Дейвид Боуи. Човекът, който обичаше книгите

За човек, който едва завършва гимназия, Дейвид Боуи е забележително начетен. Певецът, който почина на 10 януари, приживе казваше, че когато си почива – чете. Описва добрата седмица като такава, в която е прочел „три или четири книги“.

Боуи е известен с любовта си към книгите и към първите издания, разказва културният редактор на „Дейли Телеграф“ Мартин Клинтън. Признателен е най-вече на родителите си за любовта към литературата. Една от повратните точки в живота му е прочитането на Алън Гинзбърг и Джак Керуак; казва, че когато е бил на 15 „По пътя“ за него е била епифания, прозрение

Когато отива в Мексико за снимките на „Човекът, който падна на Земята“ през 1976 г., Боуи взема със себе си 400 книги. През 1997 г. казва в интервю:

„Бях дяволски уплашен да ги оставя в Ню Йорк, защото се мотаех с разни тарикати. Не ми се искаше да опипват книгите ми.“

Това поставя модела за пътуващата библиотека по време на турне.

„Имам едни скринове – пътуваща библиотека – коментира тогава Боуи, – приличат на сандъците, в които се прибират усилвателите… В този период имах изключително добра колекция от книги.“

По време на кариерата си Боуи говори често за любимите си книги и писатели – всичко от Алън Гинзбърг и Уилям Бъроуз до Стивън Кинг („Обичам Стивън Кинг, умирах си от страх!“). Има интерес и към британски автори – Мартин Еймис („забавен“), Питър Акройд („има много мистицизъм в неговите работи. Чел съм всичко, което е написал“), Джулиан Барнс („наистина го харесвам ужасно, това е друг свят“), но казва, че е имал проблеми например с Томас Харди.

Вкусът на Боуи е еклектичен, но впечатляващ. Той е фен също на „Сговор на глупци“ на Джон Кенеди Тул и на Спайк Милиган, който не е излизал на български език. Благодарение на изложба в Торонто, посветена на музиканта, имаме списък със стоте любими книги на Боуи.

Когато проверихме колко от тях са излизали и у нас, се оказа, че броят е съкрушително малък – едва петнайсет. Предлагаме ви списък на онези заглавия, с които разполагаме и на български. Пълният списък с оригинални заглавия можете да видите в „Дейли Телеграф“ тук.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“, Джуно Диас, 2007

„Крадлата“, Сара Уотърс, 2002

„Човешка трагедия: Руската революция 1891-1924“, Орландо Фиджис, 1997

„Пари“, Мартин Еймис, 1984

„Бял шум“, Дон ДеЛило, 1984

„Папагалът на Флобер“, Джулиан Барнс, 1984

„Сговор на глупци“, Джон Кенеди Тул, 1980

„Майсторът и Маргарита“, Михаил Булгаков, 1967

„Хладнокръвно“, Труман Капоти, 1965

„Портокал с часовников механизъм“, Антъни Бърджес, 1962

„Гепардът“, Джузепе ди Лампедуза, 1958

„По пътя“, Джак Керуак, 1957

„Път към висшето общество“, Джон Брейн, 1957

„1984“, Джордж Оруел, 1949

„Лолита“, Владимир Набоков, 1955