Вяра СТОЯНОВА
22.07.2025
Непозната в България българска певица ще дебютира на сцената пред „Александър Невски“ тази седмица. Александра-Йоана Александрова е родена в София през 1992 г., но за първи път предстои да се срещне лице в лице с публиката у нас – в „Клетниците“ на Софийската опера и балет. Младата певица е била одобрена за две от ролите в мюзикъла, но в крайна сметка зрителите ще я видят като Козет, малката осиновена дъщеря на Жан Валжан, символ на надеждата в един покварен свят и лицето от постера на продукцията по цял свят – Козет е изобразена на международните плакати на „Клетниците“.
Мюзикълът на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг e най-дълго играната продукция в жанра с 6680 изпълнения на „Бродуей“ в Ню Йорк и над 15 хил. на „Уест Енд“ в Лондон. Пред „Александър Невски“ „Клетниците“ ще се играе девет пъти по договор с продуцента Камерън Макинтош в постановка на Софийската опера. Заглавието бе представено премиерно през 2019 година, но сега за пръв път ще бъде представено на открито у нас.
За Александра-Йоана Александрова това всъщност е двоен дебют – първа среща с българската публика и първа роля в „Клетниците“. Певицата ще се появи на родна сцена с богат опит в жанра – тя е ангажирана като премиер солистка в мюзикъл отдела на Държавния театър в Линц и миналата година става носител на наградата Deutscher Musical Theater Preis (определяна за немската награда „Тони“) за главна роля в мюзикъл, разказа тя пред „Площад Славейков“.
Музикалният ген Александра-Йоана несъмнено наследява от родителите си – премиер балетиста на Софийската опера Александър Александров и солистката на Софийската опера Елена Александрова. Още когато тя е невръстно дете, семейството се премества в Германия и образованието ú минава в Дания и по-късно във Виена, където днес живее. Учи театър и кино, актьорско майсторство, мюзикъл и музикален театър…
Инвестицията в образованието ù се връща многократно – досега е пяла в Ню Йорк, Копенхаген, била е на сцена в Швейцария, Австрия и Германия. Лятото ù вече е запълнено с ангажименти – веднага след като играе в пет от общо деветте представления на „Клетниците“ в София, Александрова ще изнесе майсторски клас по мюзикъл в Широка лъка от 4 до 8 август. След това се връща обратно в Линц, където ще репетира за ролята на Фиона в мюзикъла „Шрек“, а ден след премиерното представление на 4 септември започва подготовката за оперетата „Виенска кръв“ – отново на сцената в Линц. През 2026 г. ще бъде драматуржка на мюзикъл. Същевременно се развива и като вокален педагог.
„България не ме познава, защото никога не съм живяла тук – обяснява певицата. – А аз правя голяма кариера извън България. На практика няма да имам лято, но аз се радвам. Живея за това изкуство и това е водата и хляба, от които се нуждая.“
Харесва идеята, че сама е положила основите на успеха си:
„Това, което имам от родителите си, е действително само музикалният ген, талантът. Те нямат нищо общо с моята кариера. Аз съм в съвсем друг бранш, никой не ги е познавал в тази сфера. Всичко, което съм постигнала, съм постигнала с таланта си, с много умения, много труд и много кастинги. Нито една роля не ми е била дадена или подарена заради контакти и връзки“.
Илюстрация на Козет за първото издание на романа „Клетниците“ от Виктор Юго става емблемата на постера на мюзикъла по цял свят.
Въпреки че за първи път ще излезе на родна сцена, певицата все пак има известни наблюдения върху българската публика – успява да посети „Рилският пустинник“ на Софийската опера, който се игра пред „Александър Невски“ допреди дни, и освен това е била на много от спектаклите на родителите си. Затова казва, че родната публика е по-критична и взискателно следи действието на сцената.
„Аз много обичам да наблюдавам, когато съм сама в публиката и виждам как хората реагират, коментират веднага – споделя тя. – В немскоговорящите страни и в скандинавските, където съм работила, не е точно така. Там се оставят два часа и половина просто да слушат. Може след това да коментират, но това не се случва по време на спектакъла. А тук осъзнавам, че някак си хората са по-будни, по-вътре в нещата, имат мнение за всичко. Това на практика е чудесно, защото публиката живее със спектакъла и не е пасивна. На мен това ми харесва.“
Темпераментът, прямотата на българите и легендарната ни оперна школа са основна отличителна черта на народа ни и според чуждестранните ú колеги.
„Когато разберат, че съм от България, на първо място колегите ми винаги казват, че българките са много красиви жени и че на Балканския полуостров въобще сме много елегантни – разказва Александрова. – Разбира се, изтъкват емоционалността, че сме много темпераментни и каквото чувстваме – изразяваме. Докато в другите страни, в които съм работила, хората са по-потушени и прикрити, не казват директно какво смятат. Аз съм много директна и това го свързват с произхода ми. Но и също така се говори за нашите големи, красиви гласове и певчески талант. Това също го чувам често като комплимент.“
Въпреки че за българската публика той ще бъде откритие, талантът на Александрова се цени високо в академичните среди у нас. Като единствената българка, завършила държавно образование с диплома по мюзикъл, тя получава покана да основе паралелка по мюзикъл в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ преди години.
„В България не може да се учи чист мюзикъл, има поп и джаз, актьорско майсторство и оперно пеене, но няма мюзикъл. А започнаха наистина да се продуцират много мюзикъли и публиката, а и самите актьори осъзнават, че може би е време да се научат как точно се прави. За да се научи човек как се прави, трябва да се доведат хора от чужбина“, казва певицата.
Идеята несъмнено ú се струва привлекателна, но все още не е готова да загърби собствената си кариера на сцена, за да се отдаде на преподаването. Веднага би се съгласила на по-краткосрочни ангажименти като майсторски класове, но перспективата ù за завръщане в България за пълноценен живот е по-скоро в далечното бъдеще.
„Бих идвала по-често, за да прекарвам повече време тук и да направя първите стъпки за развитието на образованието по мюзикъл в България. А съвсем за завръщане? Може би да, но може би още не. Мисля, че първо трябва да събера още държави, в които да изляза на сцена. Но действително усещам, че имам нуждата да се завръщам по-често и да работя в България, не само да идвам за ваканции.“
Затова е благодарна, когато е избрана в състава на „Клетниците“ – един от мюзикълите, към които се стреми в кариерата си. Всъщност продуцентската компания на Макинтош я одобрява и за ролята на Епонин, но от Софийската опера преценяват, че Козет ú пасва повече.
„За мен Козет е точно като нашия български празник Вяра, Надежда и Любов. В този драматичен спектакъл, емоционален, трагичен, тя е светлината, надеждата, любовта, това, което повдига духа на хората, след като са прекарали няколко минути в тъга. Тя е белият цвят, когато всичко друго е червено, синьо, кърваво, черно. Разбира се, носи и размисли, но винаги гледа на живота от положителната страна. Това ме вдъхновява у нея, защото нашият живот не е лесен и става все по-труден. Има много неща в този свят, за които трябва да се запитаме кое е правилно и грешно и тя ме развълнува, защото винаги търси най-доброто във всеки и във всичко.“
А какви планове чертае за себе си в бъдеще? Александрова се надява да покори още няколко роли, като начело на списъка с цели поставя Есмералда от „Парижката Света Богородица“ и Кристин във „Фантомът на операта“. Когато ú остане време от сценични ангажименти, тя работи и като модел и тази дейност всъщност много подпомага кариерата ú, вярва тя.
„В един мюзикъл ролите не се дават толкова на база кой перфектно е изпял или изиграл ролята, а много често на типаж. Разбира се, случвало се е да има роли, които съм искала да играя, персонажи, които е трябвало да са по-грозновати или по-дебели, да кажем, или с друга външност. Тогава знам, че просто няма да ми дадат ролята, защото аз не съм типажът. Явявам се на кастинги само на роли, за които знам, че пасвам. Стига се до големи детайли, външността е важна, но никога не се гледа само това. Играта ми и гласът ми винаги са оценявани на първо място.“
Освен това отношението в модната индустрия често е пренебрежително до грубост.
„Била съм на кастинг за модел за модни ревюта на дизайнери. Няма да забравя никога един момент, когато бях на 19 или 20 и се явих да пробвам дрехите на една дизайнерка за модно ревю. Още с излизането ми, дизайнерката се развика защо са ú изпратили тъмнокосо момиче. Изобщо не ме забеляза, че съм човек, не ми каза „добър ден“, гледаше ме само като парче месо. Прибрах се вкъщи, плаках и си казах, че аз съм много повече от това. Аз мога да танцувам, да пея и да играя, аз не съм само външността си и не искам някой да се държи така с мен, само защото имам тъмна коса.“
В родната си София Йоана-Александра Александрова ще пее в образа на Козет общо пет пъти – на 24, 26, 29 и 31 юли и на 2 август. Билети на по-добри места за някои от датите все още се намират онлайн на цени от 80 до 150 лева.
