Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Дейвид Гилмор: Нищо не може да ме накара да работя с Роджър Уотърс отново

В интервю за „Гардиън“ музикантът от „Пинк Флойд“ разказва, че в Москва му предложили да лети в Космоса, но отказал, щом видял ракетите им в музей

„Искам да продължа напред. Веднага щом свърши турнето, се връщам на работа в студиото, за да записвам още музика“, споделя 78-годишният Дейвид Гилмор. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Дейвид Гилмор: Нищо не може да ме накара да работя с Роджър Уотърс отново

„Искам да продължа напред. Веднага щом свърши турнето, се връщам на работа в студиото, за да записвам още музика“, споделя 78-годишният Дейвид Гилмор. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дейвид Гилмор изключва възможността отново да излезе на една сцена с колегата си от „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс. Това заяви самият той в интервю за „Гардиън“, проведено при нестандартен формат с въпроси, зададени от читатели. Повод за разговора с Гилмор е новият му албум „Luck and Strange“, който ще бъде представен с шест концерта в „Ройъл Албърт Хол“ в Лондон и по-късно с няколко прояви в Лос Анджелис и Ню Йорк.

Една от засегнатите теми в интервюто, разбира се, е разривът между Гилмор и Уотърс, който дори даде своето отражение при продажбата на музикалния каталог на „Пинк Флойд“. По-рано през седмицата „Сони“ купи правата върху всички песни на групата за 400 млн. долара – със 100 милиона по-малко от първоначално обявената сума. Една от причините за отстъпката са острите политически позиции на Уотърс, който защитава Русия и президента Путин, не подкрепя Израел и смята, че настоящият президент на САЩ Джо Байдън е военнопрестъпник.

Вижте още: „ПИНК ФЛОЙД“ ПРОДАДЕ МУЗИКАТА СИ ПО-ЕВТИНО ЗАРАДИ РУСОФИЛИЯТА НА РОДЖЪР УОТЪРС

„Категорично не бих излязъл повече на една сцена с Роджър Уотърс – казва Гилмор. – Гледам да стоя настрана от хора, които активно подкрепят геноцидни и автократски диктатори като Путин и Мадуро [президента на Венецуела]. Нищо не може да ме накара да споделя сцената с някого, който си мисли, че подобно отношение към жените и ЛГБТ хората е нормално.“

Много би се радвал обаче отново да свири с покойния пианист на „Пинк Флойд“ Ричард Райт, „един от най-добрите и музикално надарени хора, които някога съм познавал“.

Темите в интервюто варират и покриват широк спектър от любопитни въпроси, включително дали Гилмор някога би искал да лети в Космоса. Такова предложение, оказва се, вече му е било отправяно, но не уточнява кога точно се е случило.

„Забавното е, че вече съм получавал покана да пътувам в Космоса. Свирихме в Москва – в годините, в които това не беше срамно – и ме попитаха дали искам да отида в Космоса. Но вече бях виждал техните ракети и капсули в космически музей в Москва и почти напълних гащите. „Не, благодаря“, отговорих. Те бяха раздрънкани, свързани само с гайки и болтове.“

Друг читател пък се интересува от оценката на Гилмор за състоянието на музиката в момента и прави ли индустрията достатъчно, за да подкрепя прохождащите музиканти.

„Мисля, че в момента е много трудно в музикалната индустрия, печалбите от нея не оправдават труда на хората, които създават музика. Богатите и овластените са източили по-голямата част от парите. Аз бях късметлия да бъда част от златните години, когато имаше много по-добър дял за музикантите, затова подкрепям всяка инициатива, която би улеснила нещата в съвремието. Работещият музикант днес трябва да свири на живо, иначе няма шанс за оцеляване. Не може да живее само, ако записва, и това е трагедията, защото не се насърчава записването на нова музика.

Не се намираме в най-добрия период на света, днес работата постепенно се измества към роботите и изкуствения интелект, а хората, които печелят добре, стават все по-малко и все по-богати.“

Нататък разговорът се измества към по-духовни теми – докъде, например, се простира вярата на Гилмор, че музиката е продукт единствено на човека, без намеса от „по-висше съзнание“.

„Аз съм атеист и не бих искал да го казвам на глас, но има моменти, в които чувствам, че музиката се канализира през мен, когато пиша. Не винаги усещам, че тя е плод на моята работа, някак просто идва при мен“, казва той.

Когато иска да си почине от сложните теми на деня, Гилмор споделя, че слуша не толкова музика, колкото аудиокниги. След последните, които са му оставили силно впечатление, са мемоарите „Хитлер, Сталин, мама и татко“ на Даниел Финкелщайн, както и „The Escape Artist“ на Джонатан Фрийдланд, истинска история за затворник от „Аушвиц“, който успява да избяга, за да предупреди света за зверствата, които се случват зад оградата на лагера.

Навършил 78 тази година, Гилмор няма намерение да забавя темпото си на работа:

„Искам да продължа напред. Веднага щом свърши турнето, се връщам на работа в студиото, за да записвам още музика. Нямам по-високи амбиции“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg