Дебати и в Германия около преводите на Аманда Горман

Екип от три преводачки е съставило издателство „Хофман унд Кампе“ за немския вариант на поемата „The Hill We Climb“ от Аманда Горман, поетесата от инаугурацията на американския президент Джо Байдън. Творбата ще излезе в Германия в двуезично издание на 30 март.

Върху немския превод работят чернокожата политоложка и журналистка Хадиджа Харуна-Олкер, немско-турската публицистка и феминистка Кубра Гюмюшай и Уда Щретлинг – единствената професионална преводачка в триото, работила по текстове на автори като Емили Дикинсън и Олдъс Хъксли.

„[Аманда Горман] е активистка, която се изправя срещу расизма, която се бори за разнообразие в обществото – казва издателят Тим Юнг в интервю пред „Дер Шпигел“ от 6 март. – Това породи идеята от издателството да предприемем необичаен подход и да възложим на трима души с различна експертиза и опит да работят по превода като екип.“

Юнг обяснява избора на преводачите така:

„Госпожа Харуна-Олкер се занимава активно с изследвания на миграцията и расизма. Тя има опит, какъвто белите германци нямат. А госпожа Гюмюшай е доказан експерт по въпроса за силата на езика и как той определя нашето мислене. (Кубра Гюмюшай е автор на книгата „Sprache und Sein“ (Език и битие) – бел. ред.) Госпожа Щретлинг е надарен литературен преводач“.

Решението за съставянето на този екип, подчертава Юнг, е взето отдавна и няма общо със скандала около нидерландския превод на Горман, от който писателката Марийке Лукас Райнефелд се оттегли след критиките срещу издателството ѝ, че не е избрало чернокож преводач.

Вижте още: КАТАЛУНСКИ ПРЕВОДАЧ ОТСТРАНЕН ОТ ПРЕВОД, ЗАЩОТО НЕ Е „МЛАДА ЧЕРНОКОЖА ЖЕНА“

Отказът на Райнефелд и подходът на издателство „Хофман унд Кампе“ станаха повод за дебати и в немските медии относно това как трябва да се подбират преводачите на чуждестранни произведения. Писателят Йо Лендле, издател в „Карл Ханзер“, коментира пред „Ди Цайт“, че разбира избора на „Хофман унд Кампе“. Превръщането на въпросите на идентичността в задължителни условия би било погрешно разбиране на изкуството, предупреждава обаче Лендле.

Йорг Зундермайер от издателство „Фербрехер“ оценява подхода като „експеримент и във всеки случай не грешен. Трябва да се наблюдава какво може да се научи от него“.

Колумнистът на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Тобиас Рютер пък е по-скоро скептичен:

„Издателството е направило преди превода на текста един друг превод – превод на, ако щете, житейския опит. Текстът, който излиза накрая, обаче не става по-автентичен заради това. Той не може. Преводът никога не е идентичен с оригинала“.

„Ако чернокожите превеждат само чернокожи, белите само бели, жените само жени, в крайна сметка нищо не може да бъде преведено; нямаше да има повече литература – коментира пред „Зюддойче Цайтунг“ Бернхард Робен, преводач на автори като Салман Рушди и Иън Макюън. – Къде теглим чертата? Като бял мъж мога да превеждам само книгите на бели мъже ли?“

Самата Харуна-Олкер в статия за „Дер Фрайтаг“ призовава:

„Вместо да питаме дали работните места вече ще се разпределят спрямо цвета на кожата, или дали на белите им е позволено да превеждат чернокожи, нека се замислим в дълбочина за ролята на житейския опит, за начина, по който използваме словото и за разбирането на потомците на онези, които някога са били поробени и колонизирани“.

Освен двуезичното издание „The Hill We Climb – Den Hügelhinauf“ с едноименната поема, издателството работи със същия екип и върху стихосбирката „The Hill We Climb und andere Gedichte“ („The Hill We Climb“ и други стихотворения), която се очаква през септември.