Дейвид Кроненбърг: На 70 съм официално стар, ново същество

Когато големият канадски режисьор Дейвид Кроненбърг навършил 70 години, той се почувствал официално стар. Като почитател на Франц Кафка, Дейвид твърди, че се сравнил с Грегор Самса – главния герой в „Метаморфозата”, който се събужда един ден, за да осъзнае, че се е превърнал в гигантска буболечка.

“Ти си съвсем ново същество. Питай какво мисли някой, който не е навършил 70 години, как гледа на хората на тази възраст. Ако се сещат изобщо за тях, те ги възприемат като сенилни стари хора, болни от Алцхаймер, с проходилки. Гледат на тях като бреме за здравната система”, обяснява Кроненбърг.

“Седемдесетте са възраст, в която имаш огромна сила и потенциал. Има митология за тази житейска декада, свързана с брадатия и мъдър старейшина. В някои култури, като китайската например, напредналата възраст е на почит. Предполага се, че хората са станали по-мъдри и опитни и това ги прави ценни членове на обществото, което трябва да ги почита и слуша. В днешно време тези порядки не фигурират на Запад”, казва режисьорът.

Кроненбърг все още не е готов да вземе бастуна в ръка. Той е на 71, в буйната му коса се виждат метални нишки, но въпреки това успява да поддържа атлетичната си фигура и често може да бъде видян да изчезва с колелото си зад хълмовете на дома си в Торонто. Притежава свиреп интелект и остроумие – неща, които усещам с пълна сила по време на този ни дълъг разговор по скайп. Да ви кажа честно, това може да е с една идея заплашително. Неговата репутация във филмовите среди гласи, че той е морален и достоен човек – качества, които не са лесни за опазване в тази индустрия.

Веднъж примирил се с шока от 70-годишния си юбилей, Дейвид се връща с подновени сили в киното. Той режисира „Карта към звездите” – адски забавен филм, който прави на пух и прах пиедестала Холивуд. Тема, с която се занимава от десет години заедно със сценариста Брус Уагнър. „Карта към звездите” се определя от критиците като един от най-добрите филми в кариерата на режисьора, която изненадва постоянно, но същевременно е неумолително Кроненбъргова. От ранните му хаотични филми на ужасите („Скенери”, „Мухата”) до по-гладките, по-психологически и наситени ленти („Тъмно минало”) – най-достъпните за сетивата на широката публика негови филм досега са „Източни обещания” и „Опасен метод”. Въпреки това той е категоричен, че неговото въображение не е място за ужаси.

В ”Карта към звездите” Джулиан Мур играе Хавана Сегранд – застаряваща актриса, която отчаяно се бори да не бъде захвърлена на холивудското бунище. Миа Василковска играе простодушната й лична асистентка, Джон Кюсак пък е в ролята на нейния психотерапевт. В лентата място намират Евън Бърд, който се намъква в кожата на повърхностния й син Бенджи, и шофьорът на лимузината Джером – персонаж, въплътен от Робърт Патинсън, който в действителност е актьор и сценарист, разбира се.

“Филмът определено е художествена измислица, не е документална лента за това как се случват нещата в Холивуд, – казва Кроненбърг. – Макар да има всички прийоми на сатирата, двамата с Брус предпочитаме да не квалифицираме така творбата си. „Скромно предложение” на Джонатан Суифт е сатира. А нашият филм е прекалено реалистичен, за да бъде сатира. Всъщност, Брус твърди, че всяка реплика в диалога е казана от някого в Холивуд.”

Като аутсайдер, Кроненбърг се счита за един от ексцентриците на Меката на киното. Живее в Торонто – мястото на повечето от неговите филми. „Карта към звездите” е първата негова лента, която е снимана в Лос Анджелис.

“Аз съм на 2500 мили от Холивуд и считам себе си буквално и образно казано за човек, който стои на половината на пътя между Холивуд и Европа в усещането си за чувствителността на киното. Освен това съм канадец – нещо, което ми позволява да остана извън преобладаващата насока в изкуството на Америка. Това, че не живея там, ми дава възможност да имам възприятия, които не бих притежавал при други условия. Както се казва, рибата не знае какво е водата. Трябва да е извън нея, за да разбере нейната стойност.”

Очевадно е, че амбицията на Дейвид не е намаляла изобщо. Кроненбърг току-що е завършил и първия си роман – ”Погълнат” – книга, която пише в продължение на има-няма 50 години.

“Мога да кажа, че романът, който написах чак сега, трябваше да е готов, когато бях на 21 години. Със сигурност обаче нямаше да бъде тази книга и се съмнявам, че щеше да бъде толкова добра, – казва той. – Наистина не мисля, че щеше да има някаква художествена стойност.”

Кронебърг е характерен до последната буква, досущ като всеки един от неговите филми. Питам го дали няма намерение да екранизира книгата си. „Още като го завърших, си помислих, че бих искал да го превърна в целулоидно произведение, – отговаря той. – Дадох го на петима продуценти да го прочетат и всички искат да инвестират в него. Но истината е, че не искам да го правя сам. Ще бъде прекалено изчанчено, все едно правя римейк на мой собствен филм…”