Весела Кондакова, преподавателят в катедра „Сценична реч“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, доц. Тодор Мечкарски и рапърът Христо Петров – Ицо Хазарта.

От „Демократична България“ в дебата се включиха: музикантът и новоизбран депутат Стоян Михалев, културулогът проф. Александър Кьосев, бившият депутат в 46-ото Народно събрание Бонка Василева и музикантът Васил Гюров.

От „Има такъв народ“: кандидатът за министър-председател във втория кабинет на „Има такъв народ“ Пламен Николов, оперният певец Георги Султанов, психологът Манол Манолов, Иван Ленков и новоизбраният депутат и икономист Любомир Каримански.

От БСП: досегашният депутат от БСП и журналист от в. „Дума“ Александър Симов, главният редактор на в. „Дума“ и председател на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, директорът на Архелогическия музей във Велики Преслав Александър Горчев и журналистът и директор на издателство „Захарий Стоянов“ член-кор. Иван Гранитски.

Има няколко теми, по които всички партии изразяват единодушие. Всички са съгласни, че бюджетът за култура трябва да е поне 1% от националния бюджет, че трябва да бъдат променени законите за авторското право, за киноиндустрията, за радиото и телевизията, за културните паметници. Темата за културните ваучери също е приветствана от всички политически сили.

Демократична България

„Демократична България“ представи своята „стратегическа визия за културата“, която е разделена на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Част от средносрочните мерки включват промяна на нормативната база, включително законите за меценатството, авторското право и Закона за радиото и телевизията, както и създаването на нов закон за статута на артиста. ДБ настояват да се създаде постоянно действащ фонд за подпомагане при извънредни положения, който да е едновременно за свободни артисти и културни организации. Един от основните фокуси на стратегията е дигитализацията на културата. Според експертите от ДБ две институции трябва да бъдат извадени от Министерство на културата – Национален фонд „Култура“ и НИНКН.

Една от тезите, развити от експертите на ДБ, е за „декриминализация на културата“, особено в областта на археологията. Бонка Василева намекна за колекцията на бизнесмена с 18 обвинения Васил Божков, която по думите ѝ е била законно легитимирана.

„Не искаме да създаваме бухалки“, допълни Стоян Михалев по повод идеята за декриминализацията, по думите му „духът на веждизма 12 години не може да излезе от България“, затова е нужно да има такава комисия.

ДБ предлагат увеличение на финансирането на сектор „Култура“ до 1,5% от БВП при привличане на средства от държавния бюджет, както и от частни инвеститори и меценати.

Има такъв народ

Основната обединяваща концепция на „Има такъв народ“ е за единство в сектора. Експертите от партията смятат, че един от основните проблеми в културата е кадровият и настояват за специални „културни визи“, с предимство за българи от Бесарабия, с които да се реши кадровият проблем в българската култура. Те искат още категоризация на културните институции по жанрове и региони. От партията на Слави Трифонов настояват за създаването на специализран регистър на свободните артисти, съпъстван с изготяването на списък с критерии, по които артистите ще получават държавно финансиране. Предлагат държавата да предостави някои свои имоти за културни пространства – например Военният клуб да премине под шапката на Министерство на културата.

По отношение на опазването на културното наследство една от идеите на ИТН е пререгистрация на всички колекции. Хората на Трифонов искат още Закон за старите столици, „защото не може Велики Преслав да е имал канализация в миналото, а да няма днес“. От тях излезе и предложението за създаване на независим фонд „Кино“.

Икономистът от ИТН Любомир Каримански предложи промяна в Закона за радио и телевизия, според него администрацията на двете обществени медии да бъде разпределена в единен център за споделени услуги по примера на Би Би Си, така че повече от средствата за медиите да се инвестират в съдържание. По думите му, би могло да се въведе и нов модел на финансиране, който да включва годишна такса от гражданите за потребление на медийни услуги.

БСП

Александър Симов от БСП предложи да се въведе минимална граница за показване на български културни продукти в медиите, но не чрез задължителен режим, а чрез стимули. БСП предлага да се направи промяна и на закона за сценичните изкуства и коренна промяна на методиката за финансиране. Социалистите наблегнаха на идеите за Закон за българския език, запазване на 9% ДДС върху книгите, а Боян Ангелов върна темата за изплащане на авторски права на писателите при заета книга от библиотеките. Председателят на СБП предложи да бъде направен и регистър на българските писатели.

Продължаваме промяната

„Когато експертите говорят, се губи разделението на ляво, дясно и център“, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Той започна изказването си, като припомни, че основният принцип за нулева корупция трябва да важи и в културата. Според него досега огромни средства са се изразходвали през политически културни дейци.

„Да махнем политиката от културата“, призова Петков.

Той заяви, че поддържа принципа на дотиране, но трябва да се мисли и за самостоятелно финансиране на творците. Даде пример с Кристо, с когото е говорил лично и който му е обяснил, че е измислил начин сам да финансира проектите си, което му дава творческа свобода. Кирил Петков говори и за Музея за чуждестранно изкуство, който бил „празен“, а можело тази площ да се използва за изложби на млади творци.

„Всеки от тях ще си покани петдесетина приятели да го видят и така ще има сериозна посещаемост“, обясни Петков.

Доц. Тодор Мечкарски от ПП настоява за мандатност, контрол и редовно атестиране на директорите на културните институти. Той припомни, че е наложително да бъдат възстановени и подпомогнати специализираните издания за култура. Сред останалите приоритети на формацията той обяви създаването свободни сцени за независими творци, гарантиран фонд „Работна заплата“ в сценичните изкуства, „за да може творците да не са заложници на самофинасирането“.

„Продължаваме промяната“ подкрепят идеята да се запази 9% ДДС за книгите, но да се помисли за вариант за реално намаляване на цената им, а не отстъпката да остава при издателите. От ПП настояват да се обърне внимание и на любителските и детските формации към културните институти, защото това е основният начин за формиране на публики в бъдеще.

Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, започна изказването си с репликата, че е много респектиран от програмата на „Демократична България“ и е съгласен с всичко в нея. Спомена, че му харесва идеята на ИТН за задължителен културен календар (такъв функционира от доста години, включително в момента). Рапърът обърна внимание върху проблемите на държавните симфонични оркестри, като подчерта, че в оркестъра на националното радио например заплатата на един музикант е 650 лв.

Петров подкрепи и идеята на БСП за стимулиране на медиите за излъчване на български културни продукти. Завърши с предложение да бъде измислен специален подход за театрите в малките градове, които са единствената възможност човек от това населено място да има досег до култура.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах