Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Дейвид Боуи. Човекът, който обичаше книгите

Само 15 от 100-те любими литературни произведения на певеца са излизали на български

Когато отива в Мексико за снимките на „Човекът, който падна на Земята“, Дейвид Боуи взема със себе си 400 книги.  - Дейвид Боуи. Човекът, който обичаше книгите

Когато отива в Мексико за снимките на „Човекът, който падна на Земята“, Дейвид Боуи взема със себе си 400 книги.

За човек, който едва завършва гимназия, Дейвид Боуи е забележително начетен. Певецът, който почина на 10 януари, приживе казваше, че когато си почива – чете. Описва добрата седмица като такава, в която е прочел „три или четири книги“.

Боуи е известен с любовта си към книгите и към първите издания, разказва културният редактор на „Дейли Телеграф“ Мартин Клинтън. Признателен е най-вече на родителите си за любовта към литературата. Една от повратните точки в живота му е прочитането на Алън Гинзбърг и Джак Керуак; казва, че когато е бил на 15 „По пътя“ за него е била епифания, прозрение

Когато отива в Мексико за снимките на „Човекът, който падна на Земята“ през 1976 г., Боуи взема със себе си 400 книги. През 1997 г. казва в интервю:

„Бях дяволски уплашен да ги оставя в Ню Йорк, защото се мотаех с разни тарикати. Не ми се искаше да опипват книгите ми.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Това поставя модела за пътуващата библиотека по време на турне.

„Имам едни скринове – пътуваща библиотека – коментира тогава Боуи, – приличат на сандъците, в които се прибират усилвателите… В този период имах изключително добра колекция от книги.“

По време на кариерата си Боуи говори често за любимите си книги и писатели – всичко от Алън Гинзбърг и Уилям Бъроуз до Стивън Кинг („Обичам Стивън Кинг, умирах си от страх!“). Има интерес и към британски автори – Мартин Еймис („забавен“), Питър Акройд („има много мистицизъм в неговите работи. Чел съм всичко, което е написал“), Джулиан Барнс („наистина го харесвам ужасно, това е друг свят“), но казва, че е имал проблеми например с Томас Харди.

Вкусът на Боуи е еклектичен, но впечатляващ. Той е фен също на „Сговор на глупци“ на Джон Кенеди Тул и на Спайк Милиган, който не е излизал на български език. Благодарение на изложба в Торонто, посветена на музиканта, имаме списък със стоте любими книги на Боуи.

Когато проверихме колко от тях са излизали и у нас, се оказа, че броят е съкрушително малък – едва петнайсет. Предлагаме ви списък на онези заглавия, с които разполагаме и на български. Пълният списък с оригинални заглавия можете да видите в „Дейли Телеграф“ тук.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“, Джуно Диас, 2007

„Крадлата“, Сара Уотърс, 2002

„Човешка трагедия: Руската революция 1891-1924“, Орландо Фиджис, 1997

„Пари“, Мартин Еймис, 1984

„Бял шум“, Дон ДеЛило, 1984

„Папагалът на Флобер“, Джулиан Барнс, 1984

„Сговор на глупци“, Джон Кенеди Тул, 1980

„Майсторът и Маргарита“, Михаил Булгаков, 1967

„Хладнокръвно“, Труман Капоти, 1965

„Портокал с часовников механизъм“, Антъни Бърджес, 1962

„Гепардът“, Джузепе ди Лампедуза, 1958

„По пътя“, Джак Керуак, 1957

„Път към висшето общество“, Джон Брейн, 1957

„1984“, Джордж Оруел, 1949

„Лолита“, Владимир Набоков, 1955

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах