Дейвид Мамет: Тръмп се справи чудесно като президент

Свободата на словото днес е не по-малко застрашена, отколкото в миналото – но част от спектаклите, които Дейвид Мамет успява да постави по време на своята кариера, в днешния контекст не биха намерили сцена, казва драматургът и режисьор в интервю за „Гардиън“. Такъв е случаят например с „Bitter Wheat“, фарс, наситен с черен хумор и вдъхновен от случая на Харви Уайнстийн и движението #MeToо.

Спектакълът е с участието на Джон Малкович, който изразил съгласието си да участва само час, след като получил пиесата. Но текстът далеч не засяга само Уайнстийн, поправя той журналистката Алифа Акбар, той е отражение на целия филмов бизнес:

„Защото тъмната тайна на филмовия бизнес винаги е била, че се ръководи от мъже – основно мъже, които искат пари, за да имат власт и искат власт и пари, за да получават секс“.

Ако наистина идва краят на свободата на словото, то как тази пиеса изобщо вижда бял свят, пита Акбар.

„Преди време я направих. Днес не бих могъл – отговаря Мамет. – Хората толкова се страхуват, че вече е рационално да кажеш: „Трябва да взема под внимание поддръжниците на това или поддръжниците на онова“. И докато мислиш за всички тези други хора, ти сам се изкарваш от уравнението.“

Писането на пиеси е работа за младите, смята той:

„Прекрасно освобождаващо е да пишеш пиеси, а аз имах щастието не само да ги напиша, но и да ги поставя. Ако няма къде да се играят, няма как и човек да се научи да пише, защото драматургът се учи от публиката“.

Интервюто в „Гардиън“ е по повод новата постановка на „The Woods“ – задълбочено изследване на взаимоотношенията между мъжа и жената. Заглавието не е ново в творчеството на американеца, премиерата му е през 1977 г. с участието на Пати Люпон и Питър Уелър. Тогава Мамет е на 29. Сега е на 74 и решава да се завърне към темата. Новият прочит на текста, с участието на други актьори, ще има премиера в Лондон по-късно този месец.

„The Woods“ разказва за Рут и Ник, двойка в отдалечена хижа, която в самотата си е принудена да направи дисекция на връзката си. В сърцевината си пиесата е анализ на сексуалните желания на мъжа и жената във време, в което абортът е легален избор за жената.

„Феминистките идват и казват: „Да, ние сме отговорни за собствените си тела. Не трябва да се женим, за да правим секс“ – коментира режисьорът. – И съответно мъжете – сред които и аз, се съгласяват. Това създаде илюзията, че сексът е безплатен. Но това никога не е така и жената плаща особено висока цена. Така, както мъжете изпитват биологичната нужда да правят секс, на жените им е заложено да имат деца, независимо дали го искат, или не.“

Затова днес, 45 години по-късно, взаимоотношенията между Рут и Ник са още по-сложни:

„Днес казваме: „Не трябва да сме сключили брак, за да правим секс“. След това казваме: „Всъщност, дори не трябва да се женим, всеки може да има бебета“. И хората са ужасно объркани какво е жена, какво е мъж, кой може да има бебета и така нататък. Тази ситуация е много нездравословна. Като повечето нездравословни ситуации, тя се представя за решение, но всъщност не е“, обяснява Мамет.

Той не крие своите консервативни възгледи – през 2016 г. чернокожи футболисти на Суперкупата по американски футбол коленичиха по време на американския химн в знак на протест срещу полицейското насилие срещу цветнокожите в страната. Протестната акция срещна масова подкрепа в обществото, но не бе одобрена от самото ръководство на Националната футболна лига. Същите негативни чувства споделя и Мамет. Освен това той бе и един от поддръжниците на Доналд Тръмп по време на мандата му като американски президент.

„Родителите ми ме отгледаха в червени пелени – казва той, уточнявайки, че са изповядвали комунистически идеи. – Но аз никога, никога не съм бил комунист. Всичко, което трябва да знаете за комунизма, е, че Маркс е бил готован. Живял е на гърба на семейството на Енгелс, които са имали мебелна фабрика.“

Но дори самата идея да изрече, че е републиканец, го задушава. Определя се най-точно като консервативен:

„Защото бих искал да запазя, да консервирам нещата, с които съм израснал: любовта към семейството, родината, любовта да помагам, любовта към Господ и към обществото. Включително и любовта към американската конституция. За онези, които ще кажат, че тя е на над 200 години и няма как да бъде актуална, ще отговоря така: Какво ще кажете за десетте божи заповеди? Какво ще има на тяхно място? Варварство.“

По време на мандата на Тръмп Мамет бе сред малцината явни поддръжници на президента в сферата на културата и развлечението.

„Какво да ви кажа, той се справи чудесно като президент – твърди режисьорът. – Нека оставим настрана всичко онова, което виждаме на малките екрани на телефоните, и наистина погледнем какво се случи по време на президентството му. Казахме на Китай да престане, казахме на НАТО да плаща полагаемото, изместихме в Йерусалим посолството на САЩ в Израел – единствения случай, в който чуждестранно посолство не се намира в столица. Цените на горивата бяха поносими, нивата на безработните чернокожи спаднаха до минимум…“

Спектакълът „The Woods“ ще се играе в „Southwark Playhouse“ в Лондон на 24 февруари. През април 2022 г. темата за свободата на словото ще бъде разгърната в книгата му „Recessional: The Death of Free Speech and the Cost of a Free Lunch“. Тя ще бъде пусната на американския пазар от „Харпър Колинс“.