Делото „Серебренников“, или Защо руските театри нарушават закона

След делото срещу режисьора Кирил Серебреников властите в Русия започнаха обсъждания как да променят Закона за държавните поръчки за театри, музеи и други културни институции. Днес, поради сложните правила, служителите на театрите и музеите непрекъснато са принудени да извършват дребни нарушения, обяснява съветникът на президента Путин, Владимир Толстой.

„Делото [Серебренников] е срамно. Трудно ми е да съдя, защото не съм запознат с финансовите документи. Но най-малкото, към него е предприета не най-хуманната мярка – домашен арест – това е неправилно – коментира Толстой пред Би Би Си. – Надявам се, че тази грешка ще бъде поправена, и до решението на съда Кирил Семьонович ще получи възможност да се занимава с творчество и да не се чувства репресиран.“

Според Толстой най-важното е да се разбере „имало ли е някаква корист“ от страна на Серебренников.

„Ако да, ме е срам от такива дейци на културата. А ако не, то, разбира се, законите трябва да се поправят – а тези, които са получили незаслужени, най-малкото репутационни рискове, трябва да получат извинение“, добавя съветникът на Путин.

Режисьорът Кирил Серебренников бе задържан през август 2017 г. и обвинен в злоупотреба с държавни средства в особено големи размери. Според следствието, той е организирал разхищение на 68 млн. рубли, отделени от бюджета за неговия проект „Седмо студио“. Ако вината на Серебренников бъде доказана, той е застрашен от присъда до 10 години лишаване от свобода. Режисьорът не се признава за виновен и в момента се намира под домашен арест.

Законите имат нужда от промени

След задържането на режисьора много дейци на културата отбелязаха, че самата система за получаване на грантове, субсидии и държавно финансиране от театри и други институции в Русия е такава, че спазването на закона е почти невъзможно.

Режисьорът и сценарист Авдотя Смирнова обръща внимание, че за получаването на държавно финансиране за кино трябва до завършването на филма или да се работи без пари, или да се тегли заем, защото държавните средства могат за се получат чак след като работата е свършена.

„Нашето законодателство е устроено толкова сложно, че пълното съответствие на цялата система от търгове и конкурси е много трудно и за театрите, и за музеите. Трябва да се помисли как да се преразгледа законодателството, за да бъдат отчетени и нуждите на културата“, казва Толстой.

„Защото в момента се получава така, че за да бъде поставен спектакъл, авторите му са принудени да правят малки финансови нарушения“, допълва съветникът на президента.

Серебренников може и да е допуснал „определени нарушения, свързани с действащото законодателство“, предполага в разговора с Би Би Си бившият  министър на културата, специален представител на президента по международното културно сътрудничество Михаил Швидкой.

„Трябва да се разбере, че хората на изкуството, които искат да поставят спектакли, не винаги съблюдават реалните норми на действащите законови процедури – казва Швидкой. – Настоящото правителство затруднява творческата дейност и това е очевидно.“

Бюджетните институции, включително музеите, театрите и библиотеките, закупуват необходимите стоки и услуги, съгласно Закон 44- ФЗ „относно договорната система за доставка на стоки и услуги“, приет през 2013 г.

„В сферата на културата трябва да има и други норми“, заявява зам.-министърът на културата Александър Жураски пред Би Би Си.

Според него преди няколко дни в Държавната Дума културни дейци са „разказали за чудовищни ​​ситуации“, свързани с държавни поръчки. На кръгла маса в парламента депутатите и служителите на бюджетните културни институции са обсъдили какви проблеми има при получаването на бюджетно финансиране. Сред проблемите, посочени на това събитие, са: ниският процент на усвояване на отпуснатите средства, сложността на планирането на обществени поръчки, документацията за всяка покупка носи повече разходи, отколкото цената на покупката.

Съгласно действащия закон не може да се подпише договор за закупуването на произведения, създадени с използването на съвременни иновативни технологии (например компютърно 3D-моделиране, създаване на сценични ефекти, използването на видео съдържание, лазерна прожекция, симулирани атмосферни условия и т.н.), само от един доставчик със собственици на културни ценности (например договор за организиране на временна изложба).

В Русия повечето театри, музеи на библиотеки, циркове съществуват на държавна издръжка. Така само в Москва през 2016 г. властите са отпуснали субсидии за държавните театри за повече от 12,5 милиарда рубли.

„Бюджетът изплаща 80% от цената на билета, която позволява задържането на цените на достъпно за гражданите ниво. За много градски театри бюджетни субсидии осигуряват повече от половината от годишния доход, а за някои – 90%“, заявиха експертите от „Транпарънси интернешънъл“ (TI).

Организацията обърна внимание на факта, че бюджетните средства се изразходват с очевидни нарушения на закона. Според проучването на TI, директорите на театрите с одобрението на длъжностни лица често изплащат хонорари сами на себе си.

„Най-малко 14 художествени ръководители, включително Олег Табаков, Надежда Бабкина, Константин Райкин, Олег Меншиков и Кирил Серебренников, получават държавни поръчки от своите театри, като изкуствено си създават допълнителни възможности за печелене на пари“,  сочи проучването на TI.

Как точно е необходимо да се променят законите, в Думата все още не знаят – там засега са решили да създадат специална работна група, в която да бъдат обсъдени необходимите промени.

Разходите нямат нищо общо

Заместник-министър на културата Журавски смята, че настоящият дебат за промяна на законите не е от значение за случая Серебренников.

„Там действа друг финансов механизъм – творчески субсидии, които не се разпределят на базата на 44-ФЗ“, обясни Журавски пред Би Би Си.

Днес не говорим за това, че държавните театри като държавни институции са подчиняват на законите за държавни поръчки, твърди заместник-директорът на „Трансперанси“ в Русия Иля Шуманов.

„Системата не работи или работи, но с огромни нарушения и автоматично увеличава риска за всички ръководители на институции и материално отговорни лица“, обясни Шуманов.

„Оптимално, по мое мнение, би било добре да се промени цялата система на финансиране на културата и изкуството, с изваждането на организациите от квазидържавен статут в  частен. И преминаването на системата на държавно финансиране на грантова основа“,  заключава експертът.

Делото срещу Серебренников може би е свързано не толкова с процедурни тънкости, колкото с недоволството на главата на патриаршеския съвет по култура епископ Тихон (Шевкунов), от работата на режисьора, съобщи тв каналът „Дождь“, позовавайки се на близки на режисьора и чиновници. Според тях, Шевкунов неколкократно се е оплаквал от Серебренников на президента Путин.

Пред Би Би Си Толстой коментира, че за първи път чува за такова влияние.

„Путин е абсолютно независима фигура, много трудно е някой да има влияние над него. Но той се вслушва, търси съвети от хората, на които има доверие. Може би сред тях е и епископ Тихон. Но да говорим за някакво влияние е некоректно спрямо президента“, смята неговият съветник.

В делото срещу Серебреников, „няма политически поръчка , това е очевидно“, каза Швидкой пред Би Би Си.

Всичко по темата АРЕСТ НА РУСКИ ТЕАТРАЛЕН РЕЖИСЬОР

* Авторите са от руската секция на Би Би Си, Санкт Петербург