Дейвид Линч, дневната светлина на платното

Да си брилянтен режисьор не означава, че сечивото за творчество се крие само зад камерата. Рисуването е страст за Дейвид Линч от ранна възраст, а основно влияние върху него оказва творчеството на белгийския сюрреалист Рене Магрит и Франсис Бейкън.

Като млад Дейвид Линч мечтае да стане художник. Посещава курсове по рисуване, след това продължава в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Но гледа филм на Фелини и изпитва влечение към живите изображения. Захваща се първо с анимация. Създава филм за шестима мъже, които страдат от махмурлук. Казва, че по време на работата с лентата не е бил пиян, макар продукцията да показва точно обратното. „Никога не съм употребявал наркотици освен марихуана, и то седем пъти за целия си живот. Предпочитам кафето и цигарите“, обяснява режисьорът. Днес продължава да рисува. В творбите си използва много лепило, цимент, полиестер, памук и мед. Обича да претворява дневната светлина абстрактно. Рисува праха, дъжда и надеждата на хората.

Представяме ви още една страна от таланта на Дейвид Линч.

“Hello” от 2012 година – част от изложба с рисунки и скици на режисьора в Пенсилвания. Автор: Дейвид Линч

Господин Линч рисува “Момченце в стаята си”. Отляво се вижда “Пийт отива в къщата на гаджето си”, 2009-а. Автор: Дейвид Линч

Без име, 1965-1969 година. Автор: Дейвид Линч

“Фигура наблюдава организиране на времето”, около 1990-а. Автор: Дейвид Линч

Без име, в началото на 70-те. Автор: Дейвид Линч

“Горя шишарка и я хвърлям из къщата” 2009-а. Автор: Дейвид Линч

„Дънер”, 2013 година. Автор: Дейвид Линч

“Всичко, което искам за Коледа, са двата ми предни зъба”, 2012-а. Автор: Дейвид Линч