Дедпул се подиграва със себе си

Две детски заглавия, едното от тях родно, другото – компютърна анимация, и две по-скоро „само за възрастни“ – европейска арт драма с много сериозни качества и супергеройска комедия с много забавни качества, са напълно достатъчни, за да запушат устите на всички, които се оплакват, че по кината нямало какво да се гледа. Има и хубави филми.

Дедпул 2

Несъмнено зрителите, парите и силата тази седмица ще са с „Дедпул 2“ (а следващата по-вероятно със „Соло: История от света на Междузвездни войни“, но и тогава Дедпул няма да остане с празни ръце).

„Дедпул 2“ започва със завистлив коментар на супергероя (Райън Рейнолдс) за неговия конкурент сред супергеройските филми за възрастни, върколака Логан, с когото бяха във вражда през 2009-а (внимание, следва спойлер!), но в последния си филм се изхитри да умре. Тук се извинявам на всички, които още не са гледали „Логан“, че издадох края му, но първо: мина една година от премиерата му, и второ: не бях аз, а Дедпул. За компенсация ще ви издам (внимание, следва втори спойлер!), че сега пък Дедпул умира – даже няколко пъти.

Историята продължава оттам, където свърши първата – поръчковият убиец Дедпул – със съхранен морал, но готов в името на доброто да се бие (и говори) мръсно и да живее щастливо с приятелката си (Морена Бакарин). Но се случват неприятности, възпълен Х-тийнейджър (мутант) предизвиква сериозни проблеми, появява се един мрачен полутерминатор от бъдещето на име Кейбъл (Джош Бролин) и разни други още по-недобронамерени CGI създания.

Само Дедпул е способен да оправи зараждащата се бъркотия и ще го направи по неговия си начин – с убийства, попкултурни препратки, кръв, шеги (със слепите), откъснати глави, кинокритика (към супергеройския жанр), отсечени крайници, майтапи (с индийците), смърт и много неприличен език, но само една неприлична гледка (от която обаче дори закоравял ветеран като Кейбъл се потриса).

Да се гледа „Дедпул 2“ е истинско удоволствие, шегите и екшънсцените се сипят с такава скорост, че на третата вече си забравил първата, но и той си има своите (често политически) критици. Най-големият от тях – или поне най-саркастичният – е самият Дедпул. Детето на „Марвел“ и Райън Рейнолдс, наемният килър, облечен като сексиграчка и с призвание за стендъп комик, се подиграва с много неща (твърде остро, според някои, твърде меко, според други) но най-често с филма за себе си. Всъщност, това неговата суперсила.

Това се оказа печеливша стратегия първия път (при производствени разходи $58 млн., „Дедпул“ донесе приходи $783 млн.). В „Дедпул 2“ почти всичко е както в „Дедпул“, само че в по-големи количества. Освен романтиката и емоцията, което не са по-големи. Може би защото вече не ни е за първи път. Но има и някои много приятни изненади – например кратко, но силно наелектризиращо участие на един суперизвестен актьор.

Не бързайте да излизате от киносалона преди да са изтекли финалните надписи – ще видите няколко интересни сцени. И нито една, в която Дедпул с помощта на машината на времето на Кейбъл се връща в 1889 г., за да удуши едно бебе на име Адолф. Сцената е отпаднала, защото на тестовите прожекции зрителите не харесали идеята.

За тялото и душата

Унгарският филм „За тялото и душата” е деликатна любовна история, изпълнена с красота, болка и смърт. В суровата и кървава обстановка на една кланица, сред сцени, които могат да накарат и най-големия любител на телешкото месо да се замисли за вегетарианска диета, две изгубени души се срещат в образите на елен и кошута – в сънищата си. Контрастите между красивия сън и жестоката реалност са брутални.

„За тялото и душата” получи оскарова номинация в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.

Кенет Туран, „Лос Анджелис Таймс“:

„Подобно на най-хубавите сънища, познати, но магически различни, „За тялото и душата“ ловко смесва разпознаваеми филмови тропи с удивителни идеи, които са в много голяма степен на автора на филма“.

Патрик Гембъл „Синевю“:

„Голямата крехкост на Мария и ужасната ѝ нужда от внимание са показани в „За тялото и душата“ с добре премерена, почти клинична прецизност, която пречи на филма да постигне емоционалната си цел“.

Случаят Кюри

„Случаят Кюри“ е българското заглавия тази седмица – трето за месеца и 13-о от началото на годината (заедно с копродукциите).

Тони е ученолюбив, запален по науката и мечтае един ден да стане велик учен, но засега е само на 8 години и ще се яви на Националния фестивал на науката със свой експеримент. Неговата съседка Рая, също на 8 години, учи в балетното училище и по-скоро е палава и пакостлива. Тя отвлича Мария Кюри, за да принуди Тони да свърши нещо, което той не иска. А Мария Кюри е мишка – не някакво обикновена сива мишка, а бяла и опитна.

Благой Иванов, „Денят започва с култура“:

„Отнасям се малко снизходително към художествените качества на „Случаят Кюри“, но децата са много симпатични, концепцията на филма е чудесна и го подкрепям. Тази идея има място за развитие в бъдеще“.

Чаровният принц

От момента, в който проговаря, принц Чаровни от „Чаровния принц“ е благословен с безкрайно очарование. Но всяко нещо си има цена! И в този случай дарът върви заедно с тежко проклятие – ако не намери истинска любов до двадесет и първия си рожден ден, Чаровният принц ще стане причина цялата любов на света да изчезне…

Въпреки рекламната фраза „от създателите на Шрек“, „Чаровният принц“ не е онзи Чаровен принц, който помнят почитателите на дебелото, зелено страшилище със златно сърце. Под „създателите“ тук се разбира един от продуцентите на „Шрек“ и „Шрек 2“, създал впоследствие собствено среднобюджетно студио, съвсем различно от онова, в което с много пари е правен Шрек. Но все пак има нещо общо – донякъде визуално, също и в шрековския обичай да се появяват заедно герои от различни приказки – в случая Пепеляшка, Снежанка и Спящата красавица – как да избереш една?!

Борис Иванов, „Филм.ру“:

„Голямата разлика между „Шрек“ и „Чаровния принц“ е, че вторият не е интересен за възрастни. Филмът очевидно е най-подходящ за деца на възраст, в която още не се интересуват от сърдечните трепети. Защо в него непрекъснато се говори и пее за любов, остава загадка“.